6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 430 гр. София, 28.07.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 783 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, представлявано от синдика Т. Н. срещу определение № 43 от 31.01.2017г. по т.д. № 10/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2074 от 20.10.2016г. по т.д.н. № 649/2015г. на Пловдивски окръжен съд, X. състав, с което е отказано допускането до разглеждане от събранието на кредиторите на внесения от частния жалбоподател план за оздравяване на [фирма]. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение противоречи на материалния закон с оглед приетото от въззивния съд разрешение на въпроса за съдържанието на оздравителен план, предвиждащ новиране на задължения, според което, за да бъде допуснат такъв план до разглеждане, трябва да съдържа договор, който да е предварително подписан от всички кредитори на длъжника. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на направени във въззивната частна жалба възражения за неправилност на дадените от окръжния съд указания за отстраняване на несъществуващи недостатъци на внесения оздравителен план. Твърди, че в случая окръжният съд е дал едно указание за отстраняване на реално съществуващ недостатък на плана и няколко указания за отстраняване на несъществуващи недостатъци, като правилното указание е било изискването за представяне на волеизявление от инвеститора [фирма], каквото действително липсва, но то е било обвързано с изпълнението на останалите неизпълними указания по начин, който е направил невъзможно неговото изпълнение – изискването за представяне на договори за новация, които да бъдат приложени към оздравителния план, е направило невъзможно получаването и на волеизявление от страна на инвеститора. Поддържа още, че в допълнение към мотивите за неизпълнените указания като основание за недопустимост на оздравителния план въззивният съд е посочил и нарушение на чл.189 ДОПК, каквото основание в случая е неприложимо, тъй като предложеният оздравителен план не предвижда отстрочване на публичните задължения. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. Представлява ли активната субективна новация, чрез която се новират задълженията в хипотезата на чл.700, ал.2 ТЗ, договор за цесия, изискващ предварително изразено съгласие от страна на длъжника и на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност? Поддържа, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като сочи влязлото в сила решение № 52 от 03.02.2014г. по т.д. № 1338/2013 на Пловдивски апелативен съд. В случай, че бъде приета липса на идентичност на разрешените въпроси, твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви? 3. Възможно ли е съдът да откаже да допусне до разглеждане план за оздравяване при неправилно дадените на вносителя и неизпълними указания за отстраняване на нередовности на оздравителния план, включително в случая, при който дадено от съда неправилно и неизпълнимо указание за отстраняване на несъществуваща нередовност е възпрепятствало вносителя да отстрани реално съществуваща нередовност на плана? Поддържа, че по поставените процесуалноправни въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 115 от 15.08.2016г. по т.д. № 3428/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. – по втория въпрос и определение № 216 от 25.04.2016г. по ч.т.д. № 690/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. – по третия въпрос. В случай, че бъде приета липса на идентичност на разрешените въпроси, твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, за да потвърди обжалваното определение, е приел, че предложението на вносителя предвижда едно трето за производството лице [фирма], наречено инвеститор, да поеме изпълнението на задълженията към кредиторите на несъстоятелността, чрез частично погасяване на техните вземания по предвидения в разпоредбата на чл.700, ал.2 ТЗ способ за новиране на задължения чрез активна субективна новация, като в тази хипотеза се извършва смяна на досегашния кредитор на длъжника с нов кредитор. Посочил е, че практически този начин на смяна на стария с нов кредитор се постига чрез договор за цесия, както правилно е приел и съдът по несъстоятелността. Приел е, че това предложение на вносителя на плана предполага санкцията на съда по несъстоятелността по допускане възможността чрез субективна активна новация да бъдат сменени всички кредитори в производството по несъстоятелност с нов външен за производството кредитор, без наличието на изразено под каквато и да е форма тяхно съгласие, включително и на новия кредитор. Счел е, че такава форма на „принудителна цесия” е недопустима в производството по несъстоятелност, поради което в предложения оздравителен план е предварително заложено неговото неизпълнение. Във връзка с изложеното се е позовал на съдебната практика, според която не представлява гаранция за изпълнението на плана по смисъла на чл.700, ал.1, т.4 ТЗ възможността легитимираните лица да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност, както и е посочил, че не може да се приеме за гаранция и предложеният от вносителя проект на договор в полза на трети лица, доколкото същият не носи подписа на последния и кредиторите в производството по несъстотелност като трети ползващи се лица не могат да искат изпълнение от новия длъжник. По тези съображения въззивният съд е приел, че предложеният от вносителя план за оздравяване не съдържа гаранции за изпълнението в широк смисъл, поради което не следва да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите. Въззивният съд е възприел и извода на съда по несъстоятелност за противоречие с императивните разпоредби на чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1 ДОПК и липсата на съгласие на министъра на финансите за отсрочване на публичните задължения, което следва да бъде дадено най-късно до момента на постановяване на определението по чл.701 ТЗ от съда по несъстоятелността. Посочил е, че по делото не е установено и намерение на третото лице инвеститор за погасяване на публичните задължения на несъстоятелния търговец, което също налага извод за липса на реални гаранции за изпълнение на предложените от вносителя конкретни стъпки в плана за оздравяване на предприятието на длъжника. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от частния жалбоподател материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като представеното от частния жалбоподател решение № 52 от 03.02.2014г. по т.д. № 1338/2013г. на Пловдивски апелативен съд не съдържа разрешаване на поставения въпрос. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос не е налице създадена съдебна практика и с цел предотвратяване на противоречивото тълкуване и прилагане на относимите норми на чл.696 и сл. ТЗ следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение. Вторият процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като въззивния съд, възприемайки извода на съда по несъстоятелността относно правната квалификация на съдържащото се в оздравителния план предложение за замяна на старите кредитори с нов кредитор, външен за производството по несъстоятелност, по същество е приел за правилни и дадените от съда по несъстоятелност указания за отстраняване на нередовности на плана. Третият процесуалноправен въпрос е предпоставен от преценка на правилността на дадените от съда по несъстоятелност указания, която е обусловена от отговора на поставения материалноправен въпрос. Поради това не следва да се допуска касационен контрол по този въпрос, а съдът ще се произнесе по него при преценка на правилността на обжалваното определение. По поставения въпрос настоящият състав намира следното: Планът за оздравяване е предложение, което следва да изхожда от легитимирано съгласно чл.697 ТЗ лице в преклузивния срок по чл.698 ТЗ, със съдържание, определено в чл.700, ал.1 и ал.2 ТЗ, и насочено най-общо към избягване обявяването на длъжника в несъстоятелност, продължаване на дейността му и удовлетворяване на кредиторите. Съгласно чл.700, ал.2 ТЗ с плана за оздравяване може да се предвиди новиране на задължение, без да се съдържа ограничение относно вида на новацията – обективна или субективна. Поради това следва да се приеме, че законът допуска с плана за оздравяване да бъде предвидена активна субективна новация, при която се погасява дългът на длъжника към стария кредитор и на негово място възниква дълг към новия кредитор. Активната субективна новация е правна фигура, различна от цесията, и изисква съгласието на стария кредитор, новия кредитор и длъжника. Когато такъв вид новация е предвидена в план за оздравяване, не е необходимо съгласието на старите кредитори и на длъжника да бъде предварително дадено чрез подписване на договор за новация. Оздравителният план не е сделка между кредиторите и длъжника, тъй като съгласно чл.703 ТЗ длъжникът не участва в приемането му, нито може да се възприеме като сделка между кредиторите, тъй като липсват насрещни, съвпадащи волеизявления между тях и планът ще има задължително действие и по отношение на гласувалите против кредитори, стига да са налице предвидените в закона съпътстващи предпоставки за утвърждаването му. С оглед характеристиките на оздравителния план, в случай на предвидена в него активна субективна новация, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния закон – чл.703 ТЗ, според който кредиторите изразяват съгласието или несъгласието си с предложения оздравителен план чрез гласуване на събранието на кредиторите. По тези съображения не е необходимо и съгласие на длъжника, дадено чрез подписване на договор за новация, тъй като оздравителният план се приема само от кредиторите и съгласно чл.706, ал.1 ТЗ след утвърждаването му от съда той е задължителен за длъжника. В случай, че новият кредитор е външно за производството по несъстоятелност лице, той следва предварително да е изразил писмено съгласието си с предложената новация, тъй като не участва в събранието на кредиторите и не изразява волята си чрез гласуване на плана. Предвид изложените съображения по поставения въпрос следва да се приеме, че активната субективна новация, чрез която се новират задълженията в хипотезата на чл.700, ал.2 ТЗ, не представлява договор за цесия, изискващ предварително изразено съгласие от страна на длъжника и на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност. В този случай е необходимо предварително изразено писмено съгласие само на новия кредитор – външно за производството по несъстоятелност лице, а старите кредитори изразяват волята си чрез гласуване на плана на събранието на кредиторите. С оглед отговора на формулирания въпрос обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд е споделил извода на съда по несъстоятелност, че в предложения план за оздравяване е предвидена „принудителна” цесия, без наличието на предварително изразено под каквато и да е форма съгласие на старите и на новия кредитор. Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, такова предварително съгласие на старите кредитори не е необходимо и липсата му не е основание за отказ предложеният план да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите. Действително с оздравителния план не е представено съгласие на новия кредитор за предвиденото подновяване, но на вносителя не са давани указания за отстраняване на тази нередовност. Дадените от съда по несъстоятелност указания са били не за представяне на писмено изразено съгласие на новия кредитор, а за представяне на проекти на договори за новация, изходящи от длъжника и неговите кредитори с приети вземания, както и на договори за цесия между старите кредитори и новия кредитор. По изложените съображения така дадените указания са неправилни, поради което неизпълнението им не може да обоснове като правна последица недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите. Не е налице и посоченото от въззивния съд като допълнително основание за недопускане на плана за разглеждане от събранието на кредиторите противоречие с чл.189, ал.1 и чл.190, ал.1 ДОПК и липса на съгласие на министъра на финансите. От една страна, съдът по несъстоятелност не е дал на вносителя на плана указания за представяне на съгласие на министъра на финансите. От друга страна, в т.2 от предложения план е предвидено, че новият кредитор – инвеститорът [фирма] трябва да изпълни всички публични задължения на длъжника най-късно една седмица преди събранието на кредиторите за гласуване на плана, поради което следва да се приеме, че планът не предвижда отсрочване на публичните задължения по смисъла на чл.189, ал.1 ДОПК. По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия – даване на указания за отстраняване нередовността на предложения план за оздравяване съобразно мотивната част на настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 43 от 31.01.2017г. по т.д. № 10/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2074 от 20.10.2016г. по т.д.н. № 649/2015г. на Пловдивски окръжен съд, X. състав. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: