Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 30 октомври 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 849/2015 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия О. А. подадена чрез защитника му-адв. О. С. против присъда № 26 от 09.02.2015год. по внохд № 353/2014год. на Великотърновския апелативен съд. В нея е посочено основанието по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК и се иска изменяване на обжалвания съдебен акт, като се намали размера на определеното на подсъдимия наказание. Изложеният довод за явна несправедливост е аргументиран от защитата с тежкото семейно положение на А.-родени шест деца, за които следва да полага грижи. Пред касационната инстанция подсъдимият О. А. и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26 от 09.02.2015год. по внохд № 353/2014год. , на основание чл. 334, т.т. 2 и 3, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 337, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Великотърновският апелативен съд е отменил присъда № 42 от 05.11.2014год. по нохд № 557/2014год. на Русенския окръжен съд и е постановил нова, с която е признал подсъдимия с германско гражданство О. А. за невиновен в това, че на 24.06.2014год. на ГКПП „граничен пункт“ и ГКПП „граничен пункт“- /населено място/, без надлежно разрешително с цел разпространение да е държал високорисково наркотично вещество-3,4 метилендиоксиметамфетамин под формата на таблетки, с наркотичен компонент 29,4%-746,19 грама, на стойност 29847.60лв., като предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от НК и я отменил по приложението на чл. 23, ал. 1 от НК. Първоинстанционната присъда е изменена в частта по осъждането на подсъдимия по чл. 242, ал.2, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като деянието е преквалифицирано по чл. 242, ал. 2, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 5 и чл. 18, ал. 1, във вр. чл. 58, б.“а“ от НК и наложеното му наказание от осем години, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е намалено на седем години лишаване от свобода. В останалата част, включително и по кумулативното наказание „глоба“ в размер на 80000лв., за престъплението по чл. 242 от НК, първоинстанционната присъда е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. При индивидуализиране на наказанието по чл. 242, ал. 2, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 5, във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б.“а“ от НК, въззивната инстанция е отчела завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, предвид специфичните особености на предмета на престъплението. Наред с това, първоинстанционният, както и въззивният съд са съобразили тежкото семейно положение на А., чистото му съдебно минало, обстоятелството, че деянието се явява изолиран случай от положителната му трудова и житейска биография, които обстоятелства са довели до извода за сравнително ниската степен на обществена опасност на извършителя. Съображенията на въззивната инстанция свързани с отчитане на обстоятелствата по чл. 58, б.“а“ от НК, за да се произнесе по справедливостта на първоначално определеното на А. наказание „лишаване от свобода“, се споделят и от настоящия съдебен състав, тъй като при преразглеждане на въпроса за наказанието и определяйки го на седем години лишаване от свобода, въззивният съд е отмерил размер, който отговаря на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК. Място за намаляване на наказанието няма, като обратното би било проява на неоправдано с нищо снизхождение към подсъдимия. Ето защо, настоящата инстанция намира, че определеното на подсъдимия О. А. наказание, наложено за извършеното от него престъпление, се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще доведе до постигане целите на чл. 36 от НК. Поради изложеното, жалбата на касатора по довода за явна несправедливост е неоснователна, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно се остави в сила. Въз основа на горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 09.02.2015год. по внохд № 353/2014год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: