1 Р Е Ш Е Н И Е № 34 София 27.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2385 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №35 от 9.04.2015г., постановено по в.т.дело №74/2015г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №891 от 27.11.2014г., по гр.д. № 1212/2014г. на Шуменския районен съд. С решението дружеството –застраховател е осъдено да заплати на Г. М. О. сумата от 17 257лв., представляваща застрахователно обезщетение, както и направените по делото разноски от 1816.78 лв. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Упълномощеният представител на ответника Г. М. О. в открито съдебно заседание заявява, че поддържа представения по делото отговор на касационната жалба. Счита, че съдилищата са постановили решение, което е в съответствие с решение №136 постановено по т.дело № 1015/2010г. на ВКС, ТК. Според защитата бенефициентът няма правен интерес от получаване на обезщетението, поради отпадане на правното основание за неговото получаване – погасяване на кредита, за обезпечението, на който е сключен договорът за застраховка. Искането е да се остави в сила решението на Шуменския окръжен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.208, ал.1 КЗ отм. За да потвърди първоинстанционното решение , окръжният съд е направил следните правни изводи: между страните е сключен действителен договор за застраховка на имущество; застрахователното събитие е настъпило по покрития със застраховката застрахователен риск в рамките на действието на договора; с настъпване на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението по чл.208, ал.1 КЗ отм. да изплати на застрлахования застрахователното обезщетение, установено по размер от ССЕ. За установени са приети следните факти: Ищецът О., в изпълнение на чл.6.6 от договора за банков кредит сключен с [фирма] на 09.05.2013 г., е сключил от свое име с [фирма] договор за застраховка “Домашно имущество” на недвижимият имот, собственост на сина му, ипотекиран за обезпечаване вземанията на банката по договора за кредит. Застраховката покрива риск вреди причинени от тежест при естествено натрупване на сняг или лед. В договора е уговорено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на трето лице - банката, страна по договора за кредит. На 10.02.2014 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие - нанесени щети на имота, в резултат на тежест от естествено натрупване на сняг и лед. Застрахователят е образувал преписка по щета № 219471 от 10.02.2014 г., но с писмо изх. № 3-3504 от 07.03.2014 г. е уведомил ищеца, че отказва да му заплати обезщетение по щетата, основавайки се на т.12 и т.12.5 от ОУ към договора - вредите са вследствие на нарушени строително технически норми и изисквания, недоброкачествен ремонт или монтаж, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития. Наличието на правен интерес от сключване на договора за застраховка съдът е обосновал с правото на банката при евентуално погиване на ипотекирания имот, в качеството си на ипотекарен кредитор, да се удовлетвори предпочтително от застрахователната сума, съгл. чл.154 ЗЗД. За да уважи предявеният иск, съдът е съобразил представено от ищеца писмо от банката, с което тя дава съгласието си обезщетението да бъде изплатено на ищеца. Съдът не е разгледал по същество възражението на застрахователя, че не са платени вноските по застрахователната полица, по съображения, че пред първоинстанционният съд не е оспорван факта на заплащането и възражението е релевирано за първи път пред въззивният съд в нарушение на чл.133 ГПК. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното решение с решение №136, постановено по т.дело №1015/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по правния въпрос: „Дължи ли застрахователят по договор за имуществена застраховка плащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие на лице, което е сключило договора, но което не е собственик на застрахованото имущество и не търпи вреди от настъпване на застрахователното събитие, при условие, че не е трето ползващо се лице?” По правния въпрос: Както се приема в теорията и съдебната практика в застрахователното право е възможно застрахователният договор да се сключи за застраховане на чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта. В този случай лицето, което сключва договора е застраховащ, а собственикът на вещта е застрахован. След допускане на касационния контрол е постановено решение №161/9.12.2016г. по т.дело № 2946/2015г. , в тълкувателната част на което е прието, че според легалната дефиниция на понятието „застрахован” по параграф 1, т.4 от ДР на КЗ / отм/, лицето чиито имуществени блага са предмет на застрахователния договор е винаги носителят на застрахователния интерес от сключването на такава застраховка. Застраховащ може да бъде както собственика, така и несобственика на застрахованото имущество. С решение №136 от 30.08.2013г., постановено по т.д. №1015/2010г. по реда на чл.290 ГПК, е прието, че в хипотезата на сключен договор от лице без представителна власт по чл.395, ал.2 ТЗ /отм/, аналогична разпоредба чл.201, ал.2 и ал.3 КЗ /отм./, независимо кой е сключил договорът за застраховка на чужда вещ / собственикът или трето лице, действало без представителна власт/ правото да получи застрахователното обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице / чл.380, пр.2 ТЗ отм./ или ако собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице – мнимо представляващия го. С решение №156/4.01.2017г., по т.дело № 1948/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено след допускане на касационното обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, отговорът на поставения правен въпрос е, че лицето договаряло без пълномощие със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице - собственик на вещта одобри договора и цедира вземането си / застрахователното обезщетение/ в негова полза. Съображенията са, че собственикът на имота, който има застрахователен интерес получава правното положение на застраховано лице и няма пречка да цедира застрахователното обезщетение на мнимия представител, чиито действия е одобрил, тъй като по отношение на него не се разпростира ограничението на чл.99, ал.1 ЗЗД. При цедиране на вземането от застрахованото лице на мнимия представител, сумата ще се дължи от застрахователя не на основание договора за застраховка, а на основание на договора за цесия. Настоящият състав на ВКС, ТК споделя създадената с цитираните решения съдебна практика по поставения въпрос. По съществото на касационната жалба: Решението е неправилно. Същото е в противоречие на посочената съдебна практика. В случая застрахователният договор е сключен от лице без пълномощия да застрахова имуществото на собственика, което е видно от представеното по делото пълномощно. Липсва одобрение на договора за имуществена застраховка от собственика на имота, както и цедиране на вземането / застрахователното обезщетение/ на ищеца. В този смисъл изводът на съда, че застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, поради настъпване на застрахователното събитие, е неправилен. Без значение е обстоятелството, че третото лице /банката/, в полза на което е сключен договорът за застраховка е заявило, че няма да се ползва от договора. Съобразно отговора на поставения въпрос, въззивното решение ще следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен като неоснователен. По разноските: На ответника ще следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на 720.30 лв./ деловодни разноски / и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., на основание чл. 25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №35 от 9.04.2015г., постановено по в. т.дело №74/2015г. на Шуменския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 891 от 27.11. 2014г., постановено по гр.дело №1212/2014г. по описа на Шуменския районен съд, в частта, с което [фирма] е осъдено да заплати сумата от 17 257 лв. и разноски 1816.78 лв., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Г. М. О. разноски за въззивната инстанция в размер на 800 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. О., ЕГН [ЕГН] против [фирма] иск за заплащане на сумата от 17 257лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка от 9.05.2013г. и щета № 219471/10.02.2014г., като неоснователен. ОСЪЖДА Г. М. О., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски 720.30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: