Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София, 25.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо
гражданско отделение, в съдебно заседание на 09 февруари две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА
ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 99 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 244/09 от 31.03.2009г. е допуснато касационно обжалване на решение № 219/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 23/2008г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Л” А. гр. С., с което е отменено решението по гр.д. № 1674/2005г. на Старозагорски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на община С., че “Л” А. е собственик на дворно место от 435 кв.м., съставляващо идеална част от УПИ № І* от кв. 19 по плана на гр. С., отреден за имоти 2490, 2487 и 2486, целия с площ 1666 кв.м. с идентификатор № 6* находящ се в гр. С., на бул.”Р”Христо Б. ” № 1* ведно с изградените в него страда на 187 кв.м., идентиф. № 6* сграда със застроена площ 129 кв.м., с идентиф. № 6* и сграда със застроена площ 67 кв.м. на един етаж с идентиф. № 6* и сграда на 18 кв.м. с идентиф. № 6* Решението е постановено при участие на третото лице помагач “З” ООД.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.7, ал.1 т.6 и ал.2 от ЗМСМА, чл. 17а от ЗППДОП /отм/, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане, или превратно тълкуване на доказателствата по делото и необоснованост.
Ответникът по касация О. С. З. оспорва жалбата. Навежда доводи, че ал.2 на пар.7 от ЗМСМА е приет едва през 1995г., когато по силата на ал.1 от същия текст процесната сграда е станала вече общинска собственост, че на основание чл. 17а от ЗППДОП /отм/ не може ответното дружество да придобие правото на собственост, тъй като и тази норма е приета по-късно, когато вече сградата е била собственост на общината на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА.
Третото лице-помагач “З” О. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Развива съображения, че имота не е бил предоставен за стопанисване и управление на ищцовото дружество и не се е ползвал от него, поради което то не е могло да придобие собствеността върху него на никакво основание, а е ползван от О. , поради което тя е придобила правото на собственост върху него и се е разпоредила с една от сградите. Излага теза, че ищцовото дружество е купило само акции, а не право на собственост.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесния имот – дворно место с описаните сгради не е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество ДП “М”, поради което не е бил включен в капитала му към момента на преобразуването му в ЕТД с държавно имущество и е неприложима нормата на пар.7, ал.2 от ЗМСМА и пар. 17а от ЗППДОП /отм/, а на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА е станал общинска собственост, доказана с неоспорения АОС от 1998г.
От многобройните доказателства по делото се установява следното:
Инвеститор на процесната сграда, състояща се от три самостоятелни по обем части, заснети сега с четири отделни идентификационни номера към 1968г. е бил ОП”П” гр. С.. Не се установява правоприемство между него и ДП “М”, но към 1985г. това държавно предприятие е ремонтирало и подобрявало сградите, видно от запазените строителни книжа. Към 1986г. сградите са включени в баланса на ДП”М” и до 1990г. не са изключвани. За тези сгради, заснети с пл. № 2* и 2490 от кв. 19Б по кадастралния план от 1992г. с обща застроена площ 435 кв.м. е съставен за първи път АДС № 11548/24.09.1990г. В този акт е отразено, че сградите са държавна собственост, предоставени на Общински НС, който от м. май 1990г. предоставя част от сградата на фирма “К”, на която продава същата обособена част с договор от 22.08.1990г., обявен за нищожен от съда поради противоречие със закона с решение № 75/06.08.1993г. по гр.д. № 3144/1993г. Междувременно със заповед № 65/25.06.1990г. на Министерството на икономиката и планирането на основание чл. 3 от Указ № 56 е образувана фирма с държавно имущество “Л” гр. С., като правоприемник на всички активи, пасиви и други права и задължения на ДП “М” гр. С., която се прекратява.ставният капитал на новообразувната държавна фирма е по баланса на прекратената към 30.06.1990г., в който е включена и процесната сграда с обща площ 435 кв.м. С решение № 238 на МС от 17.06.1994г. са определени предприятията от отрасловата компетентност на Министерство на културата, между които в приложение №1, т.26 фигурира ДФ “Л”, преобразувана в ЕТД с държавно имущество “Л” ЕО. със заповед № РД-09-274/05.07.1994г., преобразувано в ЕА. със заповед № 389/08.09.1995г. С договор от 18.06.1998г. фирма “Л” А. купува 80% от акциите на ищцовото дружество “Л” ЕАД. В правния анализ при приватизационната сделка е отразено правото на собственост на приватизиращото се дружество върху процесната сграда и земя с площ 435 кв.м. и те са включени в баланса на дружеството, респективно в оценката, то заплаща данъци за тях. Сега са вписани в инвентарната книга в сметка 201 и 203. Процесните сгради и терен са записани и в инвентарната книга на общината към 06.02.2006г.на основание АЧОС № 207/25.05.1998г. С договор от 14.12.2000г. О. С. З. продава на ЕТ”К” обособена част от сградата пл. № 2* кафе-аператив на първия етаж, а с договор от 19.06.2006г. продава на третото лице “З” обособена част от сградата с пл. № 2* с площ 12,56 кв.м.. От разпитаните пред въззивната инстанция свидетели се установява, че към 1990г. ключ за помещението кафе-аператив е имала О. , но в експертната оценка, изготвена 1993г. е отразено, че сградата не се ползва от фирмата от повече от пет години, т.е. към 1991г. сградата е ползвана от фирмата, което се установява и от възражението на живеещите отгоре за прекомерния шум и наложената санкция във връзка с това.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е по приложението на пар.7, ал.2 от ЗМСМА и конкретно вписването в баланса на държавно предприятие на недвижим имот стойностно, без да е отразено, че е предоставен за стопанисване и управление в акт за държавна собственост и след това е оценяването му като част от капитала на държавна фирма по ПМС № 179/1991г. към момента на преобразуването й в ЕТД с държавно имущество, достатъчно ли е да се приеме, че имота е станал собственост на преобразуваното дружество, когато този имот не е изключен изрично с акта за преобразуване. Поставя се и въпроса на осн. пар.7, т.6 от ЗМСМА става ли Общинска собственост недвижим имот, в който се извършва стопанска дейност, която задоволява населението на това населено место. По тези въпроси, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
С влизане в сила на Конституцията от 1947г. държавната /общонародна/ собственост е единна, а общинската собственост не е уредена като отделен вид собственост, а съгл. чл. 49. Общините се грижат за правилно управление на държавната собственост. Конституцията от 1971г. в редакцията й до 1990г. /отм/, в чл. 14 не урежда общинската собственост като отделен вид.редена е само държавната собственост, която се стопанисва и управлява от народните съвети, кооперативна, и лична. След изменението през 1990г. на чл. 14 от Конституцията от 1971г., публикувано ДВ бр. 29 от 10.04.1990 г., в сила от 10.04.1990 г.,/., отм., бр. 56 от 13.07.1991 г. за първи път е предвидена възможността Общините да притежават собственост, отделна от държавната. Съгласно изменения чл. 16, освен изброените обекти, общинска собственост са и обектите, определени със закон. Сега действуващата Конституция в сила от 13.07.1991г. в чл. 140 изрично провъзгласява правото на О. да притежава своя собственост, “която използва в интерес на териториалната общност”. С пар.6 от ЗМСМА от 17.09.1991г./ДВ бр. 77/1991г./ е приета нова редакция на чл.6 от ЗС, с която се провежда разграничение между имотите държавна собственост и се определят основанията, на които общината може да придобие правото на собственост. Посочените в този текст основания за придобиване право на собственост на общината не са налице, тъй като процесните сгради с обща площ 435 кв.