Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 520   София, 22 декември  2009 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година,  в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                ДАНИЕЛА АТАНАСОВ     при секретаря..................................Аврора Караджова................................. и в присъствието на прокурора .......Петя Маринова............................., като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 643/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Касационното производството е образувано по жалба на адвбенов, защитник на подсъдимите Д. Й. , Н. Т. и Х. И. срещу решение № 73 от 30.06.2009г. на Апелативен съд-Бургас, постановено по внохд № 72/09г., с което е потвърдена присъда № 16 от 16.03.2009г. по нохд № 376/08г. на Окръжен съд-Ямбол. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК. Касаторът твърди, че е нарушен материалният закон, тъй като не може да се приеме, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.278б от НК, в редакцията действала към момента на инкриминираното им деяние. Също така, се позовава и на различното съдържание на понятията “теренни проучвания” и “изкопни работи”, които неправилно са приравнени, както в обвинителния акт, така и от предходните съдебни инстанции в техните актове. С касационната жалба се оспорва и оценката на доказателствената съвкупност, събрана от решаващите съдилища. Касаторът релевира и второ касационно основание, а именно допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с противоречиви интереси на тримата подсъдими. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложените на тримата подсъдими наказания. В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимите поддържа изцяло оплакванията, направени с жалбата и доразвити с допълнението към нея, като моли за нейното уважаване. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Т. и И. заявяват, че са невинни и молят да бъдат оправдани. Подсъдимият Й. , редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция и не изразява личното си становище по касационната жалба Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 16.03.2009г., Окръжен съд-Ямбол, постановена по нохд №376/08г. е признал подсъдимите Д. А. Й., Н. В. Т. и Х. Д. И. за виновни в това, че на 24.06.2003г. за И. и при условията на продължавано престъпление за периода от 24.06-30.07.2003г. за Й. и Т. , действайки в съучастие , като съизвършители са извършили археологически разкопки и теренни проучвания на паметник на културата-антично римско селище в м.”Юрта”, с. С., обл. Ямбол, като за целта са използвали техническо средство, поради което и на основание чл.278б/изм./ вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за Т. и Й. , ги е осъдил на по десет месеца лишаване от свобода за всеки един от тях и глоба в размер на по 150лева, а на основание чл.278б/изм./ вр. чл.20, ал.2 от НК за И. на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100лева. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по отношение и на тримата подсъдими за срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът с акта си се е произнесъл по веществените доказателства и направените деловодни разноски. С решение № 73 от 30.06.2009г., по внохд № 72/09г. Апелативен съд – Бургас, е потвърдил изцяло горепосочената присъда. Доводите за нарушение на закона-чл.348, ал.1, т.1 от НПК и по-точно за несъставомерност на деянието, са основателни. Същите са били поставени и на вниманието на въззивния съд, който неправилно ги е отхвърли. В рамките на въззивното производство, апелативната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първоинстанционният съд, като фактическите констатации са извън предмета на касационния контрол. Единствено следва да се провери процесуалната дейност на решаващите съдилища по нейното формиране. Именно въз основа на установената фактология, предходните инстанции са приели, че тримата подсъдими с действията си са осъществили състава на престъпление по чл.278б от НК в редакцията, действала към момента на извършване на деянието, като са счели, че това се явява и по-благоприятен закон, предвид последвалите две промени на този текст. От значение е да се отбележи принципното разбиране, а именно, че преди да се обсъжда приложението на чл.2, ал.2 от НК, при наличието на последвали различни закони, е необходимо да се прецени дали деянието извършено от тримата подсъдими е съставомерно по действалия към момента на извършването му материален закон. Последният визира елементи, както по отношение на обективната и субективна страна, така и досежно субекта на престъплението. Изпълнителните деяния, които са били криминализирани към периода 24.06.2003г.- 30.07.2003г. са извършване на археологически разкопки, теренни, геофизически и подводни проучвания на паметници на културата , без надлежно разрешение. От обективна страна съставът е изисквал за осъществяване на изпълнителното деяние да бъде използвано техническо средство. В настоящият казус, инкриминираното по отношение и на тримата подсъдими изпълнително деяние е извършване на археологически разкопки и теренни проучвания. Също така, по отношение на субекта на престъплението, разпоредбата на чл.278б от НК е изисквала притежаването на определено особено качество, извън основните такива, визирани в чл.31 от НК. Законодателят ситуирайки нормата е възприел законодателна техника, при която изрично не е посочил това особено качество на субекта, но то е изводимо от криминализираните обективни характеристики на престъплението и по-точно от кръга на лицата, които са имали право да извършват археологически разкопки и терени проучвания, а това са били само професионални археолози, притежаващи съответното разрешително. Така както е констатирано от първоинстанционния съд за извършването на теренни археологически разкопки е съществувал специален режим за разрешителни действия, визиран в Правилник за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България, обн. ДВ бр.12 от 07.02.1997г., но съдът не е отчел, че този режим освен с предпоставките, при наличието на които се издават разрешения, е обвързан и с кръга на лицата, които биха могли да получат такива, изрично очертан в чл.14 и 15 от този правилник. Решаващите съдилища са установили по несъмнен начин, че мястото, където тримата подсъдими са извършвали действията по разкопаване, а именно антично римско селище в м. Юрта, с. С., е паметник на културата. Няма спор и по факта, че те не са имали разрешение да извършват такива действия, но и не биха могли да получат такова, тъй като не са професионални археолози. Ето защо, тримата подсъдими не могат да носят наказателна отговорност във връзка с инкриминираното им престъпление, по действалият към момента на деянието материален закон. Тяхната деятелност представлява извършване на изкопни работи, но това изпълнително деяние е било криминализирано по-късно, с измененията на чл.278б от НК-ДВ бр.26 от 2004г. Всичко гореизложено, обуславя извод за несъставомерност на деянието, реализирано от тримата подсъдими, поради което искането на защитата им за приложението на чл.24, ал.1, т.1 от НК и тяхното пълно оправдаване, е основателно. При горните съображения, касационната инстанция намира, че следва да отмени атакуваното въззивно решение, с което е била потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда и да оправдае тримата подсъдими. Това от своя страна води до безпредметност да бъдат обсъждани останалите касационни доводи. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :       ОТМЕНЯВА решение № 73 от 30.06.2009г. на Бургаски апелативен съд, постановено по внохд № 72/09г., с което е била потвърдена присъда № 18 от 16.03.2009г. , по нохд № 376/08г. на ОС-Ямбол и ОПРАВДАВА подсъдимите Д. А. Й. за престъпление по чл.278б вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, Х. Д. И. за престъпление по чл.278б вр. чл.20, ал.2 от НК и Н. В. Т. за престъпление по чл.278б вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: