4 Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр.София, 11.10.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1383 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 22.06.2011г. по гр.д.№ 180/ 2011г., с което АС Варна е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. Щ., заместен от правоприемника си Д. Щ., и А. А. с правно основание чл.26 ЗЗД и са уважени искове с правно основание чл.31 ЗЗД. С определение от 05.04.2012г. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалния въпрос за задължението на съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон на основание, както и по материално правния въпрос относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл.31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание. Жалбоподателят – А. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.31 ЗЗД, решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Недоволна от така постановеното решение е и М. Б. Х., която чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлен иск й с правно основание чл26, ал.2 ЗЗД, решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения от нея иск. Ответникът Д. Щ. Х.,чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се уважи предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 10.01.2011г., по гр.д.№ 1930/2008г. на ОС Варна, е отхвърлил предявения от М. Х. иск срещу А. А. и А. Щ. / заместен от провоприемника си Д. Щ./, с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 168/ 2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна, с който А. Щ., чрез пълномощника си А. А., е продал на А. А. недвижим имот, находящ се в КК ”С.С..К. и Е.”, представляващ място с площ от 1708 кв.м - УПИ № VІ-1171 в кв.70 по плана на вилна зона [населено място], ведно с построената в него вилна сграда на един етажа със застроена площ от 45.00 кв.м и избено помещение със застроена площ от 45 кв.м, за сумата 50 000 щатски долара, като сключен без представителна власт, Със същото решение съдът е унищожил пълномощно с рег. № 3031/25.04.2006г. на нотрариус с район на действие РС Варна, тъй като при подписването му упълномощителят А. Щ., не е могъл да разбира и да ръководи действията си, на основание чл.31ЗЗД, във връзка с чл.44 от ЗЗД и е унищожил договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 168 от 28.04.2006г. на нотариус с район на действие РС Варна, по силата на който А. Щ. е продал чрез пълномощника си А. А., на него самия следния свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], КК ”С..С..К. и Е.”, представляващ УПИ VІ-1171 в кв.70 по плана на вилна зона Варна, ведно с построената в него вилна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв.м и избено помещение със застроена площ от 45 кв.м, тъй като при сключването му А. Щ. не е могъл да разбира значението на извършеното и да ръководи действията си, на основание чл.31 ЗЗД. Съдът е приел, че твърдението, за това че пълномощно с рег.№ 3031/25.04.2006г. не е подписано от А. Щ. е останало недоказано. Изложил е съображения, за това, че вещите лица- графолози са се разделили на две групи относно крайния извод за авторството на подписа от името на упълномощителя и това е лишило съда от възможността да даде превес на една от двете групи вещи лица, тъй като по този начин не се оборва по категоричен начин нотариалното удостоверяване на подписа, каквото в случая е налице. Като е приел, че упълномощаването е валидно съдът е счел за неоснователен иска за нищожност на сделката, сключена въз основа на това пълномощно, като извършена без представителна власт. Прието е, че А. Щ. приживе / починал на 26.02.2008г./, към деня на подписването на посоченото по - горе пълномощно не е могъл да разбира постъпките си и да ръководи действията си поради психическото си заболяване - параноидна шизофрения с непрекъснато протичане и промяна на личността, поради което макар и формално дееспособен, към момента на упълномощаването той не е могъл адекватно да възприема значението и последиците от подписването му, нито волево е могъл да отстрани вече настъпилите неблагоприятни за него. Прието е, че първото освидетелстване на това лице от ТЕЛК е от 1972 година, т.е когато е бил на 26 годишна възраст, като първоначално диагнозата е психопатия и е инвалидизиран в трета група инвалидност за срок от две години, а след това многократно е бил преосвидетелстван, както и че от 1992 година е инвалидизиран от ТЕЛК във втора група инвалидност с диагноза шизофрения и до смъртта му многократно отново е бил преосвидетелстван. Взет е предвид факта, че в резултат от това заболяване е и поставянето на лицето под пълно запрещение с решение на Варненския окръжен съд № 1412/21.12.2006 година по гр.д.№ 1821/2006 година, влязло в сила на 20.02.2007 година, т.е. само 8 месеца след оформянето на процесното пълномощно и при тези данни въззивният съд е приел, че към 25.04.2006 година и към 28.04.2006 година А. Щ. от [населено място], макар и дееспособен към момента на извършване на атакуваното упълномощаване и сделката, сключена с него, не е могъл да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си, поради което е унищожил на основание чл.31 ЗЗД както упълномощителната, така и прехвърлителната сделки. Допуснато е касационно обжалване по процесуалноправния въпросс за задължението на съда с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК да постанови решение след като изясни фактическата обстановка по делото и приложи точно материалния закон на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по. материално правния въпрос относно преценката за това унищожаването на пълномощно на основание чл.31 ЗЗД води ли като последица и до унищожаване на сключената въз основа на него сделка на същото основание, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящия съдебен състав намира, че на поставения за разглеждане процесуален въпрос съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл.290 ГПК решения- решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС, решение от 23.07.2010г. по гр.д.№92/2009г. ІV г.о., решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о. и решение от 18.11.2011г. по гр.д.№1964/2010г. на ІVг.о. на ВКС. В същата се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. На поставения за разглеждане материалноправния въпрос настоящия състав намира, че отговорът е, че след като е предявен отделен иск за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД, то не може да се унищожи и самата сделка, сключена с това пълномощно, на това основание. Според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗЗД договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем, а не е такъв и договорът сключен чрез пълномощник, който е упълномощен от дееспособно лице, което при упълномощаването поради слабоумие /тежка или дълбока олигофрения или деменция/ или душевна болест, които обуславят поставянето на лицето под запрещение, не е могло да разбира свойството и значението на извършеното. При унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ЗЗД договорът би бил сключен при липса на надлежна представителна власт и не е нищожен, а относително недействителен - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до потвърждаването и от лицето, от чието име е сключена, поради което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД. При така дадените отговори на въпросите, поставени за разглеждане при допускане на касационното обжалване настоящия състав намира, че съдът не само е определил неправилна квалификация на спорното право, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без да разгледа искът съобразно въведените от ищцата твърдения. Въведените в исковата молба на А. Щ. / починал на 26.02.2008г./, твърдения са за сключване на сделка без надлежно учредена представителна власт, което обуславя правна квалификация на иска за прогласяване нищожност на сделката по чл.42, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд правилно е приел, че упълномощителната сделка следва да се унищожи на основание чл.31 ЗЗД, но неправилно е приел, че и сключената въз основа на такова пълномощно сделка е унищожаема на това основание. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Ето защо и на основание чл.293, ал.4 ГПК, вр. с чл.270, ал.3 ГПК, въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е разгледан иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на сделката, сключена с нотариален акт № 168/ 2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по надлежно предявения иск от Д. Щ., заместила починалия А. Щ.. Решението следва да се остави в сила в частта му, с която на основание чл.31 ЗЗД е унищожено пълномощно с рег.№ 3031/25.04.2006г. Основателно е оплакването на жалбоподателя А. А. за недопустимост на производството по иска на М. Х. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД. В случая действително не е налице правен интерес от търсената с иска защита. Законът предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалният закон и практиката на ВКС винаги са изисквали за да бъде разгледана такава искова молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т.е. да е нали правен интерес от търсената с установителния иск защита. Тази практика е изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 31.05.2010г. по гр.д.№3418/2008г. ІІІ-то г.о. на ВКС и в нея се приема, че при провеждане на търсената с установителен иск защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното решение, в частта му по иска с правно основание чл.26 ЗЗД в нарушение на така установената практика. М. Х. с влязло в сила решение е призната за собственик на 1/2идеална част имота, предмет на атакуваната сделка, поради което дори и да се приеме за основателен иска й за прогласяване нищожност на сделката, по която тя не е страна, в нейния патримниум няма да бъдат включена по-голяма част от имота, предмет на същата. Ето защо решението в частта му с която е отхвърлен предявения от М. Х. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗЗ следва да се обезсили и производството по иска да се прекрати. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 22.06.2011г. по гр.д.№ 180/ 2011г. на АС Варна в частта му, с която е уважен иск на Д. Щ., заместила починалия А. Щ. с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на договор, сключен с нотариален акт № 168/ 2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част по надлежно предявения иск. Оставя в сила същото решение в частта му, с която е уважен иск на Д. Щ., заместила починалия А. Щ., с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег.№ 3031/25.04.2006г. на нотариус с район на действие РС Варна. ОБЕЗСИЛВА същото решение и в частта му, с която е отхвърлен предявения от М. Х. иск срещу А. А. и Д. Щ., заместила починалия А. Щ., с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, обективиран в нотариален акт № 168/ 2006 г. на нотариус с район на действие РС Варна и Прекратява производството по този иск. Решението в частта му, с която се прекратява производството по иска може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: