Р Е Ш Е Н И Е № 153 С., 13.06.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1198 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- едната от [фирма] [населено място],представлявано от управителя И.,чрез процесуалния представител- адвокат Т.,а другата-от П. Х. А.,С. Н. Д. и Х. Н. Д.-тримата от [населено място] ,чрез процесуалния представител - адвокат Щ. против въззивно решение от 7.04.2011г. по гр.д. № 87/2011г.на Шуменски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 116 от 7.07.2010г. по гр.д. № 2445 по описа за 2009г. на Районен съд Шумен в частта,в която [фирма] е осъдено да заплати на наследниците на Н. Д. А.,починал на 18.12.07г. в резултат на трудова злополука от 14.12.07г. обезщетения за неимуществен вреди в размер на 1 868лв.за П. Х. А. и на по 60 000лв.за всеки един от С. Н. Д. и Х. Н. Д.,ведно със законната лихва,считано от 18.12.07г.и е отменил посоченото решение в частта,в която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на П. Х. А. и сумата от 125 579.39лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,вследствие загуба на доходи за издръжка на семейството за периода 18.12.2007г.-31.12.2029г.от съпруга й и вместо това е постановено друго,с което този иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан и са присъдени следващите се държавни такси и разноски. С определение № 232 от 20.02.2012г.ВКС е допуснал касационно обжалване само по жалбата на П. Х. А.,С. Н. Д. и Х. Н. Д., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставения въпрос : подлежи на обезщетяване по реда на чл.200 от КТ като пропусната полза /бъдеща имуществена вреда/ загубата на доход за задоволяване на потребностите на семейството, в резултат на настъпилата вследствие на трудова злополука смърт на съпруга.Ако отговорът е положителен – как следва да се определи размера, кой има право да претендира това обезщетение и необходима предпоствака за присъждането му ли е претендиращият да е лице,което е било издържано или има право на издръжка от пострадалия/т.ІІІ от ППВС № 4 от 25.05.1961г.на Пленума/. В. решение – в частта касаеща претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е влязло в сила. В съдебно заседание страните не се явяват лично,като касаторът [фирма] се представлява от процесуален представител,който поддържа подадената от доверителя му жалба/независимо,че по нея касационно обжалване не е допуснато/ и оспорва основателността на противната. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос във връзка,с който е допуснато касационно обжалване следното: Имуществената отговорност на предприятието при смърт или увреждане на здравето на работник - съгласно т.3 от ТР № 45 от 19.04.90г. - е самостоятелен вид отговорност. Нейната уредба е изрична -в глава Десета, раздел І от КТ и съдържа отклонения от общия гражданскоправен режим на отговорността по ЗЗД. Предвиденото в чл.212 от КТ субсидиарно приложение на гражданското законодателство – се отнася само за неуредените в глава Десета въпроси /решение № 492 от 19.07.10г. по гр.д. №1114/09г.на ІІІг.о. по чл.290 от ГПК/. По отношение на работодателя /както в случая е предявен иска/ - практиката приема,че пострадалият от трудова злополука, съответно неговите наследници могат да претендират обезщетение за причинените им вреди само по реда на чл.200 от КТ, но не и по чл.49 от ЗЗД /решение № 111 от 27.05.2011г.по гр.д.№ 468/10г.на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В ал.3 та чл.200 от КТ - общо е посочено,че работодателят дължи обезщетение за пропусната полза и на това основание обикновено се присъжда обезщетение за пропусна полза за бъдещ период при установена трайна нетрудоспособност /т.6 от ППВС №4/75г., решение №606 от 1.12.2010г.по гр.д.№ 326/09г. на ІІІ г.о./. Изхождайки от възприетия в българското право принцип на пълно обезщетение, от характеристиката на имуществената отговорност на работодателя,която въпреки спецификата си е деликтна и субсидиарното приложение на ЗЗД, следва да се приеме,че загубата на дохода от починалия от трудовата злополука работник – може да се претендира като пропусната полза само от посочените в т.3 от ППВС № 4 от 25.05.1961г. на Пленума лица,оправомощени да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник и след като се установи,че тези лица действително са претърпели претендираната вреда. Такъв ще е случая за лица,които са били издържани или са били в икономическа зависимост от починалия в резултат на претърпяната злополука,тъй като с факта на настъпване на смъртта на работника - са им причинени вреди.Във всички случаи следва да се има пред вид,че на обезщетение подлежат само реално причинените предвидими вреди,но не и вероятните. Имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос,по който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи,че постановеният въззивен акт, с който е отхвърлен иска с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие загубата на доход от съпруга за издръжка на семейството за периода 18.12.2007г.-31.12.2029г.- вследствие настъпилата от трудова злополука негова смърт, претендирани на база статистическите данни за средната продължителност на живота при мъжете за 2007г. и получаваното към момента на смъртта трудово възнаграждение от пострадалия – е правилен.Съпругата /която е предявила иска/ - несъмнено е лице,оправомощено да получи обезщетение за имуществени вреди при смърт на работник, но в случая искът е недоказан, защото тя не е установила да е била в икономическа зависимост от починалия й съпруг. Обстоятелството,че едно лице е сред кръга лица, посочен в т.3 от ППВС № 4 от 25.05.1961г. на Пленума – не е достатъчен за уважаване на предявена от тях претенция за обезщетение,ако не е доказано наличие на конкретно причина им вреда. Изложеното налага постановения въззивен акт да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 7.04.2011г. по гр.д. № 87/2011г. на Шуменски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.