2 Р Е Ш Е Н И Е № 316 София, 19.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 565/2011 година Производството е по чл.307 ал.2 във връзка с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на С. В. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 560/09 от 05.06.2009г.на ВКС, постановено по гр. дело № 1535/2008г.,с което е отменено въззивно решение от 10.01.2008 г. по гр. д. № 1195/2004 г. на Варненски окръжен съд и вместо него е постановено ново по същество, с което съдът е признал за установено по отношение на С. В. А., от [населено място], че В. Д. В. от [населено място] е собственик на 2/3 идеални части от имущество придобито по време на брака, включващо: - апартамент № 12 , намиращ се в [жилищен адрес] в[жк], ІІ-ри микрорайон на [населено място], състоящ се от три стаи, кухня, бокс, баня, тоалетна, килер, пералня, коридор и два балкона, със застроена площ от 91.35 кв. м. и с прилежащо избено помещение с площ от 6.20 кв. м., както и 2,1103% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, при граници на жилището: тр. площ, вх. А, тр. площ, стълбище, коридор и an. 11, а на мазето: коридор, тр. площ, и обща изба. - гараж № 35, намиращ се в междублоковото пространство между блокове №№ 27, 28, 29 и 30 в ж. к. "В., И-ри м. p., [населено място], с площ от 21 кв. м. при граници: паркинг, гараж № 34, паркинг и гараж № 36. - 600 кв. м. ид. части от място, намиращо се в землището на [населено място], кв. Г., м. "Б.-юг", цялото с площ от 800 кв. м и съставляващо пл. № 3082 по плана на посочената местност, при граници по удостоверение за ползване: Д. К., гора и път. - движими вещи: 1. лек автомобил ВАЗ с ДК [рег.номер на МПС] , с двигател №8299973 и рама № Х. 210700Р0143955; 2. цветен телевизор 1 ТУС; 3. Радиокомбайн ЦД "П." ;4. Видеомагнетофон "Х."; 5. Радиокасетофон "А."; 6. Радиокасетофон "Т."; 7. Автоматична пералня "И."; 8. Хладилник "С."; 9. Фризер "С."; 10. Компютър марка "П."; 11. Газова отоплителна печка; 12. Бойлери два броя - 80 литров и 50 литров; 13. Бензинов агрегат 2,3 KW; 14. Ел. абрихт, ел. трион и ел. шлайф за дърво; 15. Холна секция; 16. Спалня комплект; 17. Кухненски комплект-шкафове 7 броя; 18. Готварска ел. печка; 19. Холна гарнитура- комплект; 20. Детски спален комплект. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – новооткрито писмено доказателство: влязло в сила на 17.12.2001г. решение на В., постановено по т.д.№ 226/99г. , с което В. Д. В. на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 16359 щатски долара, ведно със законната лихва върху същата, считано от 19.04.1999г. до окончателното изплащане, както и 2044лв. разноски. Това доказателство според молителката е от съществено значение за спора и поради това съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна – В. Д. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК,с който счита молбата за отмяна за недопустима като подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, който в процесната хипотеза започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, и моли да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност - оспорва молбата за отмяна и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Настоящият състав на ВКС, първо отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна, постъпила в канцеларията на ВКС на 08.12.2010год., предвид твърдението на молителката, че датата, на която й е станало известно новото обстоятелство, е 22.11.2010г. и предвид липсата на категорични данни по делото за момента на узнаване от молителя за постановеното решение и влизането му в сила, следва да се приеме за подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая касаторката се позовава на новооткрито писмено доказателство: влязло в сила на 17.12.2001г. решение на В., постановено по т.д.№ 226/99г. , с което В. Д. В. на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 16359 щатски долара, ведно със законната лихва върху същата, считано от 19.04.1999г. до окончателното изплащане, както и 2044лв. разноски. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая соченото от молителката решение на В. няма характеристиката на "ново писмено доказателство" по смисъла на закона, нито разкрива "нови обстоятелства" по делото. Данните, касаещи наличието на такъв съдебен спор, страните и предмета на същия, не са нови; те са събрани по делото и са обсъдени от въззивната инстанция – В., в решението, постановено на 10.01.2008г. по гр.д.№1195/2004г. В мотивите изрично е цитирано и писмото на третото за процеса лице- [фирма] [населено място] , което е с вх.№29709/06г., събрано по реда на чл.153 от ГПК отм. по искане на молителката , видно от което същите разполагат с издаден срещу В. В. изпълнителен лист за сумата 16359 щ.д. - неправомерно изтеглени от сметка на дружеството , който изпълнителен лист е следствие от приключило гражданско дело. В мотивите на решението подробно е анализирано и заключението на вещото лице – основно и допълнително , и изрично е посочен изводът, че тази сума не е включена от експерта при определяне доходите на В. за исковия период от време. От доказателствата по делото – експертни заключения и приетите справки за доходите на В., е видно, че такава сума не е посочвана и не е съобразявана при определяне на неговите доходи . Изложеното е достатъчно за да обоснове неоснователност на молбата. За пълнота следва да се посочи, че за молителя не е съществувала пречка да се снабди с подобно доказателство от В. по време на висящността на процеса. След като по делото са изнесени данни за наличието на висящо съдебно производство и за това, че молителят е знаел за него, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса е могъл да се снабди с удостоверение от съответния съд за постановения съдебен акт и да го представи по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. В. А. с правно основание чл.303 т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 560/09 от 05.06.2009г.на ВКС, постановено по гр. дело № 1535/2008г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: