РЕШЕНИЕ N  291   София,  19 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни....................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева....................                                                                              Елена Авдева............................ при секретар..............…..........Кр.Павлова.........................................и в присъствието на прокурора.............…..........П.Маринова..............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 300/2009 година. Защитникът на подсъдимия В. С. З. е подал касационна жалба против решение № 40 от 06.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 35/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 130 от 16.12.2008 г. по н.о.х.д. № 1592/2008 г. на Варненския окръжен съд. Единственото касационно основание, посочено в жалбата, е явната несправедливост на наложеното наказание. С оглед на направеното от З. самопризнание, тежкото му семейно положение и влиянието на наркотичната зависимост при извършване на посегателствата е направено искане за смекчаване на наказателната репресия чрез прилагане на чл. 55 НК. Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С горепосочената първоинстанционна присъда по отношение на подсъдимия В. С. З. е постановено: 1. Признат е за виновен в това, че през периода 13.09.2007 г. – 14.11.2007 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с подсъдимия К, чрез използване на техническо средство – отверка, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – микробус “Фиат Дукато” с рег. № В* от владението на И. С. Ц. , без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на стойност 671 лева и превозното средство е оставен без надзор, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода; 2. Признат е за виновен в това, че през периода 09.10.2007 г. – 14.11.2007 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимите М. И. Т. и К. П. Г. , при помагачеството на подсъдимия С, отнел чужди движими вещи – сумата 800 лв. и ваучери на стойност 500 лева от владението на А. Д. И. , собственост на Б. Й. Т. , парична сума в размер на 1156 лв. от владението на Р. М. Д. , мобилен телефон на стойност 205 лв. от владението на П. К. А. и парична сума в размер на 130 лв. от владението на Т. П. Д. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода; 3. Признат е за виновен в това, че на 16.10.2007 г. в гр. В. държал огнестрелно оръжие – пистолет марка “Voltran”, модел 2004, “Aras Compact”, с фабричен № А* без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода; 4. Признат е за виновен в това, че на 14.11.2007 г. в гр. В., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след предварителен сговор с подсъдимия К, отнел чужди движими вещи – регистрационни табели за МПС с № В* и № В* от владението на С. К. Л. и Г. А. В. и бензин А95Н на стойност 31.02 лв. от владението на Т. П. Д. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода; 5. Признат е за виновен в това, че на 14.11.2007 г. в гр. В. в съучастие като съизвършител с подсъдимия К си служил с контролни знаци, издадени за друго МПС, а именно – регистрационни табели № В* и № В* като ги поставил на лек автомобил “Опел Астра” с № В* поради което и на основание чл. 345 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода; 6. На основание чл. 23, ал. 1 НК петте наказания са групирани в общо наказание десет години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим съгласно чл. 48, б. “а” ЗИН, а на основание чл. 25 НК това наказание е групирано и с наказанието една година лишаване от свобода по влязлата в сила присъда по н.о.х.д. 3/2008 г. на РС – Малко Търново, като е определено общо наказание десет години лишаване от свобода при усилено строг първоначален режим на изтърпяване. С обжалваното въззивно решение по отношение на подсъдимия З присъдата е изменена за осъждането му във връзка с чл. 20, ал. 4 НК като помагач в грабежа по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и в тази част на обвинението е постановено оправдаване, а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Подсъдимият З. е осъден за пет престъпления от общ характер. Определено е общо наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК, без да е приложена възможността за увеличението му по чл. 24 НК. За най-тежкото посегателство – поредица от формиращи продължавано престъпление грабежи, извършени в условията на опасен рецидив, е наложено наказание “лишаване от свобода” в средния размер по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Отчетени са и в никакъв случай не са подценени смекчаващите вината обстоятелства – направените самопризнания и младата възраст на дееца. От друга с. обаче правилно е съобразена изключително високата степен на обществена опасност на личността на дееца – осъществил е в съвкупност много на брой, при това твърде сериозни по тежест престъпления, освен по присъдите, които обуславят квалификацията “опасен рецидив”, е осъждан за многобройни други посегателства срещу собствеността, включително и за грабежи, цялостното му поведение сочи на липсата на задръжки и пренебрежително отношение към общоприетите норми за човешко общуване и морал. Склонността към злоупотреба с наркотици и в частност обстоятелството, че голяма част от грабежите е извършил под тяхното влияние, не съставлява смекчаващо отговорността обстоятелства, каквато теза е развита в касационната жалба, а точно обратното. Деецът осъществява престъпната си дейност дръзко и безцеремонно, ползва хладни и огнестрелни оръжия. Всичко това с пълно основание е мотивирало предходните инстанция да наложат такова наказание “лишаване от свобода”, което да създаде предпоставки за превъзпитанието на дееца, а наред с това да се реализират и целите на генералната превенция. Няма основание за по-голяма снизходителност от проявената с проверяваните съдебни актове, а още по-малко за намаляване на наказанието в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Такъв подход би бил в разрез с правилата за индивидуализация на наказателната репресия по чл. 54 и чл. 36 НК. При касационната проверка не бяха установени други нарушения, за които настоящата инстанция би могла да следи служебно, каквито са например абсолютните процесуални нарушения или нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено правно защитения интерес на осъдения касатор. По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 06.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 35/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 130 от 16.12.2008 г. по н.о.х.д. № 1592/2008 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.