м. не са били обявени със закон за общинска собственост, не са включени в уставния фонд на общинско предприятие и не са придобити със средства на общината, а са строени от държавно предприятие. За първи път с АДС № 11548/24.09.1990г. / след влизане в сила на новата редакция на чл. 6 от ЗС/, са актувани като държавни, а не като общинска собственост двуетажната сграда с площ 114 кв.м. и едноетажната с площ 187 кв.м. на основание чл. 2, ал.2 от НДИ /отм/, съгласно който “държавните имоти, които не са предоставени за стопанисване и управление на други държавни организации, се управляват и стопанисват от общинските народни съвети и кметствата”. В акта. е отразено, че имота е бивша собственост на Общински народен съвет, което противоречи на конституционната уредба до този момент. В акта не е посочено, че на ОНС се дава за стопанисване и управление. Така нито с този АДС, нито с друг писмен акт процесните сгради, заснети с различни идентификационни номера не са предоставени от държавата на общината до действието на чл. 6 от ЗС в редакцията му от 17.09.1991г. – 01.06.1996г./изменена ДВ бр. 33/19.04.1996г./. С приемането и влизането в сила на пар.7 от ЗМСМА, първата му редакция /в сила от 17.09.1991г./ определя кои държавни имоти преминават в собственост на Общините по силата на самия закон. С ал.2 от пар.7 от ЗМСА в сила от 49/30.05.1995г. са изключени от действието на ал.1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. Макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означава да се обезмисли приемането на ал.2 от пар.7 от ЗМСА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества ако имат значение за населението на общината да станал държавна собственост. Идеята на законодателя не е била да трансформира имуществото, съставляваща държавна собственост в общинска, щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерии,, определящ най-пълноценното й използване. Макар и приета по-късно, ал.2 на пар.7 от ЗМСМА е съобразена с действащите вече към влизането в сила на пар.7, ал.1 норми, уреждащи преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества. Преобразуването на държавните предприятия в ЕГД с държавно имущество, които съставляват ЮЛ по ТЗ става на основание чл. 61-63 от ТЗ, който влиза в сила преди пар.7 от ЗМСМА – на 01.07.1991г. Съгласно чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества, приет по приложението на тези текстове от ТЗ и влязъл в сила на същата дата / ДВ бр. 55/12.07.1991г. образуването и преобразуването на ЕГД с държавно имущество става с акт на МС, който упражнява и правата на едноличния собственик на капитала по чл.147 и чл. 159 от ТЗ. Затова с чл.2 ПМС № 179/13.09.1991г. /ДВ бр. ДВ, бр. 78 от 20.09.1991 г., изм., бр. 104 от 24.12.1992 г./е уредено нормативно, че при образуване и преобразуването на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество капиталът им се определя въз основа на посочения в счетоводния баланс.
Към 1990г. процесната сграда е третирана като такава, която се стопанисва и управлява от Общински народен съвет, поради което АДС е съставен на основание чл.2, ал.2 от НДИ, но преди този момент тя е включена в уставния капитал на ДП “М”, чийто правоприемник е ДФ”Л”. При преобразуването й в ЕТД с държавно имущество със заповед № РД-09-274/05.07.1994г. не е изключена от капитала процесната сграда, поради което при влизане в сила на пар.7, ал.2 от ЗМСМА ДВ бр. 49/1995г. тя е била включена в капитала на ЕО. с държавно имущество и не е преминала в патримониума на общината.
