О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387 гр. София, 24.08.2023 г. Върховен касационен съд на Република България – Наказателна колегия, Второ наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря ......................... и при становището на прокурор Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Ангелова НЧД № 696/2023г.: Производството е по реда на чл. 351, ал.6 НПК. Върховният касационен съд е сезиран с жалба от В. С. Н., депозирана чрез защитника му, срещу разпореждане № 193/13.06.2023г. на съдия – докладчик по ВНЧД № 169/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна, III състав, с което е върната касационната му жалба против определение № 137/08.06.2023г. на същия съдебен състав, произнесено в производство по глава ХХII НПК. В депозирано писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура преценява претенцията на В. Н., изразена чрез защитника му, като неоснователна. С решение № 115/24.03.2023г. Върховен касационен съд – III наказателно отделение е отменил по реда на възобновяване на наказателни дела определение на Апелативен съд – Варна, постановено по ВНЧД № 281/2022г., с което е отменено разпореждане от 18.08.2022г. на съдия при Окръжен съд – Варна, постановено по НЧД № 1140/2010г. за оставяне без разглеждане на молба от В. Н. чрез неговия защитник за тълкуване на предходно определение по това дело, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК. След възобновяване на делото, Върховният съд го изпратил на Окръжен съд – Варна „за проверка законността на задържането на осъдения В. Н. за изпълнение на наказанието в размер на осем години лишаване от свобода, наложено на основание чл.25 вр. чл.23 НК с определение по НЧД № 1140/2010 г.“. Съдебният състав при Окръжен съд – Варна, постановил групиране на наказания, наложени на Н., който първоначално оставил без разглеждане негова претенция за тълкуване на съдебния акт поради твърдения за изтекла абсолютна давност за изпълнение на определеното общо най - тежко наказание, впоследствие се е произнесъл по реда на чл. 414, ал. 2 НПК. В определението си той е записал, че допуска тълкуване на акта, с който е извършил групиране на наложени на Н. наказания по две присъди, „като същото бъде изпълнено така, както е постановено в диспозитивната част“. В мотивите на съдебния акт е изразил и своето отношение по твърденията на молителя за незаконно задържане поради изтичане на предвидената в чл. 82, ал.4 вр. ал.1 НК давност. Неудовлетворен от произнасянето на съда, Н. чрез своя защитник е депозирал въззивна жалба, която с разпореждане № 260401/09.05.2023г. на съдията – докладчик при Окръжен съд - Варна е върната поради необжалваемост на постановеното определение. По жалба по реда на чл. 323, ал.2 НПК е образувано ВНЧД № 169/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна, ІІІ състав. По него с определение № 137/08.06.2023г. е потвърдено разпореждането за връщане на частната жалба срещу определение № 260009/13.04.2023г. по НЧД 1104/2010г. на Окръжен съд – Варна. Срещу този акт е депозирана касационна жалба от осъдения чрез неговия защитник, която с разпореждане № 193/13.06.2023г. на съдията – докладчик от въззивния съд е върната като недопустима. Именно това разпореждане се атакува пред настоящия съдебен състав. В сезиращия документ защитата на В. Н. развива доводи, че актът на въззивния съд за връщане на негова касационна жалба попада в обхвата на нормата на чл. 346, т.4 НПК като акт, постановен за първи път във въззивното производство, с който се прегражда пътя на наказателното производство. Излагат се аргументи, че се касае за незаконно задържане на неговия подзащитен, по което обстоятелство следва да се произнесе съд и то в рамките на двуинстанционно производство. Несподеляема е позицията на жалбоподателя, че актът, с който се връща депозирана касационна жалба е сред тези, които се постановяват за първи път във въззивната инстанция и прегражда пътя на наказателното производство. Разпореждането за връщане на касационната жалба като недопустима препятства процесуалното развитие на съдебното производство, но не прегражда пътя на делото по смисъла на чл. 348, т.4 НПК, тъй като производството по чл.414 НПК, освен че е единствено съдебно производство, то е и ex lege едноинстанционно. Актовете, визирани в разпоредбата на чл. 346, т.4 НПК са тези, които са постановени при осъществяван контрол по същество на първостепенен акт и при това произнасяне съдът прекратява или прегражда пътя на наказателното производство в рамките на своите изрично указани в закона правомощия. С настоящото връщане на касационна жалба срещу неподлежащ на разглеждане от касационната инстанция акт, какъвто е произнесения по глава 22 НПК, Апелативен съд – Варна не е преградил пътя на наказателното производство, още по-малко за първи път, а в унисон с разписаното в процесуалните норми е преустановил развитието на определено от закона като едноинстанционно съдебно производство. Процесуалният закон не дава възможност върховната инстанция да контролира акт на второстепенен съд, с който се потвърждава или отменя разпореждане на първостепенен за връщане на жалба или протест, тъй като тези актове не са от категорията на лимитативно разписаните в чл. 346 НПК. Поради това и Върховен касационен съд – II Наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 193/13.06.2023г. по ВНЧД № 169/2023г. на Апелативен съд – Варна, ІІІ състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.