Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 21 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора А.Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 477 /2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Д. Г. – окръжен прокурор при Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик, за възобновяване на нохд № 2321 / 2008 г.по описа на Пазарджишкия районен съд. В искането се сочи, че с влязла в сила присъда по горното дело А. И. Д. бил осъден за причинена по непредпазливост при пътнотранспортно произшествие тежка телесна повреда на С. А. П.. В хода на проведеното разследване по ДП №78/2011 по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик били събрани доказателства, че С. А. П. починал на 22. 11. 2011 г. и смъртта му е в причинна връзка с предходния транспортен инцидент.С тези доводи се отправя искане за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената присъда и ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Защитникът на осъдения, адвокат К. оспорва искането, като изтъква, че посочените от окръжния прокурор обстоятелства са със съмнителна обективност. Участващият в настоящето производство прокурор поддържа искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните, установи следното : Искането за възобновяване е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок , поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 146 от 08.04.2009 г. по нохд № 2321/2008 г.признал подсъдимия А. И. Д. за виновен в това, че на 14.06.2008 г., при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал.2, т.3 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и в пияно състояние, по непредпазливост, причинил на С. А. П. тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 343,ал.3, б.”а” във връзка с чл. 343, ал.1, б.”б” и чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок три години. На основание чл. 343 г от НК първостепенният съд осъдил Д. на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и шест месеца. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр. Пазарджик с решение № 121 от 15.06.2009 г.по внохд № 353/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда и тя влязла в сила. На 05.12.2011 г. Окръжната прокуратура в гр. Пазарджик образувала досъдебно производство № 78/2011 г. по описа на следствения отдел при същата прокуратура. В хода на разследването било установено, че пострадалият С. А. П. починал на 22.11.2011 г. от остра циркулаторна и дихателна недостатъчност. Събрани били многобройни документи за здравословното му състояние след катастрофата и за провежданото лечение. Те били експертно интерпретирани от съдебния лекар д-р Б. П., който заключил, че „ залежаването на пострадалия, вследствие на получената параплегия, която е в причинна връзка с нанесените на 14.06.2008 г. травми, резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие, са довели до цялостно отслабване на организма, вторичен анемичен синдром, пролежки, входна врата за инфекция с развилия се сепсис” , завършил със смърт на 22.11.2011 г. Тези обстоятелства не са били известни на съда, постановил присъдата по нохд № 2321/2008 г ., и са от съществено значение за делото. Смъртта на пострадалия и връзката й с травмите, които той получил в резултат на виновно поведение на осъдения, създават вероятност за формиране на съдийско убеждение, различно от съдържащото се във влязлата в сила присъда. В тази връзка не е излишно да се припомни, че настъпването на обстоятелствата след постановяването на присъдата не е от значение за основателността на възобновителното искане.Възобновяването на наказателните дела е изключителен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове и на практика влиза в конфликт с техния стабилитет и изпълняемост, поради което се подчинява на изчерпателен процесуален регламент,създаден с чл. 422 от НПК. В неговата ал.1, т.3 няма времеви ограничения за обстоятелствата или доказателствата , които са били неизвестни за съда. Достатъчно е те да имат съществено значение за делото и да са разкрити чрез разследване. Посочените в искането на окръжния прокурор Д. Г. обстоятелства и доказателства отговарят на изискванията на чл. 422, ал.1 , т.3 от НПК и поради това дават основание за възобновяване на делото. Възраженията на защитата на осъдения за ненадежност на събрания доказателствен материал нямат място в настоящето производство, което не се занимава със събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства. Те ще могат да се развият и защитят в рамките на възобновения наказателен процес, който следва да започне от стадия на досъдебното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл..425, ал.1, т.1 във връзка с чл. 422, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №2321/2008 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, отменява постановената по него присъда № 146/08.04.2009 г., потвърдена с решение № 121/15.06.2009 г.по внохд № 353/2009 г.на Окръжен съд- Пазарджик и връща делото на Окръжната прокуратура – гр. Пазарджик за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.