Р Е Ш Е Н И Е
№ 653
София, 16 януари 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно
заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
при
участието на секретаря Румяна Виденова
и в
присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша
докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело
№ 607/2008 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Варненска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 155 от 17.10.2008г.по внохд № 339/2008г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 63 от 02.06.2008г. по нохд № 475/2008г. постановена от Варненския окръжен съд.
В протеста,който се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура се правят доводи за нарушения по чл.348,ал.1 т.2 НПК. Въззивният съд не е отговорил на доводите за необоснованост на присъдата,липсва анализ на свидетелските показания,събрани непосредствено от ВОС, фактическата обстановка е в разрез с показанията на очевидците И. и Х. ,несъстоятелно некредитирани от съда. Съдът не е отговорил на доводите визирани във въззивния протест, не е обсъдил показанията на св. Р,от значение за правните изводи, не е взел отношение по доводите на прокуратурата за подписания от св. И подпечатан от ГВК сертификат/л.31 от сл.д./,липсват съображения в мотивите относно тълкуването на нормата на чл.162,ал.3 от ППЗМ. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
В писмена молба,адв. Б. Д. ,защитник на подсъдимия Г,моли съдебният акт на Варненския апелативен съд да се остави в сила,като правилен,законосъобразен и подробно мотивиран.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Г за НЕВИНОВЕН в това,че на 01 и 02.11.2001г. в гр. В.,в качеството си на длъжностно лице заемащо отговорно служебно положение-и.д. Началник митнически пункт „Пристанище Варна-изток”,да е нарушил служебните си задължения,произтичащи от чл.16,ал.1 т.2 от Закона за митниците,чл.162,ал.3 от Правилника за приложение на Закона за митниците,чл.55,ал.2 от Правилника за организация на дейността и вътрешния ред в агенция „Митници” от 14.06.2001г.,като въпреки наличие на съмнение за прилагане на ограничения,да не е взел проба за изследване и да не е дочакал резултата от изследване на проба взета от друг орган,и да е дал разрешение за вдигане на стока-25 тона свинско месо собственост на „София-найт” ЕООД от митнически пункт „Пристанище Варна-изток,декларирано с митническа декларация № 2005/4-3065/01.11.2001г.,като внос на 25 тона свинско месо-обрезки от бузи,с цел да набави за собственика-„София-найт” ЕООД представлявано и управлявано от С. Г. Н. облага,в резултат на което да са настъпили значителни вредни последици за бюджета на страната от невнесени митнически сборове в размер на 33 435.90 лева,от които мито 27 863.25 лева и ДДС-5 572.65 лева,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по възведеното обвинение по чл.282,ал.2 НК.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН:
Решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно. При постановяването му не са допуснати визираните в протеста нарушения.
В т.1 на протеста се поддържа, че въззивният съд не е взел отношение по претендирана от прокуратурата необоснованост на присъдата,изразяваща се в липса на анализ на показанията събрани пред окръжния съд. Фактическата обстановка приета от въззивния съд била в разрез с показанията на св. И,некредитирани от съда и „респективно-резултат от кредитиране на обяснение на подсъдимия в предходния съдебен състав на ВОС ... което не е приобщено към материалите по делото”. Поддържа се,че съдът не е възприел показанията на посочените свидетели относно срещата им с подсъдимия,споделените пред него съмнения на свидетелите,уговорката постигната между тримата. Не било ясно кои доказателства съдът е кредитирал и кои не. Като не е взел отношение по тези въпроси,въззивният съд е допуснал нарушение по чл.339,ал.2 НПК.
Оплакването не се подкрепя от данните по делото.
Възражението за необоснованост по начало не е основание по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК тъй като доказателствата събрани по делото и фактическата обстановка приета въз основа на последните,не могат да бъдат преобсъждани от касационния съд.
От извършената проверка се установява,че при анализа на доказателствата,съдилищата са обсъждали по реда на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК всички доказателства по делото относими към предмета на доказване и събрани по съответния процесуален ред. По отношение на показанията на свидетелите И съдилищата са ползвали тези депозирани на съдебното следствие,предвид ограничителната норма на чл.281,ал.3 вр.с ал.1 НПК. Защитата на подсъдимия не е дала съгласие за огласяване на показанията на свидетелите депозирани на досъдебното производство,поради което законосъобразно последните не са били включени в доказателствения материал.
Неправилно в протеста се поддържа,че въззивният съд не е анализирал показанията на посочените свидетели,а възприел фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия . На л.17-18 въззивният съд подробно се е спрял на заявеното от свидетелите ,като е обсъдил именно казаното от тях на съдебното следствие. В съответствие с правомощията си на втора инстанция по фактите и приложението на закона съдът е изложил фактическа обстановка,която предвид доказателствата по делото съответства на тази възприета от първостепенния съд. Направил е самостоятелен анализ на показанията на свидетелите И,както и тези на св. Р. Както в присъдата,така и в решението съдебните състави не се позовават на обяснения на подсъдимия,защото такива не са депозирани на проведеното по общия ред съдебно следствие. Фактическата обстановка е изградена въз основа на съвкупния доказателствен материал,събран по допустимия процесуален ред. Това са както писмените доказателства,така и гласните посредством показанията на свидетелите Д,Пламен М. ,Илия И. ,Костадин С. ,Илия И. ,Петър Б. ,Стоян Н. ,Христо Я. ,Румен Р. ,Ивайло Х. ,Лазар И. ,Теодора Т.
Съдът е обсъдил доводите на прокуратурата относно поддържания за безспорен факт на взето от И. месо в посочената разфасовка,изложил е съображения защо не го приема,както и тези,че подсъдимият не е трябвало да предава преписката на св. Р. Изложил е мотиви защо не ги приема,като съображенията кореспондират с цялостната оценка на доказателствата.
Неправилно в т.2 на протеста се поддържа,че въззивният съд не е взел отношение спрямо сертификата подписан от св. И/л.31 от сл.д./,възприет като заверено нареждане за експедиция.
На л.19 от решението,съдът изрично е цитирал показанията на св. И. От тези показания става ясно,че при съмнение относно отразеното в документацията и констатираното при физическата проверка на внесеното месо,се извършва процедура по задържане на стоката с констативен протокол,като сертификата от страна на представителя на ветеринарния контрол не се заверява,а въз основа на констативния протокол митницата пристъпва към действия по проверка,изземване на проби от стоката/месото/ изследване и пр.
От заявеното от св. И става ясно,че издаденият сертификат надлежно подписан и подпечатан е важен етап от веригата законови действия,предхождащи окончателното освобождаване на стоката.
Граничният ветеринарен контрол извършва не само проверка на документацията,но и проверка за идентичност-съответствие между посоченото във ветеринарномедицинското разрешително и в сертификата с обекта на контрол/чл.71 от Закона за ветеринарно медицинската дейност /. По силата на чл.74 от същия, граничният ветеринарен инспектор след извършване на проверките по чл.43 т.1-4 от закона допуска или не допуска вноса или износа. При недопускане на износа граничният ветеринарен инспектор съставя констативен протокол и връща обратно обектите на контрол,за което уведомява съответното РВМС/чл.77 от закона/.
В заключение следва,че ако св. И,който според показанията му изразил съмнение в идентичността на отразеното в съпроводителните документи-свинско месо от глави и бузи и това в контейнера/етикетите в който указвали само на замразено свинско месо/ бе предприел действията указани в цитираните законови норми и не беше подписал сертификата , процесният контейнер нямаше да бъде освободен.
Аналогична е процедурата и в чл.155 и сл. от Правилника за прилагане на закона за митниците,който урежда реда за вземане на проби от проверяваните стоки от митническите органи. Защото,както е заявил И. на л.37-гърба от съд.следствие,че „нашата заверка е потвърждение на това,че физическата проверка е минала и може да започне изнасянето на стоката. След нашата заверка се поставя заверката на митницата”.
В случая обаче,тъй като процедура по недопускане не е открита,не е взета проба в съответствие със закона. В този смисъл резултатът от изследването на парчето месо „проба” съгласно акта и констативния протокол от проверката,е ирелевантен и не може да послужи като годно доказателство по делото. Правилно в този смисъл е прието,че липсват безспорни доказателства,че процесното месо не представлява изрезки от глави и бузи,поради което няма доказателства затова,че са настъпили значителни вредни последици от заплатените по-ниски митнически сборове.
В т.3 от протеста,се прави довод,че въззивният съд не е изложил съображения за нормата на чл.162,ал.3 от Правилника за приложение на закона за митниците/ППЗМ/
На л.20 въззивният съд е приел,че изводите на съда за липса на нарушения извършени от подсъдимия,както по чл.16,ал.1 т.2 от Закона за митниците,чл.162,ал.3 от ППЗМ,са правилни и съответни на доказателствата. Изложил е съображения,които се споделят от настоящата инстанция. Първата разпоредба делегира определени правомощия,които подсъдимият може да упражни по своя преценка или не,при осъществяване на конкретна дейностстановено е,че той е упражнил правата си,като е разпоредил извършване както на документална,така и на физическа проверка на контейнера. Последната е възложена на лица,представители на пристанищната администрация,митнически полицаи,представители на граничната полиция,началника ГИВКК при Регионална ветеринарна медицинска служба-св. Д-р Л. И. ,както и представителя на РЗ „БОП” при РДВР-Варна в лицето на св. И.
При извършената митническа проверка на контейнера с месо доставен от Канада,в съставения констативен протокол никой от посочените лица не е отбелязал основание,обуславящо необходимост от вземане на проба от процесното месо ,респ. задържане на стоката. Разпитаните лица,присъствали на проверката представители на гранична полиция и митницата,включително и св. Х не са заявили съмнение,респ.разпореждане за проверка на стоката. Нещо повече-св. Икономов е заверил сертификата,с който е удостоверил,че стоката може да бъде експедирана. След заверката на сертификата,разрешението за вдигане на стоката е дадено от св. Р смяна,който се е съобразил с документите,които не съдържали отказ или задържане на стоката. Становището на св. И,изготвено по настояване на св. Х е представено на подсъдимия в 15.10 часа,след като експедицията вече е била осъществена. В показанията си свидетелят е заявил,че дори и към момента на изготвяне на становището, месото е било дълбоко замразено и той не е могъл да определи от какъв вид е. В този смисъл,по време на разговора воден с подсъдимия,обективно не са съществували данни,които да обуславят съмнение за качеството на месото,респ.да дават законово основание на подсъдимия да предприеме действия по задържане на стоката.
Съгласно чл.162,ал.3 ППЗМ,когато митническите органи се съмняват дали да се приложат забрани или ограничения,като това не може да се установи преди получаване на резултатите от извършената проверка,за стоките не може да бъде даден разрешение за вдигане. В случая подсъдимият не е присъствал на физическата проверка,а участвалите в нея лица са счели,че не е необходимо да се вземе контролна проба. Последващото становище на св. И изцяло противоречи на отразеното в акта и в констативния протокол,както и на заявеното от него „Аз не съм настоявал пратката с месо да бъде спряна”становено е,че месото престояло няколко дни в хладилник,ползван и от други лица,не е било иззето и приобщено към доказателствата по делото,съгласно разпоредбите на НПК,както и тези на Закона за митниците. Освен това,в акта е посочено,че е взетото месо е 1 кг,докато предаденото за изследване е 3 кг. и в друга опаковка. Предвид тези обстоятелства, резултатите от изследването не могат да обосноват извод,че освободеният контейнер е съдържал друго месо,освен декларираното като обрезки от глави и бузи.
С оглед на установените по делото фактически положения,изводът на редовните инстанции,че обвинението срещу подсъдимия не доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК е законосъобразен.
Потвърждавайки оправдателната присъда ,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 и т.2 НПК,поради което решението следва да се остави в сила.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 155 от 17.10.2008г. по внохд № 339/2008г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 63 от 02.06.2008г. постановена по нохд № 475/2008г. от Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: