1 Р Е Ш Е Н И Е № 233 С., 19.11.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 4095 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Е. М. О. и Л. Д. О. за отмяна на влязлото в сила решение от 6.08.2012 г., постановено по гр.д. № 210 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил за признаване за установено по отношение на Ц. Н. Ц., Й. М. Ц., Н. М. П., И. М. Ц. и Й. Д. Ц., че Е. И. С. и В. И. Ц. са собственици на недвижим имот – площ от 180 кв.м. /част от имот пл. № 48/, включена в УПИ V-45, кв.13 по регулационния план на[жк], [населено място], утвърден със заповед № 317/12.12.1990 г., отразен с жълт цвят на скица –приложение № 1 към заключението на в.л. инж.Л. В., приподписана от съда и за осъждане на Е. М. О. и Л. Д. О. да отстъпят собствеността и предадат владението на същия недвижим имот на Е. И. С. и В. И. Ц.. В молбата се поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна Е. И. С. и В. И. С. заявяват, че същата е неоснователна и претендират възстановяване на направените разноски. С решението, чиято отмяна съдът се е произнесъл като е съобразил, че ищците твърдят, че са притежавали право на собственост върху имот пл.№ 48 с площ от 1948 кв. м., придобит чрез наследяване и давност с упражнявано владение първоначално от наследодателя им от около 1956 г., а в последствие след смъртта му от 1991 г. до 2009 г. от тях, като от имота са образувани УПИ ІІІ-48 и УПИ ІV-48 в кв.13 по регулационния план на [населено място], като останалата площ от 253 кв. м. ищците продължили да владеят до 2009 г., когато между тях и ответниците Е. О. и Л. О. възникнали спорове по повод разрушаване на съществуваща ограда от ответниците и изграждане на нова. Ищците са поддържали, че неправомерно тази площ е включена в УПИ V-45, тъй като не е спазена процедурата по изменение на вътрешните регулационни граници между имотите и неправилно е придадена част от техния имот към имота на ответниците, предвид което е налице несъотвествие между имотните граници на имот 45 с регулационните линии на УПИ V-45. Ответниците са поддържали, че спорната площ от 253 кв. м. не принадлежи на ищците, а е част от реституираната им земеделска земя с площ от 0, 360 кв. м. в м. „Ш. чифлик” и предвид това придобивна давност не е текла докато имотът е бил в ТКЗС, като според разбирането им това е до датата на възстановяване правото на собственост 29.05.1997 г. Въз основа на представените писмени и гласни доказателства и експертно заключение, съдът е приел, че ищците са собственици 180 кв.м., владяни като част от дворното място на наследодателя им, който за период повече от 10 години е проявил поведение, сочещо ясно и недвусмислено намерението му за своене на вещта, като упражняваната фактическа власт не е била оспорвана. Придобитият по давност от ищците имот е с пл.№ 48 по одобрения кадастрален план. В разписната книга към одобрения през 1990 г. регулационен план като собственици на този имот е вписан наследодателят и ищците. Установено е, че спорната площ от 180 кв.м. не е включена в образуваните два УПИ, но е част от имот пл. № 48, а е включена в УПИ V-45 кв.13 по плана на [населено място]. Прието е, че не е установено тази площ да е била част от имот пл. № 45, за който М. Ц. се е снабдил с констативен нотариален ак за собственост № 108, том ІV, рег. № 7587, н.д. № 508/2001 г. и с който са извершени две разпоредителни сделки, но транслативният им ефект не е настъпил за права, които не са били собственост на прехвърлителя, поради което и Е. О. и Л. О. не са придобили собствеността върху тези 180 кв.м., като част от имот пл. № 45. По регулационния план от 1990 г. не е имало отреждане на парцел V за имот пл. № 45, а впоследствие издадената заповед № 67/27.02.2009 г. не е съобразена с процедурата уредена с действащия към този момент ЗУТ, който зачита регулационните граници на имотите по влезлите в сила и приложени дворищнорегулационни планове като имотни граници /съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗУТ урегулирани веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в този закон случаи/, като въвежда съществено различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имоти и за създаване на нови съсобствени имоти, като налага принципа на т. нар. "доброволна" регулация. Принудително, без съгласието на собствениците, изменение на границите на урегулираните поземлени имоти при действието на ЗУТ се допуска само по изключение - например в хипотезата на чл. 16 от ЗУТ. В случая това изключение не е налице. За ирелевантни са приети доводите на ищците за приложението на § 8 от ПЗР на З. / отм./, тъй като визираната норма цели да даде правна уредба на правоотношения, възникнали при действието на З. /отм./ и продължили да съществуват при действието на ЗУТ, каквото правоотношение в случая липсва, тъй като е установено, че предприетото изменение е със заповед от 2009, г. т.е. при действието на ЗУТ, но същата е непротивопоставима на ищците поради неосъществяване на процедурата по законоустановения ред. В молбата за отмяна се поддържа, че е открито ново обстоятелство, а именно, че видно от скица № 251/17.12.2012 г. молителите са собственици на имот с пл. № 49, който е различен от този, на който са собственици по приложения нотариален акт. Основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Това основание в случая не е налице. Приложеното ново писмено доказателство установява единствено, че 260 кв.м. от имот пл. № 49, попадащи в УПИ V-45 са записани на Е. М. О. въз основа на съдебно решение, което обстоятелство не може да се свърже с решаващите мотиви на съда за уважаване на иска. Същото се отнася и до твърдението, че молителите са собственици на имот пл. № 49, тъй като това обстоятелство не би могло да се свърже с изводите за основателност на иска по отношение на частта от 180 кв.м. от имот пл. № 48, които неправилно са били включени в границите на УПИ V-45. Останалите доводи, наведени в молбата за отмяна, по същество съставляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение и не могат да бъде разглеждани в настоящото производство. Молителите следва да възстановят на Е. И. С. и В. И. С. направените в настоящото производство разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. В.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. М. О. и Л. Д. О. за отмяна на влязлото в сила решение от 6.08.2012 г., постановено по гр.д. № 210 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил за признаване за установено по отношение на Ц. Н. Ц., Й. М. Ц., Н. М. П., И. М. Ц. и Й. Д. Ц., че Е. И. С. и В. И. Ц. са собственици на недвижим имот – площ от 180 кв.м. /част от имот пл. № 48/, включена в УПИ V-45, кв.13 по регулационния план на[жк], [населено място], утвърден със заповед № 317/12.12.1990 г., отразен с жълт цвят на скица –приложение № 1 към заключението на в.л. инж.Л. В., приподписана от съда и за осъждане на Е. М. О. и Л. Д. О. да отстъпят собствеността и предадат владението на същия недвижим имот на Е. И. С. и В. И. Ц.. ОСЪЖДА Е. М. О. и Л. Д. О., двамата с адрес: [населено място], [улица] да заплатят на Е. И. С., [населено място], [улица], ет.2 и В. И. Ц., [населено място], [улица], ет.2, ап.4 разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: