Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства


Р Е Ш Е Н И Е

N 21

София, 11.02.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи януари………...........
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

секретаря.............Р. Иванова..........…………................................................ .в присъствието на прокурора ........................................изслуша докладваното
от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………...
гр.дело N 1352/2012 година.
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна, подадена от П. Д. С. от София срещу влязлото в сила решение № 311 от 03.07.2012 година по гр.д. № 727/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. С него е отменено решение от 15.02.2011 г. по гр.д. № 3043/2008 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, като са отхвърлени обиктивно съединените искове на касатора срещу [фирма], София, за признаване на уволнение със заповед № 4/15.03.2004 г. за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение при незаконно увлоннение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Молителят представя заповед № 274 от 16.07.1998 г. на изпълнителния директор на [фирма], София, с която се утвърждава нова структура на предприятието, № 277 от 17.07.1998 г., с която се определя комисия за оценка и подбор на кадрите, система за оценка на критериите при подбор на персонала при съкращение, протокол от 03.08.1998 г. на комисия за подбор, карта за оценка на работника от 03.08.1998 , подписана от председател на комисията. В писмени бележки излага съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност.
Ответникът [фирма], София, оспорва молбата за отмяна поради липса на основание за уважаването й.
Върховният касационен съд, състав на III г.о. приема, че молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя не следва да се уважава.
Основателността на искането за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страната не е могли да се снабди с тях своевременно, до приключването на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са “нови” фактите трябва да не са били включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключването на делото. На второ място необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорно материално право, респ. постановеното в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно.
В случая молителят се позовава на писмени доказателства, част от които не са нови и се намират приложени по делото. Друга част, макар и нови, не обосновават приложимостта на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като молителят не сочи пречки за своевременното им представяне в хода на делото. Независимо от това те са неотносими към решаващите мотиви на касационния състав, който е отхвърлил иска за отмяна на уволнението като е приел, че длъжността на молителя „топитьор” е била единствена, а работодателят не е имал задължение да извърши подбор между заемащия тази длъжност молител и работниците, които са заемали сходна, но различна по трудови функции длъжност „топитьор-материалчик”. Поради това доказателства, свързани с правилността на подбора, не са обсъждани в касационното решение и не са обусловили крайните изводи на решаващия съд за законност на уволнението.
Следва се има предвид още, че молбата и писмената защита съдържат съображения изцяло по съществото на правния спор. Производството за отмяна, обаче, не е правен способ за проверка правилността на влязлото в сила решение и доводите в тази насока са ирелевантни за настоящото производство. Основанията за отмяна по чл.303 ГПК са изчерпателно лимитирани, тъй като с тях се осъществява извънинстанционен контрол на взезли в сила съдебни решения и се засяга тяхния стабилитет.
По изложените съображения и на основание чл.307, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, подадена от П. Д. С. от София срещу влязлото в сила решение № 311 от 03.07.2012 година по гр.д. № 727/2011 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.