Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 18.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3045/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 168 от 12.06.2015 г., постановено по в. т. д. № 137/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е отменено решение № 1152 от 04.12.2014 г. по т. д. № 789/2014 г. на Варненски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 32 679.52 лв. - платена от ищеца като присъединен към електроразпределителната мрежа производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и получена без основание от ответника цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода м. септември 2012 г. - м. ноември 2013 г., и са присъдени разноски на [фирма] в размер на 3 674.35 лв. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл.236, ал.2 ГПК, чл.235 ГПК, чл.154 ГПК и чл.269 ГПК, и в нарушение на приложимите към спора материалноправни разпоредби на ЗЕ и З.. По съображения, изложени в жалбата и в откритото съдебно заседание по делото, се иска отмяна на решението и уважаване на иска с присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила. Претендира разноски. С определение № 707 от 11.08.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за правните последици от отмяната с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, в отношенията между ползувателите на мрежата и мрежовия оператор и приложимостта на правилата на чл.55 ЗЗД към възникналото от отмененото решение имуществено разместване на блага. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да отмени решението на Варненски окръжен съд по т. д. № 789/2014 г. и да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] иск за сумата 32 679.52 лв., квалифициран с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Варненски апелативен съд е приел, че претендираната с иска парична сума не е платена от ищеца на ответника при липса на основание и не подлежи на връщане при предпоставките на чл.55, ал.1 ЗЗД. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че : Ищецът е производител на електрическа енергия в качеството на собственик на малка ветрова електроцентрала като възобновяем източник на енергия по смисъла на действащия З., присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма], и потребител на мрежата. Между страните не е сключен договор за достъп до Е. мрежи в срока по пар.197, ал.1 ПЗР на З. /обн. ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, поради което е отправено искане до ДКЕВР за определяне на условията за достъп. В процедура по пар.197, ал.2 ПЗР на З. е постановено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт по определяне същественото съдържание на договорната връзка между страните, и допълнително, на основание чл.32, ал.4 ЗЕ, е определена дължимата в полза на електроразпределителното дружество престация - временна цена за достъп в размер на 19.10 лв./М. /раздел VІІІ, т.1 от решението/. За периода м. септември 2012 г. - м. ноември 2013 г. ищецът е заплатил на ответника въз основа на 14 бр. фактури сумата 32 679.52 лв., представляваща цена за достъп до Е. мрежа. С решение № 14425/05.11.2013 г. по адм. д. № 8083/2013 г. на ВАС е потвърдено решение № 5470/18.04.2013 г. по адм. д. № 13254/2013 г. на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта за определяне на временните цени за достъп по раздел VІІІ, т.1 и т.2. С решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е определена в полза на [фирма] окончателна цена на използваната от производителите мрежова услуга в нулеви стойности, а производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева и възобновяема енергия, са задължени да заплащат по 2.45 лв./М. на операторите на Е. мрежи. Окончателните цени са в сила от 13.03.2014 г. и тъй като решение № Ц-6/13.03.2014 г. подлежи на предварително изпълнение и има преуреждащо действие за заварените временни цени, с решение КМ-1/13.03.2014 г. ДКЕВР е разпоредила компесаторни мерки чрез връщане на платените в повече средства. При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е изложил следните правни съображения по съществото на спора : Страните са субекти на договорно правоотношение по предоставяне на възмезден достъп до електроразпределителната мрежа на ответника, чието съдържание е определено от закона и е индивидуализирано в административен акт на ДКЕВР като регулаторен орган. В рамките на правомощията по чл.32, ал.4 ЗЕ ДКЕВР е определила временни цени за достъп, които ищецът е заплащал с оглед трайното отдаване на произвежданата от него електрическа енергия в електроразпределителната мрежа и ползването й за целите на дължимите доставки по възникналото договорно правоотношение „продажба”. Решението на ВАС за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени в частта по раздел VІІІ, т.1 и т.2 се ползва с конститутивно и обратно действие, задължително е за страните и за гражданския съд, разглеждащ спора по конкретното дело, и съгласно чл.301 ГПК отмяната на административния акт задължава административния орган да предприеме възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието му. Значението на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. следва да бъде преценено в съвкупност с последващите решения на ДКЕВР - невлязлото в сила решение № Ц-6/13.03.2014 г. за определяне на окончателни цени и решение № КМ-1/13.03.2014 г. за определяне на компесаторни мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ, които предвиждат ред за възстановяване на производителите на електрическа енергия на разликата между събраната в изпълнение на отмененото решение № Ц-33 временна цена за достъп и определената впоследствие окончателна цена. Ищецът е адресат на компесаторните мерки, а доколкото механизмът за компенсация е уреден в специален закон, общите правила на чл.55 ЗЗД са неприложими в отношенията между страните. Отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компесаторния механизъм спрямо ищеца следва да бъде преодолян по реда за обжалване на административен акт на ДКЕВР, каквато процедура е инициирана от друг производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. В съответствие с изложените съображения въззивният съд е направил решаващия правен извод, че заплатената от ищеца временна цени за достъп, определена с отмененото по съдебен ред решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, не е платена без основание и ответникът не дължи връщането й по силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Решението е подписано с особено мнение от съдията - докладчик, който е изразил несъгласие със становището на мнозинството от съдебния състав за неоснователност на иска в пълен размер. Особеното мнение е мотивирано със съображения, че поради отмяната с обратна сила на определените по отношение на ищеца временни цени последният не е адресат на приетите с решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР компесаторни мерки; При липса на предвидена в закона изрична правна защита за производителите, за които регулаторният орган не е издал компесаторно решение, за последните е налице възможност да претендират недължимо платената разлика в цените на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, която разлика представлява лишено от основание имуществено разместване на блага. В зависимост от изложеното съдията - докладчик е формирал извод, че предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е частично основателен до размер на разликата между заплатената от ищеца временна цена /19.10 лв./М./ и окончателната такава /2.45 лв./М./. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване : С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия при ВКС преди и след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и по свързания с него въпрос за отражението на отмяната върху правоотношенията между ползувателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. Задължителната практика е обективирана в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 158/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на І т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., , решение № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., решение № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о. и др., в които е прието, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема дадените от задължителната практика разрешения и препраща към тях при отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По съществото на касационната жалба : Предвид отговора на релевантния за делото правен въпрос обжалваното решение по в. т. д. № 137/2015 г. на Варненски апелативен съд противоречи на задължителната практика на ВКС и е неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК. По делото не е необходимо да се повтарят или извършват нови съдопроизводствени действия, поради което след отмяна на решението спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция. В качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник ищецът - сега касатор, [фирма] е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника [фирма]. Като ползувател на мрежата ищецът е заплатил на ответника начислена цена за достъп за периода 18.09.2012 г. - 05.11.2013 г. в размер на 32 679.52 лв. Между страните не е сключван писмен договор по реда на чл.30, ал.1 З. и чл.104 ЗЕ във вр. с § 197, ал.1 ПЗР на З. /обн. ДВ бр.54/2012 г./ и по тази причина цената за достъп е определена с Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в изпълнение на правомощията, предвидени в чл.21, т.8 и чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/2012 г./. Фактическото присъединяване към мрежата и решението на ДКЕВР за определяне на временни за достъпа са двата елемента на основанието, от което е възникнало задължението на ищеца за плащане на цена до размер на сумата 32 679.52 лв. Безспорно е, че решението на ДКЕВР за определяне на размера на дължимите от ищеца временни цени, е отменено по съдебен ред. Според задължителната практика на ВКС тази отмяна има обратно действие - към момента на приемане на решението, и като последица от нея е отпаднал административноправният елемент от пораждащия задължението фактически състав. Поради това начисляването на цената, както и последващото й заплащане от ищеца на ответника, са лишени от правно основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД и за ответника е възникнало задължение по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да върне на ищеца получената без основание цена в размер на претендираната с иска сума от 32 679.52 лв. Изводът на въззивния съд за неприложимост на правилата на чл.55, ал.1 ЗЗД към породеното от съдебната отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР спорно правоотношение е незаконосъобразен и противоречи на формираната задължителна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че на плоскостта на отношенията между ползувателите и операторите на електоразпределителната и електропреносната мрежи отмяната на посоченото решение поражда задължение за оператора да върне определената с отмененото решение временна цена като получена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В исковата молба, макар да е поддържал твърдения за начална липса на основание за плащане на начислената временна цена поради отсъствие на сключен формален договор за достъп до мрежата и на осъществен реален достъп през исковия период, ищецът е обосновал претенцията си за връщане на платената цена с обратното действие на постановената по съдебен ред отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на нейния размер, лишаващо извършеното плащане от правно основание. Обстоятелствата, на които е основана исковата претенция, са относими към фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, приложим според задължителната практика на ВКС при уреждане на последиците от отмяната по съдебен ред на определените с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени. Въззивният съд е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, но е отхвърлил иска по съображения, които имат значение за приложимостта на фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД към спорното правоотношение - че отмяната на решението на ДКЕВР не лишава от основание заплащането на цената и не поражда задължение за връщането й от оператора на мрежата. Предвид решаващите изводи на въззивния съд, не съществува пречка касационната инстанция да се произнесе за основателност на иска в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Неоснователни са доводите на ответника по касация, неправилно възприети от въззивния съд, че последиците от отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени следва да бъдат преодолени чрез вземане от регулаторния орган на подходящи компесаторни мерки по чл.32, ал.2 ЗЕ. Законовата уредба на правомощията на енергийния регулатор по прилагане на компесаторни мерки допуска предприемане на такива мерки само за случаите на отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от определените с влязло в сила решение на регулатора временни цени. В качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници ищецът - касатор е заплатил претендираната с иска временна цена, определена с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, по силата на допуснатото на основание чл.13, ал.9 ЗЕ предварително изпълнение на решението. Временната цена не е определена с влязло в сила решение, което изключва приложимостта на компесаторните мерки по чл.32, ал.2 ЗЕ към правоотношението, възникнало като последица от постановената по съдебен ред и действаща с обратна сила отмяна на решението. В същия смисъл е и произнасянето в други решения на ВКС, Търговска колегия - решение по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение по т. д. № 2543/2015 г. на ІІ т. о., в които е прието, че независимо от възмездния характер на достъпа до мрежата, размерът на дължимите цени за достъп в периода от приемането до отмяната по съдебен ред на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не може да бъде определен валидно по реда за определяне на компесаторни мерки по чл.32 ЗЕ. В хода на устните състезания пред настоящата инстанция ответникът по касация се е позовал на мотивите към решение по адм. д. № 595/2016 г. на ВАС, в които е изразено становище, че отмяната на решение № Ц-33 на ДКЕВР няма обратно действие и че административният орган следва по реда на чл.301 АПК да посочи по какъв начин следва да бъдат компенсирани страните, понесли вреди в резултат на приложението на незаконосъобразния акт на ДКЕВР. Посоченото разрешение, от което ответникът по касация черпи допълнителни аргументи в подкрепа на тезата си за неоснователност на иска, е в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за действието във времето на отмяната на решение № Ц-33 на ДКЕВР и не се споделя от настоящия съдебен състав. Обезщетяването на евентуалните вреди, понесени от ответника вследствие отмяната на незаконосъобразния административен акт на регулаторния орган, е извън предмета на въведения с иска по чл.55, ал.1 ЗЗД правен спор и с оглед на това не следва да се обсъждат поддържаните от процесуалния представител на ответника доводи в тази насока. По изложените съображения, след отмяна на неправилното въззивно решение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца - касатор претендираната с иска сума от 32 679.52 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 28.04.2014 г. до окончателното плащане. В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца - касатор направените пред трите инстанции разноски, които според представените списъци по чл.80 ГПК и доказателства за плащане възлизат общо на 9 790.80 лв. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за производството пред първата и пред въззивната инстанции е неоснователно. Възнаграждението е уговорено за един адвокат и е в размер на 3 000 лв. за всяка инстанция. Съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и с действителния обем на осъществената от процесуалните представители на ищеца адвокатска защита пред съответната инстанция, възнаграждението от 3 000 лв. не е прекомерно и не е налице основание по чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 168 от 12.06.2015 г. по в. т. д. № 137/2015 г. на Варненски апелативен съд и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], Варна Т. - Е, [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.3, ап.6, сумата 32 679.52 лв. /тридесет и две хиляди шестстотин седемдесет и девет лв. и петдесет и две ст./ - платена без основание поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР цена за достъп до електроразпределителната мрежа за периода 18.09.2012 г. - 05.11.2013 г., ведно със законната лихва от 28.04.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата 9 790.80 лв. /девет хиляди седемстотин и деветдесет лв. и осемдесет ст./ - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :