Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 609     Гр.София, 15.01.2009 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и осма година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 323 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Д” А. , гр. В. срещу въззивно решение № 5/29.02.2008г., постановено по гр.д. № 284/2007г. от Великотърновския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 70/04.05.2007г. по гр.д. № 769/2006г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на “Д”А. да заплати на “П”А. сумата от 8972.58 лв., представляваща цена за продадена дървесина. Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано. Моли същото да се отмени и предявеният иск да се отхвърли, евентуално да се уважат направените възражения за прихващане. Претендира разноски. Ответникът “П”А. , гр. В. не взема становище по жалбата. С. определение № 50/02.10.2008г. ВКС. , ТК, І отд. допусна касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. За да постанови въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, съставът на Великотърновския апелативен съд е приел по исковете за заплащане на цената на доставена дървесина и на лихви за забава, че ищецът “П”А. е доставил на ответника “Д“А. дървесина по 6 бр. фактури на обща стойност от 27981.48 лв., която не е заплатена от купувача. Ответникът “Д”А. е издал три фактури за доставена дървесина на обща стойност от 40734.95 лв., от която са изплатени 21726.05 лв., като неплатената част от 19088.90 лв. е прихваната с вземането на ищеца и искът е счетен за основателен за сумата от 8972.58 лв. Съществените въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК са два: 1. От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от направените възражения за прихващане? и 2. М. ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане? По първия въпрос касаторът твърди, че решаващият състав не е разгледал всички заявени от него възражения за прихващане с вземането на ищеца, а именно: На 17.10.2006г. се е позовал на правните последици от компенсацията съгласно писма № 824/16.10.06г. и № 694/23.08.06г. за част от сумата по фактура № 76977/30.05.2006г. на стойност от 17491.32 лв. В с.з. на 27.02.2007г. пълномощникът му е заявил, че освен компенсацията, осъществена с посочените писма, при евентуална основателност на иска на ищеца, то прави възражение за прихващане с остатъка от задължението си по фактура № 76977/30.05.2006г. от 10490.16 лв. с вземането си по фактура № 622/12.12.05г., както и с дължимото му обезщетение в размер на 8205 лв. за неизпълнение на задължения по договори за доставка на дървесина и за продажба на нетехнологична дървесина от 12.09.05г. и за сумата от 5000 лв., представляваща задържана гаранция по договор за продажба на дървесина на корен. Настоящият съдебен състав констатира, че във въззивното решение са обсъдени изявленията за прихващане на вземането на ищеца с вземането на ответника по издадена фактура № 76977/30.05.2006г. / извънсъдебно изявление за прихващане за част от сумата и съдебно – за остатъка/, но не е налице произнасяне по заявените възражения за прихващане за претендираните вземания в размер на 8205 лв. и 5000 лв. Според касатора непроизнасянето по част от направените възражения за прихващане следва да се квалифицира като необоснованост на въззивното решение. Становището е аргументирано с обстоятелството, че необсъждането на определени доказателства не се намира във връзка с извършването на процесуални действия, а касае порок при формиране на волята на съда и същият не следва да се отнася към действията, подготвящи постановяването на решението, каквито са съдопроизводствените действия, а към същинските действия по постановяване на решението, каквато е преценката и произнасянето по събраните доказателства и по направените възражения. Касаторът поставя и въпроса дали ТР № 2/02.07.2004г. на ОСГК и ТК е изгубило сила и съобразно какви критерии следва да се извършва разграничението между неправилните решения поради нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Съгласно разрешенията, дадени в ППВС. № 1/1953г. и ППВС. № 1/1983г. и по силата на чл.189, ал.2 от ГПК /отм./ към решението съдът излага и мотивите, въз основа на които то е постановено. Мотивите са неразделна част от решението и следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по спора. Върховният съд е направил и изрично тълкуване за основанията за отмяна на първоинстанционните съдебни актове по реда на чл.207 от ГПК /отм./ в редакцията до отмяната с ДВ бр.124/1997г. В ППВС. № 7/1965г. е прието, че необсъждането на събрани доказателства и на направени доводи има за последица неправилност на съдебния акт и би представлявало основание за отмяна по чл.207, б.”б” от ГПК /отм./, когато допуснато процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ е съществено. Необосноваността е основание за отмяна по чл.207, б.”г” от ГПК /отм./, когато изводите на съда не са в съответствие с установени положения от науката или практиката или когато има противоречие в мотивите, грешки в тълкуването и други. Специално е подчертано, че отделните основания за отмяна имат различни последици, поради което второинстанционният съд е длъжен да ги разграничава. След отмяната на чл.207 от ГПК /отм./ с ДВ бр.124/1997г., така посочените основания за контрол на първоинстанционните съдебни решения отпаднаха, но неправилността на решенията, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените действия и необоснованост бяха въведени като касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ . При действието на тази редакция на закона не е съществувал спор в съдебната практика и в доктрината относно разграничаването на основанията за отмяна на въззивното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила или поради необоснованост. Произнасянето в т.12 на ТР № 1/07.07.2001г. относно допуснатите грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда при действието на чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ до изм. с ДВ бр.105/2002г., когато необосноваността не е представлявала основание за касационно обжалване, е обявено за загубило сила с т.3 на ТР № 2/2004г. Тълкувателно решение № 2/02.07.2004г. на ОСГК и ТК на ВКС. касае правомощията на касационната инстанция по чл.218ж и чл.218и от ГПК /отм./. При действието на ГПК в сила от 01.02.2008г. касационните основания за неправилност на въззивното решение са регламентирани в нормата на чл.281, т.3 от ГПК и съвпадат с основанията по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./ - нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Но законодателно е проведена разлика в компетенциите на касационния съд при всяко едно от основанията за отмяна на въззивния акт по чл.281, т.3 от ГПК. При уредбата по чл.218ж от ГПК /отм./ ВКС. връщаше делото за ново разглеждане на въззивния съд само ако е констатирано съществено нарушение на съдопроизводствените правила, докато в случаите на нарушения на материалния закон или необоснованост касационната инстанция, след отмяна на решението, се произнасяше по съществото на спора. В хипотезата на чл.218и от ГПК /отм./ касационният съд решаваше спора по същество – в едно заседание или на две фази в зависимост от порока на въззивния акт – т.3 от ТР № 2/2004г. Уредбата на чл.293, ал.3 от ГПК в сила от 01.03.2008г. не прави разграничение в компетенциите на касационния съд с оглед на основанието за неправилност на акта на въззивния съд. ВКС. би могъл да върне делото за ново разглеждане от въззивния съд ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Законодателното разрешение предоставя правомощие на касационния съд сам да поправи въззивния акт, ако той е постановен в нарушение на закона или е необоснован, включително и ако са допуснати нарушения на процесуалните правила. Връщане на делото за ново разглеждане предполага невъзможност за произнасяне от касационната инстанция без извършване на съдопроизводствени действия. Такива биха били както хипотезите на осъществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане или несъбиране по вина на съда на доказателствени средства или порочни действия, накърняващи правата на страните, но също и действия по попълване на делото с доказателствен материал. По изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС. намира, че по поставения въпрос: “От какъв порок страда въззивното решение, когато с него съдът не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения?”, следва да се отговори в смисъл, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008г. Произнасянето по въведените в предмета на спора възражения за прихващане, по които се формира сила на присъдено нещо съгласно чл.221, ал.2 от ГПК /отм./ /чл.298, ал.4 от ГПК /07г./, има значение за изхода от спора по съдебнопредявеното вземане на ищеца в процеса. Непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане представлява съществено нарушение на процесуалните правила. По втория въпрос: “Могат ли да се правят последователни възражения за прихващане под условие, че насрещното вземане не е вече погасено в резултат на предходното възражение за прихващане?” касационното обжалване е допуснато поради обвързаността на въпроса от констатацията дали е налице произнасяне по всички редовно заявени възражения за прихващане. ВКС. установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в непроизнасяне по заявено възражение за прихващане. Защитата на ответника срещу иска би могла да се изразява, както в оспорването на претендираното от ищеца право – относно фактите, обуславящи възникването на основанието и досежно подвеждането им под елементите на фактическия състав на приложимата правна норма, но така също и чрез заявяването на правопогасяващи съществуващото право възражения. От вида на правопогасяващите възражения е и позоваването на последиците на настъпила компенсация, респ. съдебно-предявено възражение за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Възражението за прихващане може да бъде направено евентуално – ако съдът не уважи останалите правоизключващи възражения на ответника срещу иска. В този смисъл, всички възражения – правоизключващите и правопогасяващите са допустими при условията на евентуалност, включително и при заявена евентуалност и поредност на възражения за извънсъдебна и съдебна компенсация и евентуалност и поредност на възраженията за съдебна компенсация. Въззивният съд е задължен да се произнесе по направените евентуални възражения на прихващане в поредността, посочена от ответника, до погасяването на претендираното насрещно вземане на ищеца или до отхвърлянето на всички възражения за компенсация, ако същите са неоснователни или са в общ размер, по-нисък от цената на иска. С. оглед на изложените съображения решението на Великотърновския апелативен съд в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно и следва да се отмени съгласно чл.293 от ГПК. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по заявените възражения за прихващане, а именно: За вземане в размер на 8205 лв., претендирано от “Д” поради неизпълнение на задължението на “П” по договор за добив и доставка на дървесина от 12.09.2005г. да добие 4286 куб.м. дървесина и представляващо неустойка по чл.18 от договора и за вземане в размер на 5000 лв., представляващо задържана въз основа на договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 12.09.2005г. между Д лесничейство “Н” и “Д” и претендирано като неустойка по чл.20 от договора между страните по спора. По първото възражение, ако са налице предпоставките за заплащане на претендираната неустойка, от значение за определяне на размера й са количеството и цената на недобитата дървесина. В заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза е направено изчисление, но като математическо съпоставяне на цената на отчетената дървесина и общата стойност на дървесината, предмет на договора. Договорът от 12.09.2005г. използва понятията “нетехнологична” дървесина и “технологична” – едра, средна, дребна, дърва, които според вещите лица са на различна цена, поради което следва да се съпоставят добитите количества дървесина по видове и цени с оглед на определяне на размера на претендираното вземане. За посочените обстоятелства следва да се изслуша заключение на вещо лице, представляващо ново процесуално действие по смисъла на чл.293, ал.3 от ГПК, за извършването на което ВКС. връща делото на въззивния съд. На основание чл.294, ал.2 от ГПК при новото разглеждане въззвният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 5/29.02.2008г., постановено по гр.д. № 284/2007г. от Великотърновския апелативен съд, в частта, с което е оставено в сила решение № 70/04.05.2007г. по гр.д. № 769/2006г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на “Д”А. да заплати на “П”А. сумата от 8972.58 лв., представляваща цена за продадена дървесина. ВРЪЩА делото на друг състав на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане в отменената част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.