Р Е Ш Е Н И Е № 306 гр. София, 23 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 900 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. Л. Г. - адв.К. против въззивно решение № 60/26.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 17/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата и в допълнението към нея се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи единствения възможен извод, че подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление по чл.354а ал.1 от НК, за което е признат за виновен, както и че намереното количество наркотично вещество не е предназначено за разпространение. Твърди се, че решението е постановено, без да бъдат обсъдени възраженията на защитата, като не е разкрита обективната истина по делото. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват, като в писмена молба не възразяват делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 339/08.11.2013 г., постановена от СГС по НОХД № 1578/2013 г. подсъдимият С. Л. Г. е признат за виновен в държане с цел разпространение на наркотични вещества на обща стойност 217,20 лв., поради което и на основание чл.354а ал.1 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.354а ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата иззетите високорискови наркотични вещества, а в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Г. е било образувано ВНОХД № 17/2013 г. на Апелативен съд - гр.София, н.о. – VІ н.с. С Решение № 60/26.02.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд и изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и изпитателния срок на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Наведените в жалбата на подсъдимия твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са осуетили разкриването на обективната истина по делото, не съдържат конкретика и не са подкрепени с доводи, основани на процесуалното развитие на делото и на приложението на материалния закон. На тази плоскост касационният състав прецени, че първостепенният и въззивният съд са изяснили правилно правнорелевантните факти, които са извлечени надлежно чрез допустимите доказателствени средства. Те са анализирани в тяхната взаимовръзка, без да е пренебрегната доказателствената стойност на някои от тях. Не са допуснати визираните в жалбата нарушения на нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение на съда е било формирано, като са били разгледани и получили обоснован отговор всички доводи и оплаквания на защитата на жалбоподателя, поради което въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК в пълнота. Напълно е изяснено къде в полицейския автомобил е стоял подсъдимият и как е искал от свидетеля Н. Ш. „да го отърве” от намиращия се в него портфейл, в който е намерено и иззето наркотичното вещество – предмет на вмененото му във вина престъпление. Решаващите съдилища са изяснили правилно тези въпроси, като са направили верен и изчерпателен анализ на доказателствените материали. В мотивите на въззивното решение ясно е обективирана волята на съда да кредитира показанията на свидетелите Д. и Ш. и да отхвърли частично обясненията на подсъдимия. За да стори това, съдът внимателно е изследвал обстоятелствата по какъв начин наркотичното вещество се е озовало на задната седалка на полицейския автомобил. Изводът за недостоверността на част от обясненията на подсъдимия е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, която е извършена обективно, всестранно и пълно. Ето защо ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Не е налице и касационно основание по чл.348 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НПК като съществените по делото факти от кръга на тези по чл.102 от НПК законосъобразно са вложени при очертаване наличието на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.354а ал.1 от НК. Всъщност, проблемът и пред двете предходни съдебни инстанции е претенцията на защитата на подсъдимия Г., че количеството наркотично вещество е било за лична употреба, а не с цел разпространение, което налагало преквалификацията му в престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Действително държаното от подсъдимия наркотично вещество е с тегло от няколко грама, макар и с различно съдържание на активен компонент, но в раницата на подсъдимия са намерени множество черни полиетиленови пликчета с размери 2 см. на 3 см. и електронна везна. При тези обективни факти по делото е трудно да се приеме, че държаният от Г. амфетамин е бил предназначен за „интензивна” лична употреба. В този смисъл напълно законосъобразен се явява изводът на предходните съдилища за безспорното наличие на изискуемата за съставомерността на престъплението па чл.354а ал.1 от НК специална цел, а именно – инкриминираното количество наркотично вещество да е било предназначено за разпространение. Ето защо ВКС намира, че в случая законът е приложен правилно и няма основание за корекция на атакуваното въззивно решение в претендираната от защитата насока. Д. за явна несправедливост на наложеното наказание, също е неоснователен. Наложеното наказание, редуцирано от въззивния съд в минималния предвиден в закона размер - две години лишаване от свобода, отложено за изпълнение с приложението на чл.66 ал.1 от НК и глоба в размер на 5 000 лв., е справедливо отмерено и съответно на критериите на чл.54 от НК. Съобразени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца, отчетени са количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество, данните за личността на подсъдимия. Дори в самата касационна жалба и допълнението към нея не са посочени други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са взети предвид от апелативния съд или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Законосъобразен е също и изводът за отсъствие на предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо касационният съдебен състав счита, че в този си вид и размер, наложените кумулативни наказания - лишаване от свобода, при това отложено за изпълнение и глоба, са съобразени с целите на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК и принципа за съответствието им с извършеното престъпление, съгласно чл.35 ал.3 от НК, т.е. спрямо С. Г. е проявено достатъчно снизхождение и по-голямо такова не се налага. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА в сила Решение № 60/26.02.2014 г., постановено по ВНОД № 17/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: