6 Р Е Ш Е Н И Е № 56 гр. София, 06 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 3025/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Р. Т., чрез защитника му адв. А. от АК – [населено място], срещу решение № 288 от 19 юли 2011 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 581/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 14 от 07 април 2011 година на Софийския окръжен съд, постановена по нохд № 114/2011 година по описа на този съд. Заявените в жалбата касационни основания са тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК – неправилно приложение на нормата на чл. 58а от НК при определяне на наложеното на подсъдимия наказание, довело и до неговата явна несправедливост. Твърди се неправилно индивидуализиране на наказанието при превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани със степента на неговата лична и на извършеното деяние обществена опасност. Обвързано с така заявените нарушения е и единственото отправено до ВКС искане за изменяване на атакувания съдебен акт и намаляване на наказанието, в рамките на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Р. Т. участва лично и със защитника се адв. А., която поддържа жалбата при направените в нея възражения с доводите в тяхна подкрепа и отправено до съда искане. Подсъдимият иска намаляване размера на наложеното му наказание. Частните обвинители В. В. и Д. Б. не участват лично в заседанието и не се представляват. Представили са писмено възражение по жалбата на подсъдимия, в което навеждат доводи за нейната неоснователност и оставяне в сила на решението на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Р. Р. Т. за това, че на 27. 01. 2010 година, в [населено място], Софийска област, е отнел от владението на В. П. Б. чужди движими вещи – сумата 100 (сто) лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Б., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 198, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27/2009 година), във вр. чл. 2, ал. 2 от НК, е осъден на осемнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 03. 02. 2010 година. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия Т.. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Подсъдимият Т. възразява тежестта на ангажираната му наказателна отговорност, като твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията й от ДВ, бр. 27/2009 година, вместо последващата редакция, която би била по-благоприятна за него. В тази поначало неправилна рамка, според защитата на подсъдимия, предходните съдебни инстанции не са извършили надлежна оценка на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наложеното му наказание, а именно: надценили са тези, свързани със степента на обществена опасност на деянието и са подценили направеното от подсъдимия самопризнание още на досъдебното производство, непосредствено при задържането му от разследващите органи след разкриване на престъплението. Необходимо е да се отрази констатацията, която ВКС прави, че касационната жалба е идентична като съдържание с въззивната жалба и доводите срещу тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия са били предмет на проверката, извършена от второинстанционния съд (л. 29-31 от въззивното дело). Съдът аргументирано ги е отхвърлил, а обстоятелството, че те не удовлетворяват защитната теза, очевидно е повод за подсъдимия да упражни и правото си на касационно обжалване. Разглеждането на делото пред първата инстанция е протекло по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при цялостно признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Това обвързва индивидуализацията на наложеното му наказание при условията на някоя от хипотезите на чл. 58а от НК. Инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия на 27. 01. 2010 година, т. е. при действието на нормата на чл. 58а от НК в редакцията й в ДВ, бр. 27/2009 година. Тъй като до постановяване на присъдата, на 07. 04. 2011 година, е последвало изменяването на нормата (ДВ, бр. 26/2010 година), съдът правилно е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК и е направил преценка за по-благоприятната за подсъдимия Т. разпоредба. Изложените от предходните съдебни инстанции съображения относно приложимия закон се споделят напълно от настоящия съдебен състав и не се налага да бъдат повтаряни (л. 64-65 от първоинстанционното дело и л. 29 от въззивното). Би могло само да се акцентира върху обстоятелството, че определянето на наказанието лишаване от свобода в рамките от петнадесет до двадесет години (чл. 58а от НК – стар) несъмнено е по-благоприятно от определянето му в рамките от петнадесет до тридесет години (чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК), които разпоредби са актуални в настоящия случай - при наличието на предвидени в закона алтернативни санкции и при липсата на предпоставките на чл. 55 от НК, когато по принцип е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. При оценката на обстоятелствата, релевантни за индивидуализацията на наказанието, съдът е съобразил всички данни по делото и е формирал правилни правни изводи въз основа на тях. Възражението на подсъдимия Т. касае тези изводи основно в частта им за степента на обществена опасност на деянието. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че тя изрично е визирана в чл. 54 от НК като едно от обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при определяне на конкретната тежест на извършеното престъпление. В рамките на тази преценка се вземат предвид както обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението, върху обществените отношения въобще и съзнанието на гражданите (конкретния престъпен резултат, други несъставомерни вредни последици, начинът и средствата за въздействие и пр.), така и субективните му характеристики (подбуди за извършването, борба на мотиви, цели на дееца и пр.). Така че, съдът винаги дължи оценка на конкретната обществена опасност на деянието, с всички посочени по-горе нейни елементи и параметри. В настоящия случай съдът е изпълнил това свое задължение, като е изложил в пълнота съображенията си за степента на обществена опасност на деянието. Изводът за високата степен на обществена опасност на извършеното съдът е основал на безспорните данни за проявената от подсъдимия особена бруталност и пренебрежение към човешкия живот и страдание, като е проникнал през нощта в дома на самотния възрастен човек и е причинил смъртта му по особено мъчителен за него начин. В тази насока ВКС преценява като несъстоятелно възражението в касационната жалба, че данни за такъв извод липсват по делото. Несъмнено е, че след нанасяне на фаталното прободно нараняване в областта на гърдите, пострадалият Б. е оставен завързан и безпомощен, с протичаща масивна кръвозагуба в резултат от прерязването на стената на дясното предсърдие, а смъртта е настъпила за по-продължителен период от време от около десет минути, през които той е бил в съзнание и е могъл да осъзнава състоянието си и случващото се с него (СМЕ, експерти Т., Б., Н.). Не намира подкрепа в данните по делото и доводът в касационната жалба за игнориране на направените от подсъдимия Т. самопризнания още на досъдебното производство и оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина. Тези обстоятелства изрично са отчетени от съдилищата и са съобразени при определяне размера на наложеното наказание, наред с липсата на минали осъждания за подсъдимия Т.. Не би могло да се приеме, че тяхното значение е подценено, доколкото именно те са обусловили определянето на наказанието в размер на осемнадесет години лишаване от свобода. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на личната и генералната превенция за подсъдимия и за другите членове на обществото по чл. 36 от НК, поради което не се явява явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция може да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 19 юли 2011 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 581/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 14 от 07 април 2011 година Софийския окръжен съд, постановена по нохд № 114/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.