Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
[населено място], 21.10.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на 30 септември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
с участието на секретаря Силвияна Шишкова, като разгледа докладваното от съдия Балевски т.д. № 1435/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Месокомбинат К.“ АД ЕИК[ЕИК] против решение № 55/15.02.2019 г. по в.т.д.№ 724/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260/ 10.05.2018г. по т.д.№ 380/2017 г. на Пловдивски окръжен съд . С потвърденото решение са отменени, като незаконосъобразни, решенията на редовното Общо събрание на акционерите на „Месокомбинат К.“ АД от 15.06.2017 година, проведено на адрес:гр.К., ул”Б. мост” №1. Касаторът оспорва правилността на постановеното решение, с доводи за произнасяне в противоречие с материалния закон - чл.177 ТЗ. Обосновава липсата на нарушено право на ищците, притежаващи акции в съсобственост с трети лица, след като явилият се за участие техен пълномощник не е бил упълномощен от всички съсобственици на акциите не е допуснат до участие в ОСА. Оспорва се и законосъобразността на извода, че допустимостта на гласуването в тази хипотеза и с какъв брой акции, е от компетентността на Общото събрание, след като бъде допуснато участието на част от съсобствениците на акции, представлявани от пълномощник . Твърди се и че съдът не е изследвал служебно наличието на абсолютна положителна процесуална предпоставка към момента на устните състезания – все още принадлежащо на ищците право на иск, като акционери, тъй като същите са се разпоредили с притежаваните от тях , в съсобственост с трети лица, права върху акции в хода на производството.
Ответните страни – Б. Н., Пресиана Н. и Б. Н., представлявани в качеството си на малолетни от законния си представител Аена Д. – оспорват касационната жалба.Оспорват нарушението на чл.177 ТЗ, поради неприложимост на разпоредбата, тъй като считат , че са легитимирани да участват в ОСА като самостоятелни собственици на отделни акции, а не като притежатели на акции в съсобственост с други трети лица – останалите наследници на починалия акционер Б. Н..
С определение № 253/24.04.2020, постановено по настоящото дело, по реда на чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е допуснато по обобщения правен въпрос : „Намира ли приложение изискването на чл.177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени /налични и поименни/ акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо по наследство идеални части от акция”. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
Ищците, в качеството на наследници на Б. Н., акционер в „Месокомбинат К. АД, притежават в съсобственост с други наследници на лицето 27 470 броя поименни налични акции от капитала на ответното дружество. Предявяват иск за отмяна, на основание чл.74 ТЗ, на решенията на ОС на акционерите, проведено на 15.06.2017 година на адрес:гр.К., ул”Б. мост” №1. Предвид упълномощаване на пълномощник, за представителство и гласуване в ОС, без участието на останалите наследници и съсобственици на акции, в качеството на упълномощители, ищците не са били допуснати от страна на изпълнителния директор до участие в Общото събрание акционерите, проведено на 15.06.2017 година, което се твърди е в нарушение на чл.220 ал.1 и чл.181 ал.1 от ТЗ.
Първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният съд – потвърдил първоинстанционното решение, като е изложил следните съображения за това:
Приел е за безспорно, че наследниците на починалия акционер Б. Н., част от които са малолетните ищци, наред с още три лица притежават по 1/6 идеална част от наследеното имущество, като спорът е относно собствеността върху 27 470 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, получени в наследство. Приел е за установено и че ищците не са вписани като самостоятелни акционери – притежатели на самостоятелни поименни акции в книгата на акционерите, и не са допуснати до участие в общото събрание на ответното дружество от 15.06.2017 г. с упълномощен само от тях представител. Въззивният съд е изложил съображения, че ищците имат качеството на акционери в ответното дружество по силата на самото наследяване на идеални части от акциите, притежавани преди това от общия за тях и за още три лица, наследодател. За наследственото правоприемство е без значение е дали лицата са пълнолетни или не, доколкото за настъпването му е достатъчно същите да са правоспособни и без значение тяхната дееспособност/ чл.65 ТЗ се отнася само за учредяването на търговски дружества и неприложимо за придобиване на права върху акции по наследяване по закон/. Счел е, че е без значение за защита на техните права като акционери, дали същите притежават идеални части върху наследените акции или конкретен брой от тях, тъй като това не се отразява на качеството им на акционери и в конкретния случай се търси защита на техни неимуществени права които са нарушени чрез непредставяне на сведения и недопускане до участие в ОСА и поради това предявеният иск по чл. 74 от ТЗ е основателен.
Изложени са и съображенията на съда за липса на отпадане на процесуалната легитимация на ищците по настоящия иск от това, че в последствие същите са продали правата си върху акциите в ответното дружество като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г..
