Р Е Ш Е Н И Е №116 гр. София, 03.11.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1432 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. и А. Д. А., от [населено място] против Решение № ІІІ – 163 от 06.01.2016 г. по в. гр. д. № 1766/2015 г. на Бургаския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 1249 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7554/2014 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е уважен предявеният срещу касаторите иск с правна квалификация чл. 109 ЗС и същите са осъдени да осигурят достъп на етажния собственик [фирма]- [населено място] до сутеренния етаж /мазето/ на жилищна сграда, с идентификатор 07079.610.73.1. по кадастралната карта на [населено място], през който минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в собствения му обект от сградата, представляващ магазин № 3, с площ от 22.22 кв.м., находящ се на първи етаж от сградата, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са осъдени касаторите да осигурят достъп до сутеренния етаж /мазето/ на жилищната сграда. В касационната жалба се поддържа, че в частта, с която е уважена исковата претенция по чл. 109 ЗС срещу касаторите, обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният негаторен иск бъде отхвърлен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] оспорва същата и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С Определение № 227/ 03.06.2016 г. касационното обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд е допуснато предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл.109 ЗС, предявен от [фирма]- [населено място] против А. Г. А., А. Д. А., Я. Г. А. и Г. А. А.. Ищецът е изложил твърдения, според които по силата на договор за покупко-продажба от 2010 г. е собственик на магазин № 3 на партерния етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържа, че магазинът няма достъп до сградната ВиК-инсталация, поради което в обекта не може да функционира санитарен възел. Това състояние се намирало в причинна връзка с поведението на ответника А. А., тъй като три месеца след придобиване на магазина от ищеца посоченият ответник премахнал първоначално преминаващото през сутеренния етаж на сградата канализационно отклонение, свързващо процесния обект с общата ВиК сградна инсталация. Ищецът излага твърдения, според които ответниците- собственици на самостоятелни обекти в сградата, препятстват достъпа му до общото мазе, и му пречат да възстанови съществуващото преди нарушението фактическо положение, с оглед на което се моли да бъде постановено решение, по силата на което ответниците бъдат осъдени да осигурят достъп на ищеца до сутеренния етаж /мазето/ на жилищната сграда, откъдето минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в процесния магазин № 3; да бъдат осъдени ответниците да възстановят водоснабдяването в имота на ищеца, както и да се въздържат занапред от действия, с които възпрепятстват упражняването на правото му на собственост. С първоинстанционното Решение № 1249/ 20.07.2015 г. по гр.д.№ 7554/14 г. на Бургаския районен съд така предявеният иск е уважен в частта, с която се претендира осъждане на ответниците да осигурят на ищеца достъп до сутеренния етаж /мазето/ на сградата за нуждите на изграждането и включването в общата ВиК инсталация на санитарен възел в собствения на ищеца магазин № 3; отхвърлен е искът в частта, с която се претендира възстановяване на водоснабдяването в процесния обект; оставена е без разглеждане претенцията, с която се претендира осъждане на ответниците да се въздържат занапред от действия, с които възпрепятстват упражняването на правото му на собственост. Така постановеното първоинстанционно решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника А. А. в частта, с която искът по чл.109 ЗС е уважен по отношение на него, като въззивният съд е приел, че доколкото въззивникът е съпруг на ответницата А. А. и обектът им в сградата се притежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност, подадената от единия съпруг в качеството му на необходим другар въззивна жалба обуславя конституиране и на другия необходим другар като главна страна- въззивен жалбоподател в производството пред втората инстанция. В останалата му част- с която е отхвърлена претенцията за възстановяване на водоснабдяването в процесния обект, оставено е без разглеждане искането за осъждане на ответниците да се въздържат занапред от действия, с които възпрепятстват упражняването на правото му на собственост, както и в осъдителната част по отношение на останалите ответници, първоинстанционното решение на Бургаския районен съд е влязло в сила като необжалвано. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция Решение № ІІІ-163/ 06.01.2016 г. по в.гр.д.№ 1766/15 г. на Бургаския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част, с която ответниците и касатори А. А. и А. А. са осъдени да осигурят достъп на ищеца до сутеренния етаж /мазето/ на жилищната сграда, откъдето минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в принадлежащия на ищеца магазин № 3. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че в частта, за която се е произнесъл въззивния съд, производството е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск, което обуславя съответно недопустимост на постановените актове на първата и въззивната инстанция. По същество предявеният негаторен иск е насочен към изменение на съществуващата ВиК инсталация в процесната сграда чрез прокарване на канализационно отклонение, свързващо инсталацията с обекта на ищеца. От данните по делото /първоначално и допълнително заключение на Съдебно-техническа експертиза/ може да се направи обоснования извод, че дори и към момента на придобиването му от ищеца магазинът да е бил водоснабден и канализиран, това фактическо положение не е било осъществено по предвидения за това ред в Наредба № 4/ 17.06.2005 г. на МРРБ за проектиране, изграждане и експлоатация на водопроводни и канализационни инсталации. Иначе казано, изграденото канализационно отклонение е било изградено без одобрени строителни книжа, т.е. незаконно, поради което и първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията по чл.109 ЗС в частта й, с която се е претендирало възстановяване на същото. На практика с предявения иск ищецът се домогва да преодолее липсата на съгласие от страна на ответниците А. и А. А. за извършване на действия по прокарване на канализационно отклонение през собственото им избено помещение, за което законът обаче предвижда друг ред. Според чл.186, ал.1 ЗУТ, изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради- етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части. Липсата на съгласие от страна на етажните собственици, респ. съсобственици, не може да бъде преодоляна с иска по чл.109 ЗС, доколкото по съществото си същият е правно средство за защита срещу неоснователни действия, които по недопустим начин накърняват спокойното упражняване на правото на собственост. Отказът да се даде съгласие за прокарване на канализационно отклонение към съществуващата ВиК инсталация не разкрива признаците на противоправност като предпоставка за ангажиране на негаторната искова защита, тъй като законът е предоставил тези преценка на мнозинството етажни собственици или съсобственици. Вярно е обратното- прокарване на нова инсталация или изменение на съществуващата, без да е налице съгласие за това от страна на мнозинството етажни собственици или съсобственици, би представлявало неоснователно накърняване на собственическите им права, което да обуслови успешното провеждане на иска по чл.109 ЗС. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение на Бургаския окръжен съд, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на Бургаския районен съд в частта, с която на основание чл.109 ЗС ответниците А. и А. А. са осъдени да осигурят достъп на ищеца до сутеренния етаж /мазето/ на жилищната сграда, откъдето минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в принадлежащия на ищеца магазин № 3, са недопустими като постановени по недопустим поради липса на правен интерес иск, с оглед на което същите подлежат на обезсилване, а производството- на прекратяване /чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3, предл.1 ГПК/. С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника А. А. направените от последния разноски пред трите съдебни инстанции, а именно 340,67 лв. /274 лв. такси за въззивно касационно обжалване и адвокатско възнаграждение съобразно прекратената част на производството в размер на 66,67 лв./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА Решение № ІІІ – 163 от 06.01.2016 г. по в. гр. д. № 1766/2015 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него Решение № 1249 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 7554/2014 г. на Бургаския районен съд в частта, с която на основание чл.109 ЗС А. Г. А. и А. Д. А. са осъдени да осигурят достъп на ищеца [фирма]- [населено място] до сутеренния етаж /мазето/ на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], през който минава общата ВиК инсталация, за нуждите на изграждането и включването в нея на санитарен възел в собствения на ищеца обект, представляващ магазин № 3, с площ от 22.22 кв.м., находящ се на първи етаж от сградата. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по така предявения иск като недопустимо. ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на А. Г. А. сумата 340,67 лв. разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: