Р Е Ш Е Н И Е № 332 гр. София, 19.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 826 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура срещу въззивна присъда № 142 от 30.04.2015 г. по внохд № 1239/ 2015 г. на Софийския градски съд. Развити са оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяването на оправдателната присъда, поради което се предлага тя да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Споделя изцяло аргументите на въззивната инстанция, че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение и единственият способ за отстраняване на допуснатото особено съществено нарушение на правото на защита е именно оправдаването му. Такова становище изразява и защитата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 25.11.2014 г. по нохд № 403/2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия А. Г. Х. за виновен в това, че през 2004 г. в Република Грузия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. А. и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 хиляди щатски долара с левова равностойност 15666.70 лв.- големи размери и на основание чл. 210 ал.1 т.5, вр. чл. 209 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил деянието на 01.03.2004 г. С атакуваната въззивна присъда Софийският градски съд отменил присъдата в осъдителната й част, като оправдал подсъдимия и я потвърдил в оправдателната й част. Протестът е неоснователен. В депозираното допълнение към него прокурорът мотивира релевираните касационни основания с доводи, че въззивният съд неправилно е приел наличие на нарушение на правото на защита на подсъдимия, допуснато от първата инстанция. Счита, че непосочването на конкретната дата на извършване на престъплението не е от категорията на съществените процесуални нарушения, защото подсъдимият се е защитавал срещу повдигнатото обвинение, за което е осъден от първата инстанция и реално е упражнил правото си на защита. Въззивният съд не е имал основание да постанови оправдателна присъда, а е следвало да върне делото за ново разглеждане, след като приема наличие на съществени процесуални нарушения. Тези възражения са неоснователни. Софийският градски съд правилно е преценил, че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение. В обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи фактическите обстоятелства по извършеното деяние и правната му квалификация. Чрез този процесуален документ той развива обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин се очертават и рамките, в които деецът осъществява процесуалното си право на защита. Няма никакво съмнение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи съставомерните факти, към които се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и ако те не са описани, това съществено ограничава правата на страните в процеса, в частност на подсъдимия. Чрез фактическото обвинение подсъдимият разбира в какво точно е обвинен и може да вземе адекватно решение как да организира защитата си. / ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. В случая срещу подс. Х. е повдигнато обвинение за измама, извършена в [населено място], Грузия на 01.03.2004 г. Първоинстанционният съд го оправдал по това обвинение и го признал за виновен, че е извършил престъплението по чл. 210 ал.1 от НК през 2004 г. Върховният касационен съд изцяло споделя доводите на контролираната инстанция, че оправдавайки подсъдимия за инкриминираната дата и осъждайки го за друг период от време, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, пряко накърняващо правото на защита на Х.. Съдебната практика трайно приема, че осъждането въз основа на непредявен фактически състав на престъплението /който е конкретизиран с времето на извършване на деянието/ е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита. Когато по време на съдебното следствие се установят факти, сочещи, че деянието е извършено в друг времеви период е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Това изменение не се отнася до нещо несъществено, а до важното обстоятелство кога е извършено престъплението, поради което съдът може да се произнесе по тези нови факти само след изпълнение на процедурата по чл. 287 ал.1 от НПК / Р 406/88 г. І но., Р./90 г. І но., Р 723/ 92 г. І но./ В случая, прокурорът не е изменил обвинението при първоинстанционното съдебно следствие, нито е подал протест срещу оправдателната част на присъдата, поради което допуснатото съществено процесуално нарушение е неотстранимо, както законосъобразно е приел СГС. Единствено законосъобразния път за отстраняване на нарушеното право на защита е този, който е избрала въззивната инстанция- да признае подсъдимия за невиновен по непредявеното му обвинение, че е извършил деянието през 2004 г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 142/ 30.04.3015 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1239/ 2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: