4 Решение по т.д.№ 293/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №6 София, 02.02.2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на тридесети първи януари през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 293 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба от [фирма] срещу Решение № 121 от 16.11.2009 год. по гр.д.№ 291/2009 год. на Р. окръжен съд. С него е потвърдено Решение № 128 от 28.05.2009 год. по гр.д.№ 796/2008 год. на Р. районен съд в обжалваната му от застрахователното дружество част с която са били отхвърлени обективно съединените искове с: 1./ Правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата над 2621.80 лв. и до предявения размер от 3857.56 лв.; 2./ Правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 529.89 лв. и до предявения размер от 652.16 лв. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебна практика на ВКС по въпроса за начина на формиране на обезщетението, а именно – прилагане на корекционен коефициент, съобразно овехтяването на увредения автомобил. Задължителната практика е материализирана[населено място] № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на ВКС-ТК, състав на І т.о. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението – чл.281 т.3 ГПК, поради неправилно прилагане на методиката, предвидена в Наредба № 24/08.03.2006 год. за корекционен коефициент на овехтяване. Ответницата по касация Д. С. Д. не изразява становище. Не изразява становище и третото лице помагач на ответницата по иска - [фирма]. Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове: с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата 3857.56 лв. и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 652.16 лв. Исковете на [фирма] предявени срещу Д. С. Д. за възстановяване на заплатеното на третото неучастващо лице Агенция за приватизация обезщетение по застраховка „Каско” за претърпени имуществени вреди, изразяващи се щети по застрахования автомобил. Щетите по застрахования в ищцовото дружество автомобил „Н. Примера” са настъпили в резултат на ПТП на 15.01.2007 год. в[населено място], вина за което има Д. Д. в качеството и на водач на л.а. „П. 404” собственост на третото лице помагач [фирма]. Становището на третото лице помагач е, че пътуването при което е настъпило ПТП, Д. е осъществявала свой личен ангажимент т.и. пътуването не е било служебно – възложено от собственика на автомобила. Ответницата Д. не е оспорила основателността на иска, а неговия размер, като спорът между страните се е развил по отношение на метода на остойностяване на разходите за ремонта на увредения автомобил и по-конкретно – стойността на вложените при ремонта части. При определяне на размера на обезщетението, съдилищата са приели, че по отношение на новите части, вложени при ремонта на автомобила следва да бъде приложен корекционен коефициент 0.6%, съобразно овехтяването му. Последователно подържаната теза на ЗАД”Б. В. И. груп е, че такъв корекционен коефициент не следва да бъде прилаган. С цитираното по-горе Решение № 79 от 02.07.2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на ВКС-ТК, съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, съставът на І т.о. се е произнесъл по същия правен въпрос, приемайки, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с принципа за неприлагане на този коефициент, което рефлектира и върху размера на присъденото обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, общата стойност на новите части, вложени при ремонта на автомобила възлиза на 2526.32 лв. При приложен коефициент 0.6% за овехтяване, сумата по това перо възлиза на 1515.80 лв. и толкова е била присъдена при формиране на общия размер на обезщетението, включващ разходи за труд и пр. С оглед посоченото по-горе, ще следва да бъде отменено въззивното решение в отхвърлителната част и присъдена разликата от 1010.52 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2008 год. С оглед изменение в размера на главната претенция, подлежи на промяна и в размера на акцесорното вземане по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава, което би следвало да бъде общо 728.59 лв. Тъй като то надхвърля предявения размер, присъждането ще следва да бъде ограничено до претендираната сума Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което КС счита, че следва да бъдат присъдени разноски пред трите инстанции в общ размер 450 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 121 от 16.11.2009 год. по гр.д.№ 291/2009 год. на Р. окръжен и Решение № 128 от 28.05.2009 год. по гр.д.№ 796/2008 год. на Р. районен съд в частта с която са били отхвърлени обективно съединените искове с: 1./ Правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата над 2621.80 лв. и до 3632.32 лв.; 2./ Правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 529.89 лв. и до предявения размер от 652.16 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Д. С. Д. от[населено място] жк”О.” б.18 вх.А ет.4 ап.12 с ЕГН-[ЕГН] да заплати на [фирма][населено място] с адрес за призоваване[населено място], [улица] още 1010.52 лв. (хиляда и десет лева и 52 ст.) на основание чл.213 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2008 год.; както и сумата 122.27 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.08.2008 год.; както и направените по делото разноски пред трите инстанции в общ размер 450 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.