Р Е Ш Е Н И Е   № 155 София, 28.04.2010 година                               В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на двадесет и втори март  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 134 /2009  година, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 и сл. ГПК.   Т. П. П. от гр. Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 421 от 17.06.2008 година по гр.възз.д.Nо 248/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответниците О с. “ Земеделие ” гр. Б., Р. д. по г. гр. Б. и Д. г. стопанско гр. Б.. Състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и в правомощията си на чл. 291 т.1 ГПК , намира : Касационното обжалване e допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК предвид установеното, по представените решения на съдилищата , противоречиво разрешаване на процесуално –правния въпрос за годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ . С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърления иск на Т. П. П. от гр. Б. заявен на основание чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ срещу ОбСЗГ гр. Б. за признаване правото на възстановяване собствеността на 1.5 дка гора в землището на с. Б., м.”Д” по наследство от П. Ч. , приемайки , че извлечението от емлячния регистър и данъчните партиди на наследодателите и- баща и дядо, не са годно доказателствено средство за установяване правото на собственост по см. на закона. Прието е , че представените : Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, извлечение от Данъчна книга 28-34 година и Удостоверение от ОбСЗГ, не са доказателства , въз основа на който може да се признае правото да се възстанови собствеността на гори по реда на чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. По представеното Решение от 23.10.2007 по гр.д.Nо 504/2007 година на Софийския окръжен съд , в производство по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е прието, че правото на възстановяване собствеността на претендираните гори може да се признае въз основа на данните по „ емлячния регистър на кметството от 1949 година”, гласни доказателства за установяване границите на г. , както и, че удостоверението за данните по емлячния регистър е писмено доказателство достатъчно да легитимира наследодателя на жалбоподателите като собственици на горите.” Емлячният регистър е официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните земеделски имоти са негова собственост и съгласно чл. 13 ал.3 ЗВСГЗГФ емлячния регистър годно писмено доказателства да легитимира наследодателя на ищците за собственик..” С Решение от 31.10.2007 година по гр.д. Nо 526/2007 година на Софийския окръжен съд, в рамката на проведеното въззивно обжалване на първонстанционно решение по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ, е прието , че „ районният съд правилно е възприел емлячния регистър за годно доказателство да установи собствеността на горския имот ,а свидетелските показания са допустими за определяне на границите. С Решение 23.11.2007 година по гр.д. Nо 160/2007 година на Софийския окръжен съд изводите относно годните доказателствени средства са в смисъл, посочен по-горе. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя КАТО ПРАВИЛНИ изводите на онези съдилища , които ценят писмени доказателства като извлечения от емлячния регистър и данъчните партиди на наследодателите на ищцовата страна, Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, извлечение от Данъчна книга 28-34 година и др. , като годно доказателствено средство за установяване правото на собственост по см. на закона. Производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ , аналогично на иска по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ , е предвидената от законодателя възможност за онези правоимащи по см. на чл.3 ал.1 закона лица , който са пропуснали срока да заявят искането за възстановяване собствеността на гори или горски територии от оторизирания административен орган , да поискат да им бъде признато това право, по исков ред ,от съда. Доказването на основния правнорелевантен факт- а именно, че те или наследодателя им е притежавал гори, е изцяло в тежест на ищцовата страна/ наред с установяване на обстоятелството, че в срока по чл. 13 ал.1 ЗВСГЗГФ няма заявление за възстановяване собствеността по административен ред/. Разпоредбата на чл. 13 ал.3 ЗВСГЗГФ установява три групи доказателства – такива, които безусловно установяват правото на собственост и съставляват надлежен титул- нотариални и крепостни актове , нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за съдебна делба, съдени актове. Друга категория писмени доказателства – емлячни и данъчни регистри , удостоверение за дялово участие в кооперация, стопански карти и списъци към тях и др. писмени доказателства, са предвидени също като надлежни доказателствени средства за установяване правото на собственост , доколкото страната не разполага с титул за собственост , но които имат характеристиката на писмено доказателство, съдържащо или волеизявление на собственика пред държавен орган или е съставено дадено по ред , установен от закона- ЗЗСЧГ / Закона за задружно стопанисване на частни гори / и съхранявано като архивите на съответна кооперация на горовладелци, даващо основание за обосновано предположение за собственост. Според ЗВСГЗГФ че не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост САМО писмени декларации на заявителя, свидетелски показания / но не и за установяване на граници/ , протоколи за установяване „предмета на горското стопанство”, издадени на основание чл. 22 от Закона за г. от 1922 година и по чл. 20 от Закона за г. от 1925 година. Предвид на изложените съображения , настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ. Порокът на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че решаващият- въззивен съд е отхвърлил възможността представените по делото писмени доказателства - извлечението от емлячния регистър и данъчните партиди на наследодателите на ищцата Т, както и представените Декларация за притежавани непокрити земеделски имоти, извлечение от Данъчна книга 28-34 година и Удостоверение от ОбСЗГ, да бъдат ценени като годни доказателства за установяване правото на собственост , въз основа на който може да се признае правото да се възстанови собствеността на гори по реда на чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293 ал.3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане , съдът следва да цени писмените доказателства съобразно изложените по –горе с решението съображение от гл.т. на „годни доказателства за установяване правото на собственост ,” но като съобрази доказателствената им сила с конкретните претенции на ищцата. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.3 ГПК , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 421 от 17.06.2008 година по гр.възз.д.Nо 248/2008 год. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: