Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 07 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 96 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от АП – София, по касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец И. Й., чрез назначеният му служебен повереник адв. С. и на подсъдимия Х. Н. чрез упълномощения му защитник адв. Д. против въззивна Присъда № 33/16.07.2013 г. постановена по ВНОХД № 112/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. В протеста и в допълнението към него се поддържа наличието на касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 вр. с ал.2 от НПК. Представителят на държавното обвинение счита, че при постановяване на въззивната присъда съдебният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, следствие на което е достигнал и до неправилния извод за липсата на извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК от страна на подсъдимия. Предлага се на основание чл.354 ал.3 т.3 вр. с ал.1 т.4 от НПК да бъде отменена протестираната присъда в тази й част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – София. В касационната жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец и в допълнението към нея се поддържа наличието на явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от пет години лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл. 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.18 ал.1 от НК, както и по отношение на присъдения размер на гражданския иск. Изложени са доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко. Иска се на основание чл.354 ал.3 т.1 от НПК да бъде отменена присъдата в тази й част и делото да бъде върнато на АС – София за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание, както и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата и допълнението към нея изготвено от защитника на подсъдимия адв. Д., представлявала Н. и в производствата пред двете предходни инстанции, се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Твърди се, че подсъдимият не е извършил и престъпление по 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.18 ал.1 от НК. Наведени са доводи, че трудно би могло да се приеме, че подсъдимият е съзнавал възможността да причини смърт и че е желаел настъпването й, както и че е действал при условията на физиологичен афект по смисъла на чл.118 от НК. Отделно от това се релевира като основание необоснованост на въззивната присъда, като се твърди, че съдът не е направил анализ на всички обстоятелства, които имат значение за изясняване на фактическата страна на делото. Настоява се касационната инстанция да отмени обжалваната въззивната присъда, да оправдае подсъдимия за опита за убийство или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или алтернативно да бъде намалено наложеното му наказание, както и размера на уважения граждански иск. В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста на апелативна прокуратура във връзка с обвинението по чл.339 ал.1 от НК, тъй като инкриминираното по делото оръжие не попада в категорията на огнестрелните такива. Счита, че жалбите на частния обвинител и граждански ищец и на подсъдимия са неоснователни и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразно следва да бъде оставена в сила. Частният обвинител и граждански ищец И. Й. не се явява пред касационната инстанция. Повереникът му адв. С. поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена. В съдебно заседание подсъдимият Х. Н. и защитника му адв.Д. считат, че протеста и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са неоснователни. Поддържат депозираната от тях жалба и молят същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационният протест и касационната жалба на частният обвинител и граждански ищец са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а касационната жалба на подсъдимия е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА – единствено относно размера на гражданския иск. С Присъда № 92/22.03.2012 г., постановена от СГС, н.о. 14 състав по НОХД № 865/2011 г. подсъдимият Х. Г. Н. е признат за виновен в извършването на престъпление по 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.18 ал.1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Със същата присъда Н. е признат за виновен и в държането на огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, а именно – сигнално-газов револвер марка „Е.”, модел „V.”, кал.9 мм, поради което и на основание чл.339 ал.1 пр.1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия от така наложеното му общо най-тежко наказание. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл.116 вр. с чл.18 от НК, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен иска като неоснователен. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 2 790 лв. и 1 200 лв. дължима ДТ върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 1112/2013 г. на Апелативен съд [населено място]. С Присъда № 33/16.07.2013 г. постановена по същото дело, въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339 ал.1 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим и с която на основание чл.23 ал.1 от НК му е било определено общо най-тежко наказание от петнадесет години лишаване от свобода като вместо това подсъдимият е признат за НЕВИНОВЕН в това на инкриминираната дата да е държал, без да има за това надлежно разрешение огнестрелно оръжие - сигнално-газов револвер марка „Е.”, модел „V.”, кал.9 мм и на основание чл.304 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.339 ал.1 от НК. Възивният състав е изменил първоинстанционата присъда ката на основание чл.58 б.„А” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание по чл. 116 ал.1 т.12 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.18 ал.1 от НК от петнадесет на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и размера на уважения граждански иск от 30 000 лв. на 15 000 лв., а съответно и на дължимата ДТ от подсъдимия за това от 1 200 на 600 лв.. В тежест на подсъдимия са възложени направените пред въззивната инстанция разноски от 860 лв.. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. По отношение на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила В протеста и в жалбата на подсъдимия не се отразени конкретни твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. По своето естество наведените такива се отнасят за необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не е касационно основание, поради което тези оплаквания не могат да бъдат обект на проверка от касационния съд. Доколкото обаче те касаят твърдения за нарушения при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция ВКС, счита за уместно да отбележи, че мотивите към въззивната присъда са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбите на чл.339 от НПК. От тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. Направен е изключително обстоен анализ на всички доказателствени източници и е обективирана волята на решаващия съд да кредитира заключенията по назначените две допълнителни експертизи – СМЕ и комплексна медикобалистична такава, като ясно е посочено защо въззивната инстанция не е възприела правните аргументи на първоинстанционния съд. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени, както от страните в процеса, така и от касационния съд. В присъдата съдът е дал изключително изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на всяка от страните и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото – съответно за виновността на подсъдимия в извършването на опит за убийство и оправдаването му по чл.339 ал.1 от НК. ВКС не констатира при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав да е било допуснато процесуално нарушение на нормата на чл.14 от НПК. Некредитирането на част от обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелите не сочи на опорочено формиране на вътрешното убеждение на съда. Изводът за тяхната недостоверност е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, която е извършена обективно, всестранно и пълно. Ето защо ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което исканията за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане са неоснователни. По отношение на оплакванията за нарушения на материалния закон Изтъкнатите в протеста доводи за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия Н. от възиввната инстанция по обвинението по чл.339 ал.1 от НК са изцяло неоснователни. Въз основа на заключението на назначената в хода на въззивното производство балистична експертиза и от разясненията на вещите лица, които са били категорични, че инкриминираният револвер марка „Е.”, модел „V.”, кал.9 мм е сигнално-газов, не е видоизменян и не е променял предназначението си, т.е. не покрива характеристиките на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ въззивният съд е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, а именно - че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.339 ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение. В тази смисъл протестът се явява неоснователен. Приетите фактически обстоятелства и от двете предходни инстанции правилно са били подведени под нормата на чл.116 ал.1 т.12 с чл.29 ал.1 б. „А” вр. с чл.18 ал.1 от НК. В случая използваният от подсъдимия сигнално газов пистолет на дистанция от 100 см. го прави годно средство за причиняване на животозастрашаващо увреждане. Използваната сачма и халостен патрон не са получили необходимата кинетична енергия при изстрелването и са проникнали незначително в тялото на пострадалия – на 4 см. в лявата му поясна област, като са засегнали само меки тъкани, без жизненоважни органи и съдове, което е довело до причиняването на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въззивният съд е приел, че Н. е действал при условията на неконкретизиран пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и на вредата от него, но не знаел точно конкретната величина, степента на възможната вреда, която би причинил с използваното от него средство. Подсъдимият бил съгласен за причиняване на вреда от всякаква степен – както на смърт, така и на телесна повреда. Този извод не се споделя от касационния състав. Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние на дееца, отразяващо неговото субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици. В случая възпроизвеждането не на един, не на два, а на цели три изстрела, макар и от сигнално газов пистолет, последният, от които на разстояние от един метър опровергава тезата, че подсъдимият не е желаел прострелването на пострадалия. От посочената дистанция използването на конкретния сигнално газов пистолет, зареден със сачми за пневматично оръжие и халосни патрони е опасно и с него е било е възможно да се причини смърт. От обективна страна подсъдимият е направил всичко, което обикновено е необходимо, за да се причини смъртен резултат, а от субективна страна той е действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на престъпния резултат. Следователно поведението му трябва да се квалифицира като опит към убийство, а не като довършено престъпление, в резултат на което е причинена лека телесна повреда. Правилно и двете предходни инстанции са отказали да преквалифицират извършеното от подсъдимия престъпление от чл.116 от НК в такова по чл.118 от НК. Нанесените от пострадалия два удара по врата на подсъдимия сочат на упражнено насилие, което би могло да предизвика силно раздразнение. Същите обаче не са били с висок интензитет на засягане на физическата неприкосновеност на подсъдимия, тъй като по-скоро представляват потупване по врата. В случая не е налице обвързаност между действията на пострадалия и поведението на подсъдимия. Според заключението на петорната съдебно - психиатричната експертиза няма основание да бъде прието наличието на физиологичен афект. Поведението на пострадалия не е предизвикало до такава степен бурна реакция, че съзнанието на подсъдимия да е било овладяно от силни чувства, които да са му попречили да вземе правилно решение, т.е. касае е се за състояние, попадащо в рамките на обикновеното раздразнение. По отношение на оплакванията за явна несправедливост на наказанието Наложеното наказание от пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му са анализирани и оценени напълно адекватно. Въззивният съд изключително пространно и в детайли е аргументирал защо е определил наказанието при условията на чл.58 б. „А” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, като изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. В този смисъл исканията на повереника на частния обвинител и на защитата на подсъдимия съответно за увеличаване или намаляване на така определеното наказание се явяват неоснователни. При намаляване на размера на присъдено в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 15 000 лв. апелативният съд в недостатъчна степен е отчел времето необходимо за възстановяването на пострадалия, както и липсата на усложнения в оздравителния процес. Въпреки че, проектилът не е изваден от тялото на И. Й. поради неговия изричен отказ от извършването на медицинска интервенция, това не му е попречило още на другия ден той да осъществява трудовите си задължения. От друга страна, не може да не бъде отчетен приносът и самото поведение на пострадалия, което е довело до ескалиране на напрежението между него и подсъдимия. Ето защо в контекста на повдигнатото обвинение по 116 т.12 вр. с чл.115 вр. с чл.29 ал.1 б.„А” вр. с чл.18 ал.1 от НК, ВКС намира, че присъденото обезщетение в размер на 15 000 лв. е несправедливо и следва да бъде допълнително намалено на 10 000 лв.. В този размер обезщетението в максимална степен отговаря на критериите за справедливост. Следствие на така редуцирания размер на гражданския иск следва да бъде намален и размера на дължимата държавна такса от 4 % - от 600 лв. на 400 лв. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.2 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ Присъда № 33/16.07.2013 г. по ВНОХД № 1112/2012 г. на Софийския апелативен съд като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение в полза на И. С. Й. на 10 000 /десет хиляди/ лв. и размера на ДТ върху уважената част на гражданския иск на 400 /четиристотин/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: