Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр. София, 08 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1490 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда от 18.06.2014 г., постановена по ВНОХД №1726/2014 г.,по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 20.03.2014 г., постановена по НОХД №1695/2014 г. по описа на Районен съд- гр. София и подсъдимият К. К. И. е признат за невиновен в това, че на 11.10.2013 г. в [населено място], на спирка на трамвай /№/ „квартал“ е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон „марка“ на стойност 57 лева от владението на А. П. К., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.198, ал.1 НК. С въззивния съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда и в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия по НОХД №2735/2011 г. по описа на СРС, НО наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ и в частта, с която И. е осъден да заплати разноски по водене на делото. В касационния протест и допълнението към него се поддържа, че въззивния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се, че въззивният съд правилно е установил фактите по делото, но е направил погрешни правни изводи по отношение на въпроса за съставомерността на действията на подсъдимия И.. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът е приел, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл.198, ал.1 НК, като не е отчел това, че той е употребил сила, в резултат на която е установил фактическа власт върху инкриминираната вещ и впоследствие се е разпоредил с нея като я е изхвърлил в близост до местопроизшествието. Моли да се възприемат като погрешни изводите на въззивния съд, че И. не е имал умисъл за своене, тъй като той е взел веща и без значение дали я е използвал или не с установяването на трайна фактическа власт върху нея е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи направената погрешна оценка на доказателствената съвкупност от въззивния съд. Поддържа се, че с постановяването на изцяло оправдателна присъда са допуснати нарушения на чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК. На тези основания се предлага атакуваната въззивна оправдателна присъда да бъде изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалния закон и бъде приложен правилно материалния закон. В хода на касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и отразените в него съображения. Моли въззивната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия поддържа, че въззивния съдебен акт е правилен и законосъобразен. Твърди, че изводите на съда за липса на доказателства, установяващи извършването на престъплението от страна на подсъдимия са верни и обосновани. Моли да бъде преценено, че е недопустимо постановяването на осъдителна присъда единствено въз основа на показанията на пострадалата, които не се подкрепят от никакви други доказателства. Поддържа, че не е установено И. да е придобил инкриминираната вещи, нито това е установил на фактическа власт върху телефона чрез използване на сила. На тези основания предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Касационният протест е основателен По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила При запознаване с мотивите към постановената въззивна присъда може да бъде направен извод, че решаващият съд не е допуснал грешки при оценката на събрания в хода на наказателното производство доказателствен материал, свързани с извършването на престъплението от обективна страна. Вярно са ценени съществуващите доказателства, като законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият И. е осъществил посегателството срещу пострадалата К. и в резултата на него е отнел инкриминираната вещ. Правилно въззивният съд е ценил проведеното в хода на досъдебното производство разпознаване, като законосъобразно е приел, че при провеждането му е спазен процесуалния закон и доказателствените му резултати трябва да бъдат ценени. Касационната инстанция прие, че фактите по делото, относими към обективната страна на престъплението- предмет на производството са правилно установени. Допуснати са грешки единствено при установяване на съществуващото намерение за извършване на конкретното престъпление, което е нематериален факт (субективно психическо отношение на дееца към осъществените от него действия) и има отношение към преценката за осъществяване на престъплението от субективна страна. Въпроса за вината, като съвкупност от психични моменти, отразяващи субективното отношение към извършеното на дееца, представлява нематериален факт от значение за изхода на делото и затова погрешното му изясняване може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. В конкретното производство въззивният съд е допуснал съществена неточност при изясняването на този въпрос, което е и основание да се прецени, че е налице допуснато нарушение, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че подсъдимият И. е упражнил сила по отношение на пострадалата К., която е била насочена единствено към осъществяване на посегателство върху телесната и половата й неприкосновеност, а не по отношение на притежаваната от нея вещ- мобилен телефон, която е предмет на престъплението. Този извод на решаващият съд е погрешен, тъй като съдът неправилно е преценил, че упражняването на сила може да бъде упражнено и насочено единствено към постигане на един престъпен резултат или осъществяване на едно престъпление. Напротив, упражняването на сила от страна на субекта на престъплението е насочено към сломяване или блокиране на съпротивата на пострадалото лице и впоследствие към осъществяването на съответното действие, което е елемент от състава на конкретното престъпление. Когато се упражнява сила по отношение на пострадало лице е допустимо (а съдебната практика показва и често срещано) тя да е насочена към повече от един престъпни резултата, като е възможно те да са свързани с престъпления срещу личността и едновременно с това срещу собствеността. Класически са случаите на извършени при условията на съвкупност престъпления, засягащи половата неприкосновенност и собствеността, когато упражнената сила (например за престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК) е една и съща с тази, представляваща елемент от състава на престъплението по чл.198, ал.1 НК. В тези случаи движенията на нападателя няма как да бъдат отграничени по отношения на всяко едно от двете престъпления, като те всякога представляват комплекс от действия, насочени към блокиране на съпротивата и са функционално свързани с осъществяването на всяко едно от престъпленията. Ето защо касационната инстанция прецени, че упражнената в конкретния случай сила е била насочена и свързана с извършването на престъплението по чл.198 НК, а не единствено с друго престъпление, за което липсва повдигнато обвинение. Това е и основанието да се прецени, че въззивният съд е допуснал грешка при анализа на доказателствените източници и установяването на важен за изхода на делото факт, а именно намерението на подсъдимия при упражняването на сила по отношение на пострадалата свидетелка К.. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон При констатираната по- горе неточност при установяване на намерението на подсъдимия за извършване на престъплението- предмет на производството касационният съд прецени, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, като незаконосъобразно е преценил, че подсъдимият И. не е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1 НК от субективна страна. След като вярно съдът е приел, че подсъдимият е упражнил сила по отношение на пострадалата и след това е отнел намиращата се в нея вещ, като е поставил същата в джоба си, съдът е следвало да прецени, че е налице връзка между двата факти и конкретно упражнената сила е била насочена и към постигане на съставомерния за престъплението „грабеж“ резултат. Касационният съд приема, че има основание да се прецени, че тези действия на подсъдимия са били насочени и към постигане на друг резултат, относим към друго престъпление, но липсата на повдигнато обвинение за него не може да бъде основание за постановяване на изцяло оправдателна присъда. Държавното обвинение е свободно да избере предмета на наказателното производство, естеството на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и неговата правна квалификация. От своя страна съдът е обвързан с рамките на производството, очертани с обвинителния акт от прокуратурата и дължи произнасяне в техните предели. В случая съдът е следвало да прецени, че подсъдимият е упражнил сила и по смисъла на чл.198, ал.1 НК и тя е била функционално свързана с отнемането на инкриминираната вещ. Това, че тя е била насочена и към евентуално осъществяване на друго престъпление не може да доведе до оправдаването на подсъдимия И.. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че атакувания въззивен съдебен акт трябва да бъде отменен, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, във връзка с изясняване на значим за изхода на производството факт, което впоследствие е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Ето защо атакуваната въззивна присъда трябва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 18.06.2014 г., постановена по ВНОХД №1726/2014 г.,по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.