Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 114            София, 06 април 2010 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 1 март  две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                    ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:Атанас Гебрев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №15 по описа за 2010 година   Срещу решение по внохд. №412/2009 г. на Окръжен съд гр. Б. е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Р. В. Н.,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание касатора не е взел участие,редовно призован. Подсъдимия Г. Т. ,чрез защитата си в писменни бележки счита жалбата неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура,намира жалбата основателна ,а постановеното решение в атакуваната му част незаконосъобразно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 9.11.2009 г. постановено по внохд . №412/2009 г. на Окръжен съд гр. Б. е отменена присъда по нохд. №522/2005 г. на Районен съд гр. Г. и е прекратено наказателното производство водено по чл.128 ал.1 вр. с ал.2 НК срещу подсъдимия Г. Л. Т.,поради изтичане на давността за наказателно преследване. С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен в това на 11.07.1994 г. в гр. Г. в съучастие с други лица ,като съизвършител да е причинил на Р. В. Н. тежка телесна повреда,поради което и на основание чл.128 ал.1 вр. с ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия в размер на 12 000 лв.,ведно със законната лихва дължими от подсъдимия. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец Н. : Оплакването е за съществено процесуално нарушение на чл.307 НПК ,при постановяване на въззивното решение и незаконосъобразност на извода ,че “липсва процесуална възможност за произнасяне по гражданския иск ,при прекратено по давност наказателно производство “. Доводите са основателни. Извода на въззвния съд ,че “изтичането на давността представлява основание за цялостна отмяна на първоинстанционната присъда и цялостно прекратяване на наказателното производство,включително и по отношение на приетия за разглеждане граждански иск” е незаконосъобразен. Няма как да бъде споделен и извода ,че “гражданския ищец разполага с процесуална възможност да предяви претенциите си пред граждански съд на деликтно основание “. Гражданския иск в наказателното производство е с основание престъплението и чл.45 ЗЗД и може да бъде отхвърлен ,като неоснователен само когато наказателния съд стигне до извод,че инкриминираното по делото деяние не осъществява признаците на престъпление и деликт,а такъв извод по делото липсва. Въззивната инстанция е била длъжна да се произнесе по гражданския иск,част от обжалваната пред нея присъда и когато наказателното производство срещу подсъдимия се прекратява,поради изтекла давност за наказателно преследване и това задължение произтича от нормата на чл.307 НПК,която гарантира правата на страна. В тази връзка неправилно е позоваването на чл.334т.4 НПК, като основание за липса на процесуална възможност за произнасяне по гражданския иск. Неправилно е и препращането към граждански съд,който да се произнесе по деликтната отговорност,тъй като както бе посочено по горе такова задължение има и наказателния съд. В този смисъл и решение по делото Д. срещу България на Европейския съд по правата на човека от 22 01.2009 г.,както и постоянната практика на Върховният касационен съд на РБ . По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона ,а подадената касационна жалба основателна. Ето защо и на основание чл.354 ал.3т.2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА решение по внохд. №412/2009 г. по описа на Окръжен съд гр. Б.,в частта с която е прекратено производството по гражданския иск и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание ,в тази част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :