О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 49 гр. София, 24.03.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА С участието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.429/14 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 1199/04.03.14 г., постановено по В.Н.Ч.Д. 965/14 г. по описа на ГС-София /СГС/, съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност, решаема от ВКС на РБ на основание чл.44, ал.1 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за изпращане на делото по подсъдност на РС- София /СРС/. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: Първоначално пред РС-София /СРС/, НО, 106 състав е постъпило предложение на прокурор от СРП по реда на чл.470 НПК по Н.О.Х.Д.8719/06 г., за изготвяне на искане чрез МП до МП на Великобритания и Северна Ирландия за признаване и изпълнение на присъда №153/21.04.10 г., постановена по В.Н.О.Х.Д.1159/10 г.по описа на СГС, изменена с решение № 129/ 24.03.11 г., с която Т. М. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.325,ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор. Присъдата на първостепенния по посоченото производство съд- СРС- е била оправдателна. Според съдията-докладчик при СРС обаче разпоредбата на чл.470 НПК, съобразена и с международните стандарти, предвижда искане от съответния български съд за признаване и изпълнение на присъда на български съд от друга държава, изпратено до МП. СРС обаче не се явява „съответен” съд, тъй като осъдителната присъда спрямо М., чието признаване и изпълнение ще бъде искано, е постановена след въззивно разглеждане на делото от СГС. В подкрепа на казаното се изтъква разрешение, дадено в т.3 на ТРОСНК 3/09 г. и определение № 144/21.09.11 г.,постановено от ВКС, 3 н.о.по К.Н.Ч.Д.2015/11 г. В тази връзка производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено за разглеждане от СГС- с разпореждане, постановено на 03.02.14 г. Съдията-докладчик от второстепенния съдебен състав от своя страна счита,че „съответен” по смисъла на чл.470 НПК е първостепенният съд, независимо от обстоятелството коя инстанция е постановила осъдителната присъда. Поради тази причина е повдигната настоящата препирня за подсъдност. Законосъобразна е тезата на представителя на СГС. В случаите,когато законодателят е предвидил процедура за разглеждане от „съответен” съд, това означава първостепенният такъв, какъвто е той по общите правила за определяне на подсъдност. Във всеки друг случай процесуалният закон посочва по нарочен начин съда, който трябва да се произнася в съответно производство, различен от този по общите правила, определяйки в зависимост от това местната и родова подсъдност. В конкретния казус и при изложените принципни разсъждения, първостепенен съд е СРС и няма никакво значение какво е съдържанието на неговия конкретен акт. Що се касае до преценка на заетата от съдията-докладчик позиция, настоящата инстанция не може да я сподели по следните съображения. Първо, иска се прилагане на процесуални правила по аналогия в случай, когато регламентацията е пълна и ясна и законът се тълкува еднопосочно. Второ, самото твърдение за аналогия с търсене на подкрепа в разрешение, дадено по т.3 от ТРОСНК 3/09 г. , е некоректно. Освен че простият прочит на същото не води до извода, заложен от съдията-докладчик при СРС, това разрешение касае конкретната процедура,свързана с подсъдност при определяне на общо наказание по няколко присъди. Трето, действително посоченото определение по К.Н.Ч.Д.2015/11 г. по описа на ВКС, 3 н.о. предоставя прочит като този по разпореждането на съдията от първостепенния съд, но освен че става дума за становище по изолиран случай, то все е свързано с производство, при която е предвиден определен съд, а не „съответен” такъв. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното от Градски съд –София В.Н.Ч.Д.965/14 г., за образуване и разглеждане на РС-София. Определението е окончателно. Препис от настоящото определение да се изпрати на Председателя на ГС- София за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/