Р Е Ш Е Н И Е
№35
гр. София,06 февруари 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП АНТОН ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2194/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е инициирано по жалба от частните обвинители и граждански ищци Е. М. Ш., К. Е. Н. и К. Е. Н. срещу наказателната част на въззивно решение №141 от 04.07.2012 год. по внохд№128/2012 год. на Апелативен съд гр.Велико Търново. С въззивното решение е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3, т. 12 предл.1, във вр. с чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК , вр. чл. 54, вр. чл. 57, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 2, вр. ал. 3 НК от двадесет и пет години лишаване от свобода - на двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода, а в останалата й наказателна и гражданска част присъдата е потвърдена.
Изтъкват се касационни основания по чл. 348, ал.1,т.т.1 ,2 и 3 НПК, допуснати при постановяването на атакувания съдебен акт. Жалбоподателите сочат, че съществено процесуално нарушение е липсата на мотиви на решението, поради тяхната противоречивост. Въпреки констатациите на ВтАС за наличието на множество отегчаващи вината на подсъдимия И. обстоятелства и направените изводи за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, наказанието е намалено съгл.чл. 337, ал.1,т.1 НПК само поради математически изчисления при приложението на чл.58а, ал.2 и ал.3 НК и деклариран баланс на определящите вината обстоятелства, без да бъде индивидуализирано при превес на отегчаващите, каквито данни и изводи са направени в същото решение. За неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието се излагат доводи за игнориране на правилата за определяне на наказанието в атакуваното решение, поради което е наложено явно несправедливо ниско наказание, в нарушение на правилата за неговата индивидуализация по чл. 54 НК и по чл. 36 НК. Намаляването на размера на наказанието не отговаря на данните по делото за съотношението на отегчаващите деянието и дееца обстоятелства спрямо смекчаващите такива и обезсмисля постигането на целите на наказанието. Неправилно ВтАС е тълкувал принципа за reformatio in peus, способствало за неправилни изводи на въззивния съд, че е обвързан с установеният в присъдата на първата инстанция подход ( непротестирана / необжалвана от страна на държавното / частното обвинение) за индивидуализация на наказанието „при баланс на определящите отговорността обстоятелства”, а не при „превес на отегчаващите отговорността обстоятелства”.
Поддържа се отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане, за да бъде наложено справедливо наказание на подс.И. като се иска да бъде увеличено до размера, определен от първостепенният съд.
В съдебното заседание пред ВКС касаторите - частни обвинители и граждански ищци Е. М. Ш., К. Е. Н. и К. Е. Н. не се явяват, редовно призовани