4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1860/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр.София, 03 октомври 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1860/2011 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против решение № 157 от 18.ІV.2011 год. по внохд № 320/2011 год. на Софийския апелативен съд. Соченото в протеста касационно основание е по чл.348, ал.1, т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание протеста се поддържа от представител на ВКПр, който изцяло споделя изложените в него съображения и искането за отмяна на въззивното решение с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Подсъдимият В. А. А. и служебният му защитник намират протеста за неоснователен и искат оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 46 от 22.ІІ.2011 год. по нохд № 113/2009 год. на Софийския градски съд В. А. А. е признат за виновен в извършването на 29.І.2005 год. в София при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК на грабеж с физическо насилие, при който на В. Ц. Ц. са били причинени наранявания, представляващи в съвкупността си лека телесна повреда, и от нея и от дома й са били откраднати пари и движими вещи общо за 252,50 лева, за което и на основание чл.199, ал.1, т.4 НК е осъден на 9 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг режим. В полза на В.Цв.Ц. са присъдени 252 лева за обезщетяване на причинената й имуществена вреда и 5 000 лева за причинените й вреди с неимуществен характер. С протестираното решение горната присъда е изменена като В.Ас.А. е оправдан по обвинението да е извършил грабежа при условията на опасен рецидив и по б.”б” на чл.29, ал.1 НК, и наказанието му е намалено на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода. Протестът е неоснователен. За да счита за неправилни изводите на въззивния съд, отразили се върху намаляване срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, подалият протеста прокурор смята за надценено значението на неоправдано продължилото досъдебно разследване, подценени последиците за пострадалата от упражненото върху нея насилие, неправилно неприемане за отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелството, че не е признал вината си и не е показал критично отношение към извършеното от него престъпление, несъобразяване с факта, че престъпното поведение на подсъдимия бележи „устойчивост и упоритост”, несъмнено следващи от предходните 27 осъждания. Част от тези упреци, отправени към въззивния съд, са неоснователни, защото са невярни. В мотивите към решението си въззивният съд е коментирал както наличната у подсъдимия „устойчива тенденция за незаконосъобразно поведение, изискваща изолирането му от обществото за по-продължителен период от време”/на л.5/, така и последиците от деянието за пострадалата, довели „до задълбочаване на психическото й страдание”/на л.6/ като обстоятелства, обосноваващи по-строгото санкциониране на А.. Незаконосъобразно е разбирането на прокурора, че липсата на признание и критичност към извършеното отегчават отговорността на дееца. Критикувайки тази позиция на първоинстанционния съд, въззивният съд правилно е отбелязал, че ако „самопризнанието и проявеното критично отношение…винаги са смекчаващи…обстоятелства, заемането на противоположна позиция не може да има” неблагоприятни последици за дееца, подкрепяйки становището си и с последователната по този въпрос практика на ВКС/ВС/. Не е основателно и твърдението за надценяване значението на продължителността на досъдебното разследване. В течение на повече от 2 години, от 29.VІІ.2005 год., когато е станало известно местонахождението на подсъдимия в Бургаския затвор, до 12.ХІ.2007 год., не само не са били извършвани никакви следствени действия, но и делото, по неизвестно какви съображения, е било спирано, за да се стигне до внасянето на обвинителен акт едва на 16.І.2009 год., близо 4 години след грабежа и след като неговият извършител е станал известен още на 7.ІV.2005 год., разпознат по снимки от пострадалата Ц.. С оглед на горното и на чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 18.ІV.2011 год. по внохд № 320/2011 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