О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 703 София, 18.10.2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.10. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №3561/2013 година Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Ю. и С. О К. чрез адвокат В. Д., с вх.№5240 от 20.06.2013 г. на Бургаския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 18.06.2013 г., срещу определение №133 от 17.04.2013 г. по ч.т.д.№123/2013 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №199 от 24.01.2013 г. по ч.т.д.№743/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната въззивната им частна жалба срещу определение №1254 от 07.12.2012 г. по същото ч.т.д.№743/2012 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която не е уважена молбата им за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.390 ал.1 ГПК по отношение на исканата обезпечителна мярка - възбрана върху изрично посочените имоти. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд, че частната жалба с вх.№1197/23.01.2013 г. на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.01.2013 г., е просрочена с оглед саморъчно поставената дата 10.02.2012 г. от адвокатката на жалбоподателите върху определение №1254 от 07.12.2012 г. по ч.т.д.№743/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което съдът се е произнесъл на основание чл.390 ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие на чл.396, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2 ГПК, тъй като на посочената дата адвокатката им В. Д. се е подписала, че е получила обезпечитената заповед, но не и обжалваното определение по чл.390 ГПК. То й е връчено едва на 15.01.2013 г., спрямо която дата частната жалба е в срок. Като значими за изхода на делото поставят три процесуално-правни въпроси, които могат да се обединят в следния въпрос: „От кой момент започва да тече срокът за обжалване за молителя на определение за частичен отказ за налагане на обезпечителни мерки - от получаването на обезпечителната заповед или от връчване на препис от определението по чл.390 ГПК”, както и въпроса от кой момент започва да тече срокът по чл.390, ал.3 ГПК. Ответникът не взема становище по частната касационна жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Обжалваното определение ще следва да се допусне до касационен контрол. Разрешаването на формулирания правен въпрос за началото на срока по чл.396, ал.1, във вр. с чл.390 ГПК, е от значение за изхода по конкретното дело, поради което представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и подържаното допълнителното основание за селектиране на частната касационна жалба - това по чл.280, ал.1,т.3 ГПК с оглед приложението на нормата на чл.7,ал.2 ГПК, спрямо началния момент за обжалване от молителя на определението по чл.390 ГПК. Не е относим към спора само поставения въпрос за това от кой момент започва да тече срокът по чл.390, ал.3 ГПК, тъй като съдът не се е произнасял на това основание. Частната касационна жалба е основателна. С нормата на чл.7, ал.2 ГПК е разширеното служебно начало, като е въведено задължението на съда да изпраща на страните препис от актовете, подлежащи на обжалване. Следователно, изоставен е принципът за значението на узнаването от страните на съдържанието на обжалваните актове, а е въведен принципът на изричното им писмено уведомяване. Този принцип е намерил израз и в чл.396, ал.1 ГПК, съобразно който определението на съда по обезпечаване на иска подлежи на обжалване за молителя в едноседмичен срок от връчването му. Или на поставения процесуалноправен въпрос следва да се отговори: срокът за обжалване на определение за частичен отказ за налагане на обезпечителни мерки за молителя тече не от получаването на обезпечителната заповед, а от връчване на препис от определението по чл.390 ГПК По изложените дотук съображения настоящият състав на І Т.О. намира, че срокът за въззивно обжалване на определението по чл.390 ГПК за молителите-настоящи жалбоподатели, не започва да тече на 02.12.2012 г., когато адвокатката им се е подписала, че е получила обезпечителната заповед. Узнаването на съдържанието й е недостатъчно, за да започне да тече срокът по чл.396, ал.1 във вр. с чл.390 ГПК. Началният момент на срока за обжалване на определение №1254/07.12.2012 г. по ч.т.д.№743/2012 г. на Бургаския окръжен съд е започнал да тече от връчването на жалбоподателите на препис от него на 15.01.2013 г. Спрямо тази дата подадената от тях по пощата въззивна частна жалба с пощенско клеймо от 22.01.2013 г. е в срок. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №133 от 17.04.2013 г. по ч.т.д.№123/2013 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №133 от 17.04.2013 г. по ч.т.д.№123/2013 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане №199 от 24.01.2013 г. по ч.т.д.№743/2012 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Бургаския апелативен съд за произнасяне по основателността на частната жалба на Ю. и С. О К., чрез адвокат В. Д., с вх.№1197/23.01.2013 г. на Бургаския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.01.2013 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: