Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 24.02.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 03 февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 5675/2014 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 650 от 01.12.2014г.. по касационна жалба на Н. П. С., П. С. Б., М. П. П., П. П. П. и Е. К. П. е допуснато касационно обжалване на решение № 93/20.03.2014г. по гр.д.№ 735/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 196 от 29.04.2013г. по същото дело, като в диспозитива е добавено, че решението е постановено с участието на Н. П. С. в качеството му на конституирана страна в процеса. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото поправката на въззивното решение не може да санира грешката в него и за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице хипотезата на чл. 247 ГПК и нарушение на ТР № 1/2013г. Изложени са и съображения за нарушение на правото на участие на Н. С., защото не е отложено съдебното заседание и не е отразено неговото становище по производството по очевидна фактическа грешка. Твърди се необоснованост на решението, защото с него не е посочено какви са правата на Н. С. по отношение на делбените имоти. Ответникът по касация П. П. оспорват жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: С влязло в сила решение № 73/01.08.2008г. по гр.д.172/2003г. на Каварненски РС е допусната съдебна делба на седем земеделски имота между наследниците по закон на общия наследодател П. К. Б., починал на 13.01.1950г. Правото на собственост първоначално е възстановено по ЗСПЗЗ на преките наследници на синовете на общия наследодател - по преписки № 601/91г. на наследници на К. П. Б. за имот от 50,700 дка, по преписка № 602/91г. на наследници на С. П. Б. за имот от 50,400 дка и по преписка № 603/1991г. на П. П. Б. за имот от 50 400 дка. За тези имоти е бил уважен иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, като е установено, че те са принадлежали на общия наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Въз основа на това решение е издадено решение № 145-4/21.02.2003г. на ОСЗГ-Ш. за възстановяване на тези имоти на името на общия наследодател. Извършените преди това доброволни делби с договори от 19.01.1998г. за земите по преписка № 601/91г., и с договор от 06.03.1998г. за имотите по преписка № 603 са приети за нищожни на основание чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие на всички наследници на общия наследодател. За неоснователно е преценено възражението за придобивна давност. С н.а. № 164/07.08.2001г. П. С. Б. и С. К. Б. прехвърлят на Н. П. С. нива с площ 50,400 дка, съставляваща имот № 087013. Преобретателят не е наследник на общия наследодател, поради което е уважено искането на ищците за прогласяване на тази сделка за относително недействителна по отношение на тях на основание чл. 76 ЗН. РС се е произнесъл по искането по чл. 76 ЗН в мотивите на решението, като го е приел за основателно, прилагайки ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВС. Допуснал е делба между наследниците, като е определил квота на прехвърлителя. В производството пред РС не е бил конституиран преобретателя, съгласно дадените указания в същото ТР. Възивната инстанция, пред която делото е разгледано по отменения ГПК е приложила т.12 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВС и е конституирала пред нея преобретателя като главна страна. В мотивите е възприела извода на РС по искането по чл. 76 ЗН, но не се е произнесла по него в диспозитива на решението, респективно не е отхвърлила иска за делба по отношение на преобретателя Н. С.. С определение № 586/25.11.2013г. по гр.д.№ 5514/2013г. на І гр.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на основното възивно решение и то е влязло в сила относно това по отношение на кои имоти, при какви квоти и между кои съделители следва да се извърши делбата. В това производство е участвал Н. С., но няма произнасяне по отношение на него в диспозитива. ВКС е върнал делото за произнасяне по искането за допълване, или за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивното решение, тъй като един от поставените въпроси е бил свързан с това, че съдът не се е произнесъл относно правата на новоконституирания пред нея нов съделител. При постановяване на обжалваното сега решение, въззивната инстанция е приела, че следва да се произнесе за поправка на очевидна фактическа грешка, защото е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Допуснала е поправка, като в диспозитива е допълнила да се чете че „настоящото решение е постановено с участието на Н. П. С. в качеството му на конституирана страна в процеса”. Касационно обжалване е допуснато за проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение за поправка на очевидна фактическа грешка предвид формулираният диспозитив. Н. П. С. не е конституиран като трето лице-помагач, в какъвто случай би бил адекватен формулирания диспозитив, а като главна страна по искането по чл.76 ЗН, като преобретател по сделка с наследствен имот, а не е бил наследник към момента на сключването й. Тъй като в мотивите на решението е обсъдена относителната недействителност на сделката, с която той е придобил наследствената нива по отношение на предявилите възражението по чл. 76 ЗС съделители, но не е изразил тази воля в диспозитива на решението, правилно съдът е преценил, че е налице очевидна фактическа грешка. Неправилно и в нарушение на чл. 76 ЗН не е формулиран кореспондиращ на този извод диспозитив. При предявен иск, или възражение по чл. 76 ЗС, съгласно приетото в ТР № 1/2004г. ОСГК на ВКС т.2 се конституира преобретателя като главна страна. По отношение на него задължително с отделен диспозитив следва да бъде обявена относителната недействителност на сделката, за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за допускане до делба. В тоя смисъл е задължителната съдебна практика - Р № 160/30.03.2011г. по гр.д.№ 333/2010г. на І гр.о., Р № 21/15.05.2013г. по гр.д.№ 471/2012г. ІІ гр.а., постановени по чл. 290 ГПК, Постановяване на отделен диспозитив за обявяване на сделката за относително недействителна се налага и за формиране сила на пресъдено нещо в отношения между страните по нея и за реализиране на правата на преобретателя, ако имота се падне в дял на наследника-прехвърлител. В този случай ако имота се разпредели със съдебното решение по извършване на делбата в дял на прехвърлителя, преобретателя запазва правото на собственост върху него на основание нормата на чл. 76 ЗН и влезлите в сила решения за допускане и извършване на делбата. Когато възражението по чл. 76 ЗН е основателно по отношение на преобретателя по сделката, конституиран като главна страна, искът за делба следва да се отхвърли с диспозитива на решението дори да не е предявено като иск, за да се формира сила на пресъдено нещо по отношение и на преобретателя. Това би било отрицателна процесуална предпоставка за него, за да не може да предяви нов иск за делба като съсобственик по отношение на наследниците. /В този смисъл Р № 230/10.11.2011г. по гр.д№ 307/2011г. ІІ гр.о. / Той ще реализира правата си по отношение на прехвърлителя-наследник – да запази собствеността върху имота, или да претендира права по отношение на прехвърлителя като съдебно отстранен въз основа на влезлите в сила решения по допускане и извършване на делбата между сънаследниците си, а не чрез нов иск за делба на съсобственост, който би бил недопустим. Тъй като постановения диспозитив от възивния съд не кореспондира на данните по делото /Н. С. не е трето лице/, а същевременно не разпорежда на практика нищо като резултат и същевременно е останало противоречието между мотиви и диспозитив, следва да се прогласи нищожността на обжалваното решение, като зелото се върне на възивната инстанция за произнасяне по констатираната очевидна фактическа грешка. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 93/20.03.2014г. по гр.д.№ 735/2008г. на Добрички окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 196 от 29.04.2013г. по същото дело, като в диспозитива е обявено, че решението е постановено с участието на Н. П. С. в качеството му на конституирана страна в процеса ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: