Ключови фрази


1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

София, 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Д. Н., срещу въззивно решение №6880 от 10.10.2019 г. по гр.д. №8454/2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №81644 от 02.04.2019 г. по гр.д.№73246/2018 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на С. Н. Н. срещу УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД, гр. София, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване на незаконно и отмяна на извършеното със заповед №РД-30-6-1158/31.10.2018 г. на изп. директор на УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "сметосъбирач" и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението - от 31.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на сумата от 3980, 40 лв. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител, а съгласно ал. 2 преди уволнението се взема мнението и на ТЕЛК. Обстоятелството, че работодателят е искал предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, а след това е прекратил трудовото и правоотношение на друго основание, не може да опорочи процедурата по чл.333 КТ, каквито са доводите на ищцата.

Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че е преодоляна закрилата и по чл.333, ал.1, т.2 КТ.
Ответникът по касационната жалба УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД, [населено място], оспорва жалбата.
С определение №576 от 25.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение №6880 от 10.10.2019 г. по гр.д. №8454/2019 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос - получените мнения на ТЕЛК по чл.333, ал.2 КТ и разрешения на инспекцията по труда по чл.333, ал.1 КТ за всички основания за уволнения, предвидени в КТ, ли се отнасят или само за изрично поисканите от работодателя.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Предварителната закрила при уволнение е израз на социалната защита на правото на труд. Нейното предназначение е да се търси социална справедливост при уволнението. Уредена е основно в разпоредбата на чл.333 КТ. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В изброените в разпоредбата на чл.333 КТ случаи уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен или синдикален орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие от съответния орган. Закрилата се прилага само за изчерпателно посочените основания – за ал.1 и за ал.3 това са – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа, липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, дисциплинарно уволнение. Тя се прилага и само по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители. Така например закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и важи винаги когато работникът страда от заболяване по Наредба №5/87 г. работодателят е длъжен да събере информация за работниците и служителите и само ако последните съзнателно укрият съществуващо заболяване, то закрилата се изключва. Трудоустроен работник или служител по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ е този, които има предписание за трудоустрояване – без значение дали в самото решение на ТЕЛК има конкретни противопоказания като условия на работа и дали те са изпълнени, т.е. дали е преместен на друга работа или е оставен на същата работа при облекчени условия. Разрешението трябва да се отнася за това основание за уволнение, на което работникът или служителят ще бъде уволнен. За уволнение на друго основание е възможно инспекцията по труда да откаже да даде разрешение. След като има несъответствие между полученото разрешение и основанието, посочено в заповедта за уволнение, то последното е незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовият спор по същество/чл.344, ал.3 КТ/.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд неправилно е приел, че след като ищцата се полза от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ, то тя е преодоляна с разрешение от инспекцията по труда за уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, независимо че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното за незаконността на уволнението трябва да се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността "сметосъбирач" и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за процесния период от 31.10.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 3980, 40 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. чл.344, ал.1,т.3 КТ също трябва да бъде уважен за тази сума.
Съобразно изхода на спора на ищеца трябва да се присъдят 1500 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за всички инстанции, а ответникът трябва да бъде осъден да плати държавна такса и разноски на ВКС в размер на 629.64 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №6880 от 10.10.2019 г. по гр.д. №8454/2019 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. Н. Н., [населено място], извършено със заповед №РД-30-6-1158/31.10.2018 г. на изп. директор на УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Н. Н., [населено място], на предишната работа "сметосъбирач".
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД, град София, да заплати на С. Н. Н., [населено място], на основание чл.225, ал.1 КТ 3980, 40 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 31.10.2018 г. до 30.04.2019 г. заедно със законната лихва от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1500 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „Н И. Пирогов”ЕАД, град София, да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса и разноски 629.64 лв.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.