О. се позовава на пар.7 т.6 от ЗМСМА, като счита, че процесната сграда, като такава, в която са се извършвали печатарски услуги има значение за комуналното обслужване на населението. При тази формулировка на текста предназначението на имота и фактическото му ползване за описаното предназначение към момента на влизане в сила на пар.7, ал.1 от ЗМСМА е правното основание за възникване правото на собственост за общината. Текстът, тълкуван заедно с ал.2 съдържа и изискването имотът да не е предоставен за стопанисване и управление на стопански субект с държавно имущество. Включването в баланса на държавно предприятие на недвижим имот при действието на НДИ /отм/ означава, че то му е било предоставено за стопанисване и управление, тъй като съгласно чл. 97, ал.2 от този подзаконов нормативен акт въз основа на документа за приемане на сградата, тя се завежда в счетоводството. Следва да се има предвид, че именно ДП “М” със строителни книжа през 1985г. е основно ремонтирало и подобрявало сградата. Нормата на чл. 2 и чл. 95 от НДИ /отм/ се съдържат оборими презумпции, че Народния съвет стопанисва и управлява имота, ако не е установено друго. Строителните книжа и включването в баланса оборват тази презумпция. Смисълът на тези норми е в максимална степен да се осигури стопанисване на имотите от тези, които фактически ги използват. При тълкуване на чл. 6 от ЗМСМА в редакцията от ДВ бр. 77/1991г./ и пар.7 в редакцията му от същия брой се налага извода, че целта на законодателя е била да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, или средства от самооблагане на населението, или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините. За имотите обаче, които са строени със средства на ЮЛ с държавно имущество, какъвто е настоящия случай и са включени са в капитала им, законодателят не е предвидил преминаването им в патримониума на общините дори те да се ползват за целите, посочени в ал.1 на пар.7. /В този смисъл е последователната съдебна практика – Р № 1114/20.01.2009г. по гр.д. № 4559/07г. на І гр.о. Р № 1155/15.02.2009г. по гр.д. № 2304/2007г. І гр.о., Р № 567/25.06.2009г. по гр.д. № 4455/2007г. ІV гр.о. и Р № 205/08.07.1999г. по гр.д. № 64/1999г. на 5 чл. състав на ВКС/. Продължение на тази законодателна логика е и нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/, с който имотите, предоставени за стопанисване и управление, се обявиха за собственост на търговските дружества, ако с акта за преобразуването им те не са били изрично изключени от капитала им. Със заповедта за преобразуване от 1994г. не е изключена от капитала на ищцовото дружество процесната сграда.. Действително нормата на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ е приета по-късно със ЗИДЗППДОП ДВ бр. 51 от 24.06.1994г., но в изпълнение на същата е издадена заповед № РД-09-274/05.07.1994г, с която също не е изключена процесната сграда от капитала на ищцовото дружество. В периода от влизане в сила на ал.1 на пар.7, до приемане на ал.2 от същия текст с включения в капитала на държавната фирма недвижим имот, общината не е могла да се разпорежда, тъй като на основание чл. 1 и 2 от ЗОЕТД / ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г/ и чл. 147 от ТЗ с него се е разпореждал единствено МС. Тези норми са специални по отношение на пар.7, ал.1 от ЗМСМА и предвид действието им, включеното в капитала на държавната фирма имущество, макар и да обслужва населението на общината не е станало общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА.
Неправилно въззивният съд е коментиирал дали има сливане между дружеството, което е купило акции от ищцовото дружество. Ищец е ЮЛ, в чийто капитал е включена процесната сграда. Разпределението на това имущество в акции и притежанието им от други субекти не променя правото на собственост върху сградата на ЮЛ. Правата на придобилия акции по ТЗ са различни от правото на собственост на А. върху имуществото му, включено в капитала.
По изложените съображения, настоящата инстанция преценява изводите на въззивния съд като противоречащи на материалния закон и на цитираната по-горе последователна практика на ВКС по приложението му, което е основание за касиране на решението. Тъй като делото не се нуждае от събиране на нови доказателства, на основание чл. 293, ал.3 от ГПК, настоящата инстанция следва да реши спора по същество. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че ищцовото дружество доказва придобиване право на собственост върху процесната сграда на основание пар.17а от ЗППДОП и пар.7, ал.2 от ЗМСМА, поради което предявеният иск следва да се уважи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 219/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 23/2008г. на Старозагорски окръжен съд и вместо това постановява:
Признава за установено по отношение на О. С. З., че “Л” А. гр. С., е собственик на дворно место от 435 кв.м., съставляващо идеална част от УПИ № І* от кв. 19 по плана на гр. С., отреден за имоти 2490, 2487 и 2486, целия с площ 1666 кв.м. с идентификатор № 6* находящ се в гр. С., на бул.”Р”Христо Б. ” № 1* ведно с изградените в него страда на 187 кв.м., идентиф. № 6* сграда със застроена площ 129 кв.м., с идентиф. № 6* и сграда със застроена площ 67 кв.м. на един етаж с идентиф. № 6* и сграда на 18 кв.м. с идентиф. № 68850.505.106,5.
Решението е постановено при участие на третото лице помагач “З” ООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: