Р Е Ш Е Н И Е № 317 град София, 02.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Бисер Троянов при секретар Р. В. и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1077/2013 год. Производството по чл. 423 ал.1 от НПК е образувано по искане на задочно осъдения Д. Ф. Р. за проверка по реда на възобновяването на присъда № 400 от 20.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 1356/2010 год. на Плевенския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се поддържа довод, че съдът не е положил усилия да го призове от постоянния му адрес в гр.Мадрид, Кралство Испания и го е лишил от правото да узнае за образуваното срещу него наказателно производство и да упражни правото си на лично участие. По същество се иска производството да бъде възобновено, влязлата в сила присъда отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането констатира следното: С присъда № 400 от 20.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 1356/2010 год. Плевенският районен съд е признал подсъдимия Д. Ф. Р. за виновен в това, че на 26.09.2007 год. в гр.Пл. отнел от владението на С. С. М. от с.Б. сумата 600 лв. с намерение противозаконно да я присвои като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1т.1 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок, в който задочно осъденият е узнал за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423 ал.1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобнавяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 6 т.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 55 от НПК право на осъдения на справедлив процес, като участва лично във всички стадии на наказателното производство и бъде изслушан в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да упражни в пълен обем правото си на защита. Упражняването на правото по чл. 423 ал.1 от НПК зависи изцяло от волята на осъдения и не е свързано с доказване на пороци при постановяване на съдебния акт. Целта на този институт е не във всички случай на задочно осъждане да се възстанови правото на лично участие в процеса, а само когато то е нарушено по причини извън процесуалното поведение на осъдения. Затова в хипотезата на чл. 423 ал.1 от НПК съдът е длъжен да изследва дали не е знаел за наказателното производство и поради какви причини е ограничено правото му на участие в него. В конкретния случай съдебната фаза на процеса при двукратното разглеждане на делото от Плевенския районен съд е протекла в отсъствието на подсъдимия. След влизане на присъдата в сила и в изпълнение на Европейска заповед за арест на 12.04.2013 год. той е предаден от испанските на българските власти и е превесен в затвора гр.Ловеч за изтърпяване на наложеното му с присъдата по НОХ дело № 1356/2010 год. наказание лишаване от свобода. Причината за неучастието му в съдебната фаза на процеса обаче е неговото процесуално поведение. Видно от данните по приложеното дело, с постановление от 29.01.2008 год. осъденият Д. Р. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, извършено на 26.09.2007 год. в гр.Пл. Разяснени са му същността на обвинението и процесуалните права, взета му е мярка за неотклонение “подписка”, с която се е задължил да не се отклонява от адреса си в гр.Н., ул. ".....” №... и при всяка промяна на адреса да уведомява надлежния орган. В тази фаза на процеса му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем. Разпитан е като обвиняем, декларирал е че разбира в какво е обвинен, запознат е с предвидената наказателна отговорност, не желае да ползва адвокатска защита и да дава обяснение по обвинението. На същата дата разследващия орган е пристъпил към предявяване на материалите от разследването, при което е декларирал, че се е запознал с тях и няма искания, бележки и възражения относно начина на водене на делото. На 6.02.2008 год. Плевенската районна прокуратура е изготвила обвинителен акт и го е внесла за разглеждане от Плевенския районен съд. По него съдът е образувал НОХ дело № 506/2008 год. и го е насрочил в открито съдебно заседание, като в разпореждането си е посочил адрес за призоваване на подсъдимия в гр.Н. На този адрес той не е намерен, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че по данни от дядо му се намира в чужбина. Поради нередовното му призоваване съдът не е дал ход на делото, поискал е справка от ЕСГРАОН – гр.Плевен за последния му известен адрес, а от ОДП-Плевен да бъде обявен за местно и общодържавно издирване. Съдът е събрал доказателства, че има настоящ адрес в гр.Полски тръмбеш и го е призовал от там, като призовката е върната в цялост с отбелязване, че отдавна не живее на този адрес. От ОДП е получен отговор, че с тел. № 56111/2008 год. е обявен за издирване за установяване на адрес и местонахождение, но не е установен. Съдът е установил с писмо от ГКПП- Силистра, че на 4.02.2008 год. е напуснал страната на път за Румъния. След събирането на тези доказателства и като му е назначил служебен защитник в съдебно заседание на 11.03.2008 год. Плевенският районен съд е дал ход на делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269 ал.3 т.2 от НПК и е постановил присъда, с която го е осъдил по обвинението. Присъдата е отменена по реда на въззивното обжалване и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото, образувано под №1356/2010 год. новият съдебен състав отново е положил усилия да осигури участието му в съдебната фаза на процеса. Събрал е доказателства, че издирвателните мероприятия не са дали резултат и местонахождението му не е установено, че не пребивава в затворите и не се намира в арестите на страната, че липсват данни след последното му излизане от страната на 4.02.2008 год. да се е завръщал. При тези данни законосъобразно е дал ход на делото в негово отсъствие. Разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия само по себе си не е несъвместимо с изискванията по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. То е допустим способ за решаването му когато са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки, а в конкретния случаи правилно е прието, че са налице. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на подсъдимия да участва в съдебната фаза на процеса при вземане на решение за наказателната му отговорност. Като се е отклонил от известния по делото адрес, без да изпълни задължението си да уведоми надлежния орган за промяната му, сам е станал причина делото да бъде решено в негово отсъствие. Неоснователно се поддържа в искането, че съдът го е лишил от справедлив процес, като не го е запознал с досъдебното производство, обвинителният акт и свидетелските показания. Досъдебното производство е проведено с негово участие и единствено от волята му е зависело в какъв обем ще упражни правата си. След взетата мярка за неотклонение, посочен адрес, от който да бъде призован и поето задължение при негова промяна да уведоми съответния орган, сам признава, че се е отклонил от местоживеенето си като заминал в чуждина. Съдът е използвал всички средства, дадени му от закона за да го издири с цел връчването на препис от обвинителния акт и призоваването му в производството по НОХ дело № 1356/2010 год. Не е посочил адрес, от който да бъде призован и това негово поведение е довело до постановяване на присъдата в негово отсъствие. Сам се е лишил от правото си да участва в съдебната фаза на процеса и не може да черпи права от недобросъвеството си процесуално поведение. Освен че не е подкрепено с никакви доказателства, твърдението в искането и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че имал постоянен адрес в гр.Мадрид е без правно значение при положение, че този адрес е останал неизвестен за българските съдебни власти. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения Д. Ф. Р. за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 400 от 20.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 1356/2010 год. на Плевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: