Р Е Ш Е
Н И Е
№ 15
София, 17 февруари 2010 година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА
ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 659/2009 година.
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на нохд № 67/2009 год. на Районен съд-Трън, отмяна на постановеното по него определение от 29.04.2009 год. по отношение на осъдения Р. В. Б. и връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са доводи, че определението е постановено в нарушение на закона.
В искането се твърди, че съдебният акт, с който е определено на осъдения за съвкупностите общи наказания е незаконосъобразен, защото, първо, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК спрямо Р. В. Б., въпреки съществуващите материалноправни пречки за това-предишните осъждания на Б. на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, второ-в нарушение на чл. 30 от НК деянието, предмет на споразумението неправилно е квалифицирано като опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.”б” НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да се уважи.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 29.04.2009 год. по нохд № 67/2009 год. на Районен съд-Трън е одобрено споразумение между прокурор при РП-Трън и защитникът на подсъдимия Р. В. Б. по силата, на което Б. се е признал за виновен в извършено на 20.01.2009 год. в с. П., общ. Трън престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 5, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29,б.”б”, във вр. чл. 18, ал. 2 с предмет движими вещи на обща стойност сто шестдесет и осем лева, поради което на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Искането за отмяна на определението в атакуваната му част и възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Това е видно от съпроводителното писмо към искането за възобновяване, адресирано до ВКС чрез РС-Трън, върху което е поставен печатен щемпел на деловодството, от който се установява, че искането е постъпило в Районния съд на 26.10.2009 год., т. е. спазен е шестмесечният срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. По същество, искането е основателно, поради следните съображения:
Р. В. Б. е осъждан, както следва:
1. С влязла в сила на 14.09.1995 год. присъда по нохд № 249/1995 год. на Софийски военен съд за извършено през периода 28.04.1995 год.-04.05.1995 год. престъпление по чл. 381 НК-на осем месеца лишаване от свобода;
2. С влязла в сила на 21.05.1999 год. присъда по нохд № 12/1999 год. на РС-Брезник за извършено на 05.01.1999 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК-на пет месеца лишаване от свобода;
3. С влязла в сила на 11.02.2000 год. присъда по нохд № 94/1999 год. на РС-Брезник за извършено на 21.04.1999 год. престъпление по чл. 198 ал. 1 НК-на три години лишаване от свобода;
4. С влязла в сила на 08.03.2000 год. присъда по нохд № 3/2000 год. на РС-Брезник за извършено на 08.04.1999 год. престъпление по чл. 129 ал. 1 НК-на две години и осем месеца лишаване от свобода;
5. С влязла в сила на 25.03.2000 год. присъда по нохд № 35/1999 год. на РС-Кюстендил за извършено на 18.01.1999 год. престъпление по чл. 195, ал. 1 НК-на една година и два месеца лишаване от свобода;
6. Със споразумение от 03.10.2003 год. по нохд № 105/2003 год. на РС-Кюстендил за извършено на 17.09.1996 год. престъпление по чл. 197, т. 4 НК-на една година лишаване от свобода;
7. С влязла в сила на 26.03.2004 год. присъда по нохд № 161/2003год. на РС-Брезник за извършено на 09.11.2002 год. престъпление по чл. 216 НК-на седем месеца лишаване от свобода;
8. С влязла в сила на 01.04.2004 год. присъда по нохд № 20/2004год. на РС-Брезник за извършено в края на м. септември 1996 год. престъпление по чл. 195, ал. 1 НК-на пет месеца лишаване от свобода;
9. С влязла в сила на 08.09.2004 год. присъда по нохд № 252/2003год. на РС-Брезник за извършено на 29/30.12.2002 год. престъпление по чл. 196 НК-на седем месеца лишаване от свобода;
10. Със споразумение от 10.11.2004 год. по нохд № 143/2004 год. на РС-Брезник за извършено през м. април 1995 год. престъпление по чл. 197 т. 3 НК-на глоба в размер на триста лева.
От посочените осъждания е видно, че са налице три съвкупности от престъпления, както следва:
- Първата-по нохд № 249/1995 год. и № 143/2004 год. с общо наказание от осем месеца лишаване от свобода;
- Втората-по нохд № 12/1999 год., нохд № 94/1999 год., нохд № 3/2000год., нохд № 35/1999 год., нохд № 20/2004 год. и нохд № 105/2003 год., с общо наказание от три години лишаване от свобода;
- Третата-по нохд № 161/2003 год. и нохд № 252/2003 год.
От приложената към делото справка от ГД „Изпълнение на наказанията” е видно, че определените общи наказания по първите две съвкупности Б. е изтърпял преди повече от пет години преди да извърши престъплението, предмет на споразумението, по нохд № 67/2009 год. на РС-Трън.
На 19.11.2004 год. Б. е изтърпял наказанието по третата съвкупност.
От изложеното е видно, че деянието на осъдения предмет на нохд № 67/2009 год. не може да се квалифицира като „опасен рецидив” по чл. 29, ал. 1, б.”б” от НК.
Деянието, предмет на споразумението, по нохд № 67/2009 год. е извършено в петгодишния срок по чл. 30 от НК, но не е налице „опасен рецидив” и по чл. 29, ал. 1, б.”а” НК, тъй като наложеното наказание по него е по-малко от една година лишаване от свобода.
От друга страна, предишните осъждания на Б. и липсата на реабилитация по тях изключва възможността той да ползва института на т.н. „условно осъждане”.
Допуснатото нарушение на закона е съществено и безусловно налага уважаване искането на Главния прокурор по соченото в него основание за възобновяване на делото, отмяна на постановеното определение спрямо осъдения Р. В. Б. и връщане делото на РС-Трън за ново разглеждане от друг съдебен състав.
По изложените съображения и на основание чл. 425 ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 67/2009 год. на РС-Трън, ОТМЕНЯВА определението от 29.04.2009 год. постановено по реда на глава ХХІХ НПК по отношение на осъдения Р. В. Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-Трън.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: