Р Е Ш Е Н И Е     №  200   София, 23 април  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 април, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 105/2010 година.     Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдените Г. П. Д., Н. Н. М. и И. А. Н. – тримата от гр. В., чрез техния защитник – адвокат С, против въззивна присъда на Пловдивския апелативен съд, постановена по внохд № 211/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска неговата отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 245/12.11.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е отменил на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, присъда № 27/24.04.2009 г., по нохд № 73/2009 г., на Окръжен съд гр. П., като вместо нея е признал подс. Г. П. Д., Н. Н. М. и И. Л. Н. , за виновни в извършено на 24.10.2008 г., в землището на гр. В., престъпление по чл. 277а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 2 НК и ги е осъдил на по една година и шест месеца лишаване от свобода и „глоба” от по 5 000 лв. Отложил е изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от по три години за всеки един, на основание чл. 66, ал. 1 НК, оправдал ги е по първоначалното обвинение, по чл. 278б, ал. 2 и се е произнесъл за веществените доказателства и направените разноски.   По довода за допуснато нарушение на материалния закон:   Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно.   Възраженията в искането по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради превратна преценка на събраните доказателства и от там за вината на подсъдимите в извършване на посоченото престъпление от въззивната инстанция.   По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебният акт, досежно приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция е оправомощена да следи за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда обосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че при установяване на правно – релевантните факти, второинстанционният съд, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите му за виновността и на тримата подсъдими, са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Р, Л. и Ч. – установили извършеното и намерили оръдията за това – 3 бр. металотърсачи и 3 бр. прави лопати в близост до подсъдимите, от протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, от протоколите за доброволно предаване в които те изрично са заявили за какво са им трябвали тези металотърсачи, от експертните заключения на допълнително назначената тройна съдебно – археологическа експертиза, която е категорична, че могилите макар и че не са регистрирани в ННДА на НИПК, АИС „Археологическа карта на България”, представляват паметници на културата с категория от национално значение, съгласно ПМС 1711/1962 г. и чл. 2, т. 1 от Закона за паметниците на културата,, а с писмо № 545/27.02.2001 г., НИПК е декларирала за паметници на културата по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба 5 на М-ра на културата, ДВ бр. 60/1998 г, всички археологически обекти на територията на Република България, от останалите писмени и веществени доказателства. В тази връзка вещите лица са единодушни, че двете могили в м. Долно Лисичево по вид и предназначение представляват надгробни съоръжения, в които са извършени погребения или обреди свързани с тракийските погребални практики, като не може да се дефинира точно към коя епоха се отнасят без провеждане на археологически проучвания, а хронологическия отрязък в който вероятно е извършено тяхното издигане може да бъде поставен в периода на ранната желязна епоха – 11 – 8 век преди Христа. Все в подкрепа на тези законосъобразни изводи са показанията на св. Ч, разговарял с подс. И. Н. на инкриминираното място, който му обяснил че използват хубавото време да се разходят с металотърсачите и му показал намерено метално парче, а на въпроса му знае ли че е забранено подобно проучване без разрешение, подсъдимият му отговорил, че това е така.   Следователно, вътрешното убеждение на тази инстанция не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това се явява законосъобразен извода, че тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 277а, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, при условията на чл. 2, ал. 2 НК. Посочените в искането възражения във връзка с този довод, са били изложени и пред въззивната инстанция. В тази връзка са изложени убедителни съображения относно съставомерността на деянието – извършване без разрешение на изкопни работи на територията на Археологически паметник на културата, които се възприемат и от настоящата инстанция. Версията на подсъдимите, че не са извършвали такава дейност и че в случая не е налице паметник на културата, е категорично опровергана от посочените по горе данни от гласните и писмени доказателствени средства, експертни заключения и веществени доказателства.   С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на това престъпление е осъществен от тримата подсъдими, както от обективна, така и от субективна страна. В съответствие с установената и приета от въззивният съд фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за тяхната виновност. Деянието е правилно квалифицирано и е приложен закона, който е следвало да бъде приложен.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на тримата подсъдими, така както се твърди в искането. За да са налице такива е необходимо, съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивната инстанция по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви, а вътрешното му убеждение за виновността на подсъдимите е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, възможност за устно изложение по направените доводи.   Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отмяна по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Д. , М. и Н. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения. При постановяването на новата присъда е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение. Изложил е съображения защо приема едни от доказателствените материали, а други не. След като е установил по несъмнен начин, че тези подсъдими са осъществили състава на инкриминираното деяние, правилно ги е осъдил за това. Не възприемайки в тази връзка констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Неоснователни са конкретните оплаквания за недопуснати искани доказателства – извършване на оглед от състава на съда със страните и експертите и назначаване на петорна експертиза.   С мотивирани определения на стр. 9 и 10 от съдебния протокол, от 12.11.2009 г., въззивната инстанция е оставила без уважение направените искания, позовавайки се на събраните по делото други доказателства. В случая, има извършен оглед на местопроизшествие, вещите лица също са извършили огледи на могилите, представили са фотоснимки и са категорични в заключението си, че те представляват паметници на културата. Следователно, правилно е било отказано събирането на допълнителни доказателства по тези въпроси. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото за преценка, кога и в какви случаи да се уважават направените искания. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните данни от другите доказателствените средства и законосъобразно е приел, че обстоятелствата за които са били поискани са изяснени. Затова, като не е уважил искането, Пловдивският апелативен съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон.   Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354 ал. ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Г. П. Д., Н. Н. М. и И. Л. Н. – тримата от гр. В., за възобновяване по внохд № 211/2009 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: