3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 12 София, 13.01. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 7615/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В. Д. Р. и А. П. Р. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. Р. в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба срещу определение № 16789 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 10275/2013 г. на Софийския градски съд с искане то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и представят съдебна практика. Ответниците В. П. Г. и К. И. Г. считат частната касационна жалба за недопустима, а по същество - за неоснователна. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Жалбоподателите В. Д. Р. и А. П. Р. са предявили искове за установяване на прилежащата площ, необходима за обслужването на собствената им сграда, находяща се в [населено място], [улица], и за осъждане на ответниците като собственици на земята да им предадат владението върху прилежащия терен. С определение от 04.06.2013 г. по гр. д. № 4658/2013 г. на Софийския районен съд производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес от исковете. Първоинстанционният съд съобразил твърденията на ищците, че правото на ползване е засегнато от извършения въвод във владение, с който ответниците са въведени плътно по всички ограждащи стени на сградата, с изключение на площта пред нея откъм [улица], и като посочил, че разпоредбата на чл. 64 ЗС разрешава конкуренцията на правата на собственика на земята и суперфициаря, квалифицирал исковете като такива по чл. 108 ЗС. Приел, че достъпът на суперфициарните собственици до сградата не е възпрепятстван, а не се твърди да е възпрепятствана и поддръжката на сградата в нормално и годно за ползването й състояние. В случай, че собственикът на земята създава пречки на суперфициарния собственик да ползва и поддържа сградата, защитата е с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, отделно от който самостоятелна защита на прилежащия терен е недопустима. С обжалваното определение това определение е потвърдено. Въззивният съд изложил и съображения по приложението по чл. 32, ал. 2 ЗС и посочил, че легитимирани да предявят този иск са съсобствениците на недвижимия имот и носителите на вещно право на ползване върху същия, каквито качества ищците не притежават. Д. на ответниците за недопустимост на частната касационна жалба, основан на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, е неоснователен, тъй като искът с правно основание чл. 64 ЗС е неоценяем. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено съобразно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, касаторите са поставили следните въпроси, по които искат да се допусне касационното обжалване: 1. какъв е редът за защита на правото на ползване при хипотезата на чл. 64 ЗС - определянето на прилежащ терен по смисъла на същия текст, и 2. по какъв ред следва да се защитят правата по чл. 64 ЗС - с иск по чл. 108 вр. чл. 64 и чл. 111 ЗС или по чл. 109 вр. чл. 64 ЗС. Представените съдебни актове не дават отговор на тези въпроси, които са определящи изхода на спора и са от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Безпротиворечива е практиката на ВКС, изразена и в представеното от касаторите решение № 304 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, че когато се касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди. Макар собственикът на постройката по силата на своето вещно право да има основание да извършва действия, свързани с ползването й, тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Тъй като не е собственик на земята, суперфициарният собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и разпределение на ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява правото си да използва земята, основано на правилото на чл. 64 ЗС, суперфициарят може да предявява иск по чл. 109, ал. 1 ЗС срещу действия, с които това ползване се смущава или ограничава. От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик да ползва част мястото може да се реализира чрез предявяване на самостоятелен иск с правно основание чл. 64 ЗС. Такъв е и предявеният в разглеждания случай, въпреки използваните от ищците непрецизни изрази, че искат определяне на прилежащата към правото на строеж площ около сградата и осъждане на ответниците да им предадат владението на тази част. Притежаването на правото на собственост върху постройка отделно от собствеността върху земята имплицитно включва и притежаване на правото на строеж за сградата, поради което действителният правен интерес на ищците е свързан с определяне обема на правото им като суперфициари да ползват част от земята, собственост на ответниците, а не на ограниченото вещно право на суперфиция. Становище за допустимост на самостоятелен иск за определяне на правата, основани на правилото на чл. 64 ЗС, е изразено и в посоченото решение по гр. д. № 1311/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Съобразно отговора на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, следва, че обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, с което предявеният иск е приет за недопустим, са неправилни. Те следва да бъдат отменени, а делото - да се върне на първоинстанционния съд за даване по-нататъшен ход на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16789 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 10275/2013 г. на Софийския градски съд. ОТМЕНЯ определение № 16789 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 10275/2013 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него определение от 04.06.2013 г. по гр. д. № 4658/2013 г. на Софийския районен съд и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за даване по-нататъшен ход на исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: