Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 27.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 305 по описа за 2016 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. Р. В. за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 1477/ 2011 г., отмяна на влязлото в сила определение № 549 от 16.07.2012 г. на Бургаския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване, поради неучастието на осъдения в съдебното производство и предоставени гаранции за това с европейска заповед за арест, по която е предаден за изпълнение на наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание осъденият В. и неговият служебен защитник адвокат В. В. поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него производство по замяна на неизтърпяното наказание пробация с лишаване от свобода, а приложените екстрадиционни документи са неотносими към предмета на делото, тъй като не се отнасят до него. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите устно в съдебно заседание съображения на страните и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на задочно осъдения В. е процесуално допустимо. Осъденият е задържан на 23.09.2015 г. на територията на Федерална Република Германия и е предаден на българските власти въз основа на европейска заповед за арест, издадена от районната прокуратура на гр. Бургас и съдебно решение № 2 Ausl A 184/15 на Областен съд в гр. Франкфурт на Майн, провинция Хесен. Искането за възобновяване е подадено на 09.03.2016 г. в законоустановения шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Процесуално допустимото искане е неоснователно. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на наказателното производство в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на молителя (укриване). От материалите по делото се разкрива, че осъденият В. без законово основание е преустановил изпълнението на наложеното му наказание пробация и на 31.10.2011 г. заминал за чужбина. По предложение на пробационния съвет било образувано н.ч.д. № 1477/ 2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, който с определение № 549 от 16.07.2012 г., на основание чл. 452, ал. 1 от НПК, заменил неизтърпяното от осъдения Н. Р. В. наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от два месеца и двадесет дни при първоначален строг режим за изпълнение в затвор. Първоинстанционното съдебно производство протекло в условията на задочно производство по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а” от НПК, тъй като призовките за осъдения били връщани в цялост с отбелязване, че лицето не живеело на посочените адреси, бил на квартира за кратък период и напуснал. По сведение на майка му В. И. В. от [населено място], [улица] синът й бил извън територията на страната, без да сочи адрес в чужбина. С определение № 178 от 20.11.2012 г. по в.н.ч.д. № 214/ 2012 г. Бургарският апелативен съд потвърдил обжалвания от служебния защитник на осъдения В. първоинстанционен съдебен акт. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият В. се укрил и по този начин сам се е отказал от упражняването на предоставените му по закон права. Самоволно и без основателна причина спрял да изпълнява наказанието пробация, напуснал пределите на страната, без да уведоми съответните държавни органи за това и се укрил от тях, с което създал пречки за връчване на предложението на пробационния съвет по чл. 451, т. 2 от НПК. С недобросъвестното си поведение дал повод за законова замяна на неизпълненото наказание с по-тежко. Приключилото съдебно производство по замяната на наказанието не може да бъде възобновено. Неоснователен е доводът на осъденият В., че европейската заповед за арест, по която е предаден на българските власти, съдържа гаранцията по чл. 423, ал. 5 от НПК. Европейската заповед за арест от 23.09.2015 г. (пр. № Д-159/ 2013 г. на РП-Бургас) не се отнася до приключилото съдебно производство по н.ч.д. № 1477/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд, чието възобновяване се иска. Заповедта сочи на съществуваща правна възможност осъденият да иска повторно разглеждане на делото. Той е предаден за изпълнение на наказание от три години лишаване от свобода, приведено в изпълнение по чл. 68 от НК с определение № 1430 от 26.09.2014 г. по н.ч.д. № 4105/ 2014 г. на Бургаски районен съд и наложено с влязлата в сила на 02.02.2006 г. присъда по н.о.х.д. № 1207/ 2006 г. на Бургаски районен съд. Осъденият В. бил лично призован по частното производство. В решението си германският областен съд също посочил, че „…преследваният има право на провеждане на нов процес”, но не и, че са дадени неотменими гаранции за това, включително и по чл. 422, ал. 1, т. 6 от НПК. При така изложените съображения искането на осъдения Н. Р. В. за възобновяване на приключило н.ч.д. № 1477/ 2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд, е неоснователно и следва да се остави без последици. Върховният касационен съд, на основание чл. 425, във вр. с чл. 432 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Р. В. за възобновяване на наказателното производство по н.ч.д. № 1477/ 2011 г., по описа на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.