Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр. София, 11 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №188/2015 година Производството е образувано по искане на осъдения М. М. за отмяна или ревизия на присъда №95/02.04.2014г., по нохд №1960/2013г. на Районен съд /РС/-Пазарджик, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.т.1 и 3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на приобщените по наказателното дело гласни доказателствени източници, довели до неправилно приложение на материалния закон и до постановяване на осъдителен акт, базиращ се на предположения. В подкрепа на визираните основания се очертава проявен от решаващия орган избирателен подход, обслужващ обвинителната теза, при интерпретация на изтъканите от противоречия свидетелски показания на пострадалия П. Р., А. Р. /негова съпруга/ и А. Р. /син на жертвата/, като се поставя акцент на „компроментирането” им от разказа на намиращата се на мястото на инцидента В. Й., и се обръща внимание на очевидната несъответност със заявеното от осъдените лица - М. М. и Н. Я., техните близки /Б. М., М. М. и К. Р./, и разпитаните полицаи С. и К.. Аргументира се и явна несправедливост на наложената санкция лишаване от свобода, несъобразена с обществената опасност на инкриминираното посегателство, предхождащото го провокативно поведение на увредения Р., и с личността на дееца /младежка възраст, тежко семейно и материално положение/, обосноваващи правоприлагане на чл.55 от НК при индивидуализация на наказателната отговорност. В съдебно заседание на 28.04.2015 г. осъденият М. и неговият упълномощен защитник се явяват лично пред Върховния касационен съд и поддържат искането за възобновяване, по предложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обявената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №95 от 02.04.2014г., по нохд №1960/2013г., Пазарджишки РС е признал М. Б. М. за виновен в това, че на 01.05.2013г., в [населено място], в качеството на извършител, в съучастие с Н. А. Я. като помагач, причинил на П. Т. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в посечна рана с конквасация /размачкване/ на меките тъкани, нарушаване целостта на сухожилието на показалеца, счупване на костта с разчленяване на втора дланна кост и първа фаланга на втори пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, поради което на основание чл.129, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. В съответствие с изискванията на чл.68, ал.1 от НК е постановено ефективно изпълнение и на определеното по нохд №1111/2010г. на РС-Пазарджик наказание лишаване от свобода, за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. Със същия съдебен акт е ангажирана и отговорността на Н. А. Я. за инкриминираното престъпление по чл.129, ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК, с произтичащите от това санкционни последици- ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК, с тригодишен изпитателен срок. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по внохд №250/2014г. и придобила стабилитет с решение №185 от 14.11.2014г. на Пазарджишки окръжен съд /ОС/, с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдения М. за възобновяване на нохд №1960/2013г. на Пазарджишки РС и на внохд №250/2014г. на ОС-Пазарджик, и за отмяна или ревизия на обявената по тях и влязла в сила осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане, при установения от разпоредбите на чл.419 - 426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съблюдаване на словно отразените в него доводи и възражения, сочи на неоснователност. При реализирания извънреден контрол, настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК в съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ, предпоставило погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство. След внимателен и професионален преглед на доказателствения материал, инкорпориран чрез обясненията на осъдените лица; свидетелските показания на П. Р., А. Р., А. Р., К. Р., В. Й., М. Й., С. Й., Б. М., М. М., К. Р., Л. К., Н. С.; чрез представените писмени и веществени доказателства; и при компетентна оценка на изготвените медицински експертизи, съдебните инстанции са формирали вътрешното си убеждение за релевантните по обвинението факти. Конкретиката очертава възникнал на 01.05.2013г., в [населено място], конфликт между М. М., Н. Я. и П. Р., провокиран от последния под влияние на употребения алкохол, който прераснал в сбиване, преустановено с активната намеса на присъстващите на инцидента. Безспорно са доказани и последващите действия на съпричастните към физическия сблъсък лица, обективирани във вземане на брадва от М. М. от дома си и нанасяне на удар в областта на китката и дланта на левия горен крайник на Р., докато Н. Я. притискал с колене тялото му към земята с разперени ръце, след като го повалил и седнал на гърдите, причинявайки му посечна рана с конквасация на меките тъкани, нарушаване целостта на сухожилието на показалеца, счупване на костта с разчленяване на втора дланна кост и първа фаланга на втори пръст на лявата ръка. Интерпретацията на приобщената по делото доказателствена маса, мотивира несъстоятелност на предявените в искането оплаквания за проявена тенденциозност в интерес на обвинението от първостепенния и въззивен съд, изградили фактологията за инкриминирания акт и неговият извършител, на твърденията на жертвата на престъпното посегателство - П. Р. и членовете на неговото семейство, и при пренебрегване на депозираното от М. М. и Н. Я., от техните близки, и от полицейските служители С. и К., в хода на разследването. Реална е липсата на корелация между коментираните групи гласни доказателствени средства досежно съпричастността на осъдените лица към престъпния акт и проявните форми на инкриминираното им поведение. В обсега на своите правомощия съдебните инстанции с демонстриран юридически усет са преодолели визираните противоречия, при съобразяване с източника на доказателства; в рамките на реализирано прецизно обсъждане на възможността на разпитаните лица да възприемат значимите и включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК обстоятелства, с последващ подробен коментар на начина на тяхното словесно пресъздаване; и чрез съпоставка на съдържимите се в посочените обяснения и свидетелски показания фактически данни, с останалата доказателствена съвкупност. Правилно е ценен разказът на пострадалия П. Р. и компетентно изведено заключението за неговата доказателствена сила. Той добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява случилото се на 01.05.2013г.12г., като в обсега на хронологически пресъздадената обстановка на вербалното и физическо стълкновение, категорично посочва, че М. М. е автор на инкриминирания удар с брадвата, нанесен му след като Н. Я. го „сграбчил и съборил на земята”. Обстоятелството, визиращо изявление на жертвата за липса на възприятия за самия удар, на което защитата обръща специално внимание, има своето логично обяснение в детайлите на разгърналия се конфликт и неговата динамика, очертаващи положението, в което се намирал пострадалият след демонстрираната спрямо него агресия от М. М., неговият баща Б. М. и Н. Я., като жертвата безусловно пояснява, че единственият носещ брадва при саморазправата е бил осъденият М.. Съответни на дадените от жертвата на неправомерното посегателство показания, са и твърденията на свидетеля-очевидец на инкриминираното престъпление А. Р., която уведомена от деца в ромския квартал за упражненото насилие спрямо съпруга й, пристигнала на местопроизшествието и непосредствено видяла нанасянето на удара с брадвата от М. М., по времето на принудителното му задържане от Н. Я. на земята, притискайки го с ръце и крака. Съмнения в заявеното от Р. не внасят депозираните свидетелски показания на непредубедената и незаинтересована от изхода на делото В. Й., напълно корелиращи с очертаната от П. Р. фактология, но сочещи, че същата не е възприела съпругата на пострадалия на мястото на събитията, което не следва да се отъждествява недвусмислено с отричане на местонахождението на последната там. В подкрепа на заключението за липса на дискредитиращи разказа на А. Р. обстоятелства е и фактът, че разпитаната в хода на разследването съседка описва предхождащите инкриминирания акт действия на М. М., Б. М. и Н. Я., изразяващи се в предприето по отношение на П. Р. преследване, при което осъденият М. бил въоръжен с брадва, а баща му Б. с лопата, като прави изричната уговорка, че в този момент се прибрала с внучето си вкъщи и не е наблюдавала „самия бой”, възприет от жената на жертвата. В кореспондираща връзка с обсъдените гласни доказателствени средства е и споделеното пред първостепенния съд от А. Р. /син на пострадалия/, С. Й. и М. Й., които предлагат своите спомени за състоянието на пострадалото лице, за проведените с него разговори и за оказаната му помощ след престъплението, като по този начин те предоставят нужната за проверка на твърдяното от жертвата информация, макар да не са видяли нанасянето на процесния удар и са убедителни по отношение на сочения от П. Р. извършител. В подкрепа на установените чрез визираните доказателствени източници факти са и научните мнения на вещото лице д-р Б. П., в изслушаната съдебно-медицинска експертизи, за медикобиологичните параметри на телесните увреждания на П. Р. и възможния механизъм на причивяването им. /л.39-л.44 от д.п.№224/2013г. на РУП-гр.Септември/ Обстойна е аргументацията на контролираните инстанции и досежно процесуалната стойност на обясненията на осъдените М. и Я., и свидетелските показания на Б. М., М. М. и К. Р.. Компетентно РС-Пазарджик и въззивният съд са отчели процесуалния статут на М. М. и Н. Я. - конституирани в качеството на обвиняеми /подсъдими/ в наказателния процес, и правната природа на техните твърдения - източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на това, че разпитаният Б. М. е баща на осъдения М. и активен участник във физическата разправа на 01.05.2013г., което неминуемо рефлектира на обективността на твърдяното от него, а М. М. и К. Р., съответно сестра на М. М. и жена, живееща на съпружески начала с Н. Я., което житейски предпоставя техният естествен стремеж за оневиняването им. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на заявеното от осъдените лица и посочените свидетели, а налагат изпълнение на задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, при съблюдаване на собственото им съдържание и на наличната кореспондираща връзка с целия, инкорпориран по разглежданото дело доказателствен материал. Изискуемата се от закона логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт. След задълбочено обсъждане на алогичността на афишираното от разпитаните за реализирано от П. Р. и неговия син нападение с брадви спрямо осъдените, в рамките на което били наранени Н. Я. и пострадалия; при сериозен разбор на техния изказ, характеризиращ се с несъвместими вътрешни противоречия относно местонахождението на съпричастните към инцидента, осъществените от тях действия, броя и силата на нанесените удари; събразявайки безспорната несъответност с лимитираната от останалите гласни източници доказателствена маса; и с поставен акцент на отсъствието на медицинска документация, удостоверяваща увреждания на осъдения Я. и на съдебно-медицинското заключение, изключващо причиняване на телесни повреди на лицето, с характеризиращите ги медикобиологични особености, по описания начин; са изградени изводите на съдебните инстанции за недостоверност на обясненията на М. М. и Н. Я., и на показанията на Б. М., М. М. и К. Р., обосновали отказ за кредитирането им. Формираната позиция не се разколебава от разказа на полицаите С. и К., дословно възпроизвеждащ извънпроцесуални изявления на М. М. и Н. Я., с характер на защитна версия, подробно обсъдена и лишена от доказателствена стойност. При съблюдаване на установената чрез инкорпорираните доказателства конкретика е приложен и материалният закон – чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. Определеното наказание е справедливо и съответно на тежестта на престъпното посегателство против личността, причините и подбудите за неговото извършване, и данните за дееца М. М. /възраст, семейно положение, материално състояние, обременено съдебно минало и негативни характеристики/, поради което не е налице необходимост от намаляването му. В коментирания смисъл претендираното правоприлагане на чл.55 от НК е несъстоятелно в контекста на приобщения доказателствен материал и индицира на незачитане на предвидените в разпоредбата на чл.36 от НК цели. По предложената аргументация и в обхвата на предоставените правомощия, настоящият състав не констатира наличие на основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания от осъдения М., и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при условията на чл.425, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Б. М. за възобновяване на нохд №1960/2013г. на Пазарджишки РС и на внохд №250/2014г. на ОС-Пазарджик, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда №95/ от 02.04.2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.