По обобщения правен въпрос,по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК и по правилността на обжалваното решение, настоящият състав на Второ т.о. на ВКС, намира следното : С решение №31.07.2020 г. по т.д. № 673/19 на ВКС,Второ т.о. и Р №58810.08.2020 г. по т.д. № 101/2019 на Първо т.о. на ВКС , постановени след допускане на касация по настоящото дело, посочените състави на ВКС са се произнесли по реда на чл.290 ГПК по въпроси, включени във въпроса,по който е допуснато настоящото касационно обжалване, като са приели съответно отговорите: При наследяване на налични поименни акции всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството, а не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял. Съгласно чл.177 пр. второ ТЗ само част от съсобствениците на акция не притежават самостоятелно право на глас , лично или чрез техен пълномощник, като същото принадлежи само на всички съсобственици на акциите. От друга страна, участници в ОСА са само акционерите с право на глас, от което следва,че недопускането на акционерите,притежаващи само идеални части от правото върху отделни акции, до работата на Общото събрание не съставлява нарушение на членственото управленско право на глас, вкл. посредством осуетено право на участие в ОСА.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. напълно споделя така изложените отговори в цитираните две решения на други състави, доколкото същите са изведени на база правните характеристики на акционерното дружество, като функциониращо максимално независимо от акционерите в сравнение с останалите видове капиталови търговски дружества. Именно тази специфика на АД, като функциониращо, независимо от динамиката в членствения му състав,обяснява съществуването на чл.177 ТЗ. С неделимостта по чл.177 пр. първо ТЗ законът предохранява АД от хипотези, предпоставящи наложена от подялбата на наследени акции промяна в структурата на капитала и преуреждане членствените права на останалите акционери, съобразно последиците от подялбата на членствените права по всяка една от съсобствените акции, което би осуетило функционирането на АД в следствие на възникналите спорове.
Ето защо, разпоредбата на чл.177 пр.второ ТЗ императивно урежда,че само упълномощен от всичките съсобственици общ пълномощник може да упражни правото на глас, предоставяно от една акция, от което следва, че упълномощаване на лице само от част от съсобствениците на акция / упражняване на част от членствено право / не поражда желаните правни последици за формиране право на участие с възможност за гласуване при вземане на решения от ОСА. От друга страна правото на участие в ОСА, при липса на предпоставки за упражняване право на глас при вземане на решенията, не е и самостоятелно защитимо с иска по чл.74 ТЗ. Съгласно чл.220 ал.1 ТЗ, ОСА - като орган за управление на АД - включва акционерите с право на глас, защото с гласуването се формира волята му, а точно тя е от значение като предмет на иска по чл.74 ТЗ.
С оглед отговора на правните въпроси, въззивното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон – чл. 181 ал.1 вр. с чл. 220 ал.1 и чл.177 ТЗ по следните съображения:
Ищците, в качеството на наследници на Б. Н., акционер в „Месокомбинат К. АД, притежават в съсобственост с други наследници на лицето 27 470 броя поименни налични акции от капитала на ответното дружество Като ценна книга акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество с номиналната й стойност и е носител на свързаните с това членствени права. Неделимостта на акциите по смисъла на чл. 177 ТЗ се отнася именно до тия членствени права, върху които, при универсално правоприемство на акционер от повече от един наследници на същия, се установява съпритежание. Неделимостта предпоставя невъзможност членственото право, което една акция удостоверява , да бъде поделено между сънаследниците, т.е. всеки от тях да придобие реална част от една акция. Това разбира се, не означава липса на правна възможност за делба на наследените акции между всички наследниците, така че всеки от тях да придобие реална част от същите, съобразно наследствения си дял. По начало прекратяването на съсобствеността се предпоставя от волеизявление за това в изпълнение на едно потестативно право, за осъществяването, на което не е достатъчно предявяването на иск по чл.74 ТЗ на част от сънаследниците срещу трето за наследственото правоотношение лице-търговско дружество. Ето защо, по силата само на универсалното правоприемство, без съответно извършени правни действия с целените правни последици, обвързващи всички съсобственици на акции, е недопустимо разпределението на последните, като индивидуализирани ценни книги, в притежание на всеки отделен наследник.
Следователно, ищците не се легитимират като самостоятелни притежатели – всеки на реален брой акции от капитала на ответното дружество, а като техни съпритежатели - всеки на идеална част от всяка от наследените акции и за тяхната активна легитимация като ищци по спора по чл.74 ТЗ се прилага изцяло разпоредбата на чл.177 ТЗ в изложения по-горе смисъл на нейното съдържание.
Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС, цитирана още в първоинстанционното съдебно решение, процесуалната легитимация на ищците по настоящия иск не отпада от факта, че в последствие същите са продали правата си върху акциите в ответното дружество като част от наследството получено след смъртта на техния наследодател –Б. Г. Н.-поч. на 14.05.2014 г. с договор за продажба на наследство от 04.01.2018 г., тъй като се приема,че същата е била налице към датата на предявяване на ИМ в съда-28.07.2017 година.
С оглед гореизложеното, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане на касатора, следва да се присъдят в полза на същия направените за всяка инстанция разноски, както следва : 1338 лева – за първа инстанция ; 1 368 лева – за въззивна, и 1 255 лева – за касационна .
С оглед резултата от спора по настоящата КЖ отпада интересът от ЧЖ на същия касатор срещу въззивното решение в частта за разноските и същото следва да се прекрати.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 55/15.02.2019 г. по в.т.д.№ 724/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260/ 10.05.2018г. по т.д.№ 380/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Аена П. Д. , в качеството на законен представител на Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н. , искове, с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на „Месокомбинат К.“ АД, проведено на 15.06.2017 година проведено на адрес:гр.К., ул”Б. мост” №1.
ОСЪЖДА Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н., чрез законния им представител Аена П. Д., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплатят на „Месокомбинат К.“ АД понесените в производството разноски за всички инстанции, в общ размер от 3 961 лева .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧЖ на „Месокомбинат К.“ АД срещу въззивното решение № 55/15.02.2019 г. по в.т.д.№ 724/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в частта за разноските, като в тази част определението е обжалваемо пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|