7 Р Е Ш Е Н И Е №100 София, 08.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2306/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 26 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1479/2014 г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 1534 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 2492/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив за уважаване на предявените от Комисията за защита на потребителите колективни искове с правно основание чл.146, във вр. с чл.143, ал.1, т.18 З., чл.186, ал.3 З., във вр. с чл.379 ГПК, като: са прогласени за нищожни, като неравноправни, на основание чл.146, ал.1, вр. с чл.143, т.18 З., клаузите на: чл.20, ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], предвиждаща при установени при проверка грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но не за повече от 45 дни; чл.21, ал.1 от ОУ, предвиждаща при повреда на топломера, продавачът да определя количеството топлинна енергия по реда на ал.1 и на чл.34, ал.4 от ОУ, предвиждаща подаването на възражение на купувача за начислената сума за топлинна енергия да не го освобождава от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура; „Е. България Т. ЕАД е осъдено за преустанови прилагането на посочените неравноправни клаузи, като е разпоредено, на основание чл.187, т.2 З. да бъдат отстранени тези клаузи от ОУ в 1-месечен срок от влизане в сила на решението, както и да се огласи диспозитива на решението, съгласно чл.187, т.1 З.. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с изводите за неравноправност на оспорваните клаузи от ОУ, по съображения, че законовата уредба, уреждаща продажбата на електрическа енергия предпоставя на потребителите възможност да влияят върху съдържанието на договора. Счита, че въззивният съд е интерпретирал атакуваните клаузи на чл.20, ал.4 и чл.21, ал.2 от ОУ откъснато от общия смисъл на разпоредбите, а в частта, с която клаузата на чл.34, ал.4 ОУ е обявена за неравноправна, се твърди немотивираност на въззивното решение. В жалбата се поддържат и твърдения, че въззивната инстанция не е отчела основни принципи в енергийното право и, че [фирма] осигурява услуги в обществен интерес, при регулирани цени, като осигуряването на финансова стабилност на дружеството е в интерес на всички потребители. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакувания въззивен акт и отхвърляне на исковите претенции, с присъждане на разноски. Инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл.386, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване не е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по жалбата – Комисия за защита на потребителите, [населено място], не е заявила становище. В подадени по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговори становища за неоснователност на касационната жалба са заявили приетите за участие в процеса увредени лица – Любов Б. К. и Е. А. С.. В публичното съдебно заседание на 08.06.2016 г. приетото до участие в делото увредено лице – Й. Г. Г., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лигитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд e възприел изводите на първата инстанция за основателност на предявените по реда на Глава” Тридесет и трета” от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.146, ал.1, вр. с чл.143, т.18/сега т.19/ З. и с правно основание чл.187 т.1 и т.2 З.. По иска за прогласяване за нищожна като неравноправна клаузата на чл.20, ал.4 от Общите условия за продажба на енергия за битови нужди от „Т. П. ЕАД, одобрени с решение от 17.12.2007 г. на ДКЕВР, решаващият състав е приел, че тази клауза е договорена във вреда на потребителите, тъй като ограничава правата им, предвидени в чл.47, ал.1 и ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването - за корекция на сметки за използвана топлинна енергия, при отклонение на средствата за измерване не за повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно или неправилно измерване може да бъде определено точно. В атакуваната разпоредба от ОУ корекцията обаче винаги е не повече от 45 дни, дори и в случаите, когато периодът на неправилно измерване може да бъде точно определено. При положение, че периодът на неправилно и неточно измерване може да се определи, добрите нрави и равновесието в правата и задълженията на доставчик – потребител изискват това да бъде направено, още повече, че правилното отчитане и изчисляване на консумираната топлинна енергия зависи от поведението на доставчика. За неоснователни са счетени оплакванията на въззивника/сега касатор/ за индивидуално договорени клаузи на ОУ във връзка с неупражнено право от страна на потребителя да договаря индивидуално и да влияе върху съдържанието на ОУ, предвид липсата на надлежно въведени в процеса такива твърдения, съответно липса на доказателства Аналогични съображения са изложени в мотивите към въззивното решение и по отношение приетата за неравноправна клауза на чл.21, ал.2 ОУ за определяне на количеството топлинна енергия за период не по-дълъг от 45 дни, при повреда на топломера. По отношение клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ, предвиждаща задължение на купувачите на топлинна енергия да заплатят сумата по издадената фактура, независимо от направени възражения до продавача за начислената топлинна енергия, въззивният съд е извел извод за неравноправност и нищожност на тази клауза, тъй като е договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Според въззивната инстанция, принципите на добросъвестност и равнопоставеност изискват неучастващият в изчисляването на сумите за използвана топлинна енергия потребител да не бъде задължаван да плати сумата по фактурата до приключване на проверката във връзка с оспорената фактура. Посочената клауза е във вреда на потребителя, тъй като би довела до недължимо плащане, съответно понасяне на последиците от грешките на доставчика. Въззивното решение е правилно. Критериите, въведени от законодателя, чрез които се установява неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител са следните: уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т.1 – т.19 на чл.143 З. води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 неравноправните клаузи в потребителските договори са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Когато неравноправните клаузи се съдържат в договори с потребители, сключени при общи условия, съгласно чл.148, ал.1, т.4 З./ в редакция преди изм. с ДВ бр.57/2015 г./ Комисията за защита на потребителите сезира компетентния съд с искане за обявяването им за нищожни, ако отстраняването им от общите условия не е постигнато в резултат на предприети мерки по чл.148, ал.1 т.1 и клаузите могат да засегнат голям брой потребители. В случая, К., в съответствие с правомощията си по чл.148, ал.1, т.1 З. е препоръчала на [фирма] да отстрани атакуваните неравноправни клаузи, по която препоръка е застъпено отрицателно становище от дружеството с писмо от м.май 2013 г. Предвидената в първите две атакувани клаузи възможност за преизчисляване на количеството топлинна енергия за минал период - преди констатиране на грешки в измерването или при повреда в топломера, без да се отчита реално потребената топлинна енергия и без да е установен период на неточно или грешно отчитане, би позволило на ответното дружество да получи цена за недоставена и неизползвана от потребителя топлинна енергия. Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя. Следва да се възприеме изцяло изводът на въззивната инстанция за неравноправност и на клаузата на чл.34, ал.4 от ОУ. В чл.34 ал.1 – ал.3 ОУ е предвиден начинът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за топлинна енергия, както и за заплащане на изравнителните сметки, като е регламентирано право на купувачите да предявяват възражения до продавача за начислената сума за топлинна енергия в предвидения в чл.34, ал.3 срок. В чл.34, ал.4 ОУ е предвидено обаче, че подаването на възражение не освобождава купувача от задължението да плати сумата по издадената фактура. Последната клауза поставя потребителя на топлинна енергия в неравностойно положение и противоречи на изискването за добросъвестност при възникнал спор относно дължимата цена за топлинна енергия поради неправилно или неточно измерване. По този начин би се нарушил балансът между правата и задълженията на страните по сключения при общи условия договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като за топлофикационното дружество се създава привилегия да търси и да получи плащане на суми, които поради неточно/ грешно измерване на топлинната енергия не се дължат, а това противоречи на принципа за добросъвестност по чл.63, ал.1 ЗЗД. Предвидената в чл.34, ал3 ОУ възможност за защита на потребителя срещу евентуални грешки при отчитане на ползвана топлинна енергия и при неизпълнение на задължението на продавача на топлинна енергия за точно отчитане на потребена топлинна енергия има за цел извършване на надлежна проверка за установяване на реалното количество потребена топлинна енергия, чиято цена се дължи от потребителя. Предвиждането в чл.34, ал.4 ОУ, че подаването на възражение не освобождава потребителя да заплати посочената в оспорената фактура цена, води до нарушаване на равнопоставеността на страните по договора и по този начин се стега до значително неравновесие между правата и задълженията на топлофикационното дружество – продавач и потребителя на топлинна енергия. Регламентираното в чл.35, ал.3 ОУ задължение за продавача на топлинна енергия да възстанови на купувача платеното в повече от дължимите суми, при вина на продавача, заедно с обезщетение в размер на законната лихва от плащането, не би могло да преодолее противоречието на клаузата на чл.34, ал.4 ОУ с принципите за добросъвестност и равнопоставеност. Правото на купувача да получи обратно недължимо платеното не отстранява неравнопоставеността в отношенията между страните по договора, преценявана към момента на подаване на възражението по ал.3 на чл.34 ОУ за неправилно определяне на начислена цена за топлинна енергия. За неоснователни следва да се счетат доводите на касатора, че по отношение на оспорваните клаузи от ОУ не са налице предпоставките по чл.146, ал.1 З.. Тези доводи са мотивирани със законовата уредба /чл.91 и чл.93 от отменената Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, чл.128, чл.131, ал.3 – 5 от Наредба № 3/21.03.2013 г./, предоставяща възможност на потребителите да влияят върху съдържанието на договора, с което се гарантира индивидуалното им участие при договарянето на разпоредбите. Освен съображенията на въззивния съд, следва да се има предвид, че нормативно предвидената процедура по оповестяване и приемане на общите условия, не означава автоматично, че клаузите от ОУ са индивидуално уговорени и съответно не би могъл да се изведе извод за неприложимост на чл.143 ЗЗД. В тази насока е и изричната разпоредба на чл.146, ал.2 З., визираща именно договор при общи условия, при предварително изготвени клаузи, вкл. и по отношение на бъдещи потребители, които не биха имали възможност да влияят върху съдържанието на такива клаузи. По тези съображения, не следва да се възприеме и поддържаният от касатора довод за неправилност на въззивното решение поради предвидената в рамките на енергийното законодателство договорна свобода, тъй като последната не обосновава извод, че конкретните оспорени от К. клаузи съставляват индивидуално договорени клаузи. Предвид горното, настоящият състав счита атакуваният въззивен съдебен акт за правилен, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото касаторът дължи на Й. Г. Г. разноски за касационното производство в размер на 500 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 07.06.2016 г., имащ характер и на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1479/2014 г. на Апелативен съд – П.. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Й. Г. Г. сумата 500 лв. разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: