Р Е Ш Е Н И Е   № 278   София, 09 юли  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  девети юни две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                             ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 295/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимите С. К. П.,И. В. К. и Д. В. В. срещу въззивна присъда № 81 от 27.02.2009г. по внохд № 602/2008г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,пространно развити. Прави се искане за отменяване на съдебния акт. Представителят от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Окръжен съд-Благоевград е ОТМЕНИЛ присъдата на Районен съд гр. Г.,с която тримата подсъдими за признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл.152,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2,пр.2 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.2 т.2 НК.за подсъдимите П. и К. и по чл.152,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1 т.2 НК за подс. В. и постановил НОВА,както следва: Признал е тримата подсъдими за ВИНОВНИ в това,че на 25.11.1995г. в гр. Г. Д. ,в М. дом в съучастие като съизвършители и като непълнолетни-подсъдимите П. и К. 16 годишна възраст,а подсъдимия В годишна възраст,но като са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си,се съвъкупили с В. И. М. на 17 г от гр. Г. Д. ,като я принудили към това със сила,като изнасилването е извършено и от тримата,поради което и на основание чл.152,ал.3 т.1 вр.с ал.1 т.2 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.2 т.2 и чл.54 НК-за подсъдимите П. и К. и на основание чл.152,ал.3 т.1 вр.с ал.1,т.2 пр.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.1 т.2 НК –за подс. В. ГИ ОСЪДИЛ,както следва: Подсъдимите С. П. и И. КОСТАДИНОВ-на по ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Подсъдимия Д. ВИТАНОВ-на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.69,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за тримата подсъдими,за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ за всеки от тях,считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Въззивната присъда е правилна и законосъобразна. Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон не намират опора в данните по делото. Въззивният съд като втора инстанция по фактите и приложението на закона е проверил събрания доказателствен материал относим към предмета на повдигнатото обвинение в съответствие с чл.102 НПК. В рамките на предоставените му правомощия по чл.334 НПК,съдът е отменил оправдателната присъда на първоинстанционния съд. Приел е,че авторството е доказано по безсъмнен начин от събраните и проверени доказателства. За да обоснове изводите от правна с. ,съдът е направил основен анализ на всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Правните изводи за извършено от подсъдимите деяние,почиват на показанията на пострадалата М. ,както и на тези на свидетелите Б,Терзиева,Л. Йосифов,и отчасти на показанията на св. К,Топузов и Ж. От значение за механизма на деянието,респ.доказване обективната с. е и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Последната по същество потвърждава показанията на пострадалата за насилствен,многократен полов акт,тъй като констатираните при прегледа кръвонасядания и охлузвания по малките лаби/устни/ и тези в предверието на влагалището,изключват твърдението на подсъдимите за доброволен полов акт. В този смисъл показанията на пострадалата,която е и очевидец на извършеното спрямо нея,правилно са кредитирани. Няма основание показанията на В. М. да бъдат ценени,като такива целящи да компрометират подсъдимите,респ.да я облагодетелстват материално. По време на деянието пострадалата е била на 17 години,ученичка. От житейска гледна точка е очевидно несъстоятелно всяко твърдение,публичното огласяване на инцидента да бъде инсценирано от младото момиче. Показанията на М. депозирани на съдебното следствие съответстват на показанията й дадени пред съдия на дос.произв. по реда на чл.223 НПК/л.160-162/. Доводите за нарушения на процесуалните правила са поддържани и пред въззивния съд,който проверявайки първоинстанционното дело по повод протеста срещу оправдателната присъда, е изложил по реда на чл.339,ал.2 НПК мотиви защо не ги приема. Съображенията се споделят от настоящия съдебен състав. Твърди се,че подсъдимите след задържането им са били бити и заплашвани. На л.46 от въззивното дело,съдът е отговорил на довода-липсват обективни данни за упражнена принуда. Видно от материалите на досъдебното производство/л.23-30 от дос.пр./ привличането на подсъдимите като обвиняеми през 1995г., както и провеждане на разпитите е извършено при спазване изискванията на НПК. По време на тези процесуални действия,освен защитниците/за С. П. двама адвокати,за И. К. адвокати,за Д. В. адвокати /,са присъствали и техните родители. Очните ставки между подсъдимите и пострадалата В. М. също са проведени с участието на защитници и родители. Предявяването на разследването,включително и това през 2007г. отново е проведено с участието на защитници. В протоколите на следствието не се съдържат факти и обстоятелства,които да сочат на допуснати от следствените органи недопустими по НПК процесуални действия свързани с депозираните обяснения,подписване на протоколи и пр. Неоснователни са и другите доводи в жалбата. Невярно се твърди,че съдът не е разпитал И. К. Искането за допускане до разпит на посочения свидетел е уважено в съдебно заседание на 21.02.2008г. Видно от протокола на заседанието проведено на 09.10.2008г., Карапетров е разпитан в качеството на свидетел по делото. Следователно,правото на подсъдимите да искат и представят доказателства е съобразено с разпоредбата на чл.55 НПК. Неправилно се поддържа също така,че разпитите на свидетелите пред съдия на досъдебното производство,били опорочени,тъй като те предварително се запознали с протоколите от предходни техни показания. Следва да се има предвид,че първите показания на свидетелите са депозирани през 1995г. непосредствено след деянието. Показания пред съдия са дадени 12 години по-късно-през м.февруари 2007г. Обстоятелството,че свидетелите са се запознали с предходните си показания не опорочава последващите по реда на чл.223,ал.1 НПК,депозирани след разяснената им отговорност по чл.290 ,ал.1 НК. В случая става въпрос за факти и обстоятелства за един отминал,значителен по време период, възпроизвеждането на които е от съществено значение за обективната истина по делото. В този смисъл, дадената на свидетелите възможност да възстановят спомените си за събитието, не сочи на нарушение, което да опорочава процесуалното действие. Съгласно чл.122 НПК свидетелят има право да си служи с бележки за цифри, дати и други,които се намират у него и се отнасят до неговите показания, да се консултира с адвокат и пр. Разпоредбите на глава тринадесета,раздел втори освен това, не съдържат забрана за свидетел,който е дал показания,да не може да се запознае с казаното от него. Неоснователно се твърди,че подсъдимите не са знаели за разпитите на свидетелите пред съдия. На л.156-158, л.169-р-171 и л.181-183 от сл.д. № 146/1995г са приложени подписани от подсъдимите уведомления за насрочените разпити,в които са посочени имената на лицата,както и датата на насрочените заседания. Възражението,че съдебно-медицинската експертиза била некомпетентна,възложена на акушерка, е несъстоятелно и опровергано от данните по делото. Вещото лице Д-р М. С. е акушер-гинеколог при АГО при Районна болница гр. Г.. В качеството на специалист с постановление от 14.12.1995г. на следовател при РСС Следствена служба Г. Д. ,тя е назначена за вещо лице с конкретно формулирани задачи в съгласие с разпоредбата на чл. 147 НПК. Изготвеното заключение/л.43 от дос.пр./ е поддържано от нея в съдебно заседание. При установените обстоятелства,съответстващи на обективните данни по делото,съдът правилно е приобщил заключението към доказателствения материал по делото. Доводите свързани с оценката на гласните доказателства също са неоснователни. Право на съда е да кредитира определени показания,а други не. В случая се поддържа,че изцяло били възприети показанията на пострадалата и св. В. и Л. Й. На л.44-45 от делото,съдът е приел,че тези показания възпроизвеждащи състоянието на пострадалата след инцидента,изцяло обосновават достоверността на показанията на пострадалата за случилото се с нея в склада на дискотеката,което е обосновало и тяхното кредитирани. Съдът се е спрял подробно и на показанията на св. К св. Топузов. В съответствие с чл.305,ал.3 НПК е изложил съображения защо ги кредитира частично,а не изцяло. Предвид изложеното няма основание за извод,че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е обосновал присъдата си на основа на доказателствата събрани,проверени и анализирани съгласно чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Вътрешното убеждение на съда за виновно противоправно извършено от тримата подсъдими деяние,почива на всестранното,пълно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. В този смисъл присъдата е постановена в съответствие с чл.303,ал.2 НПК. Обвинението срещу подсъдимите е доказано по несъмнен начин и законът е правилно приложен. В жалбата се маркира и оплакване за явна несправедливост,без да се излагат съображения. Наказанието на подсъдимите е определено при условията на чл.54 НК,под средния размер на правната норма съобразена с редукцията по чл.63 НК,като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието не е явно несправедливо ,поради което основание за намаляване не е налице. Правилно е приложен института на условното осъждане. При извършената от касационният състав проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон,поради което присъдата като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение     Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 81 от 27.02.2009г. по внохд № 602/2008г. по описа на Окръжен съд –Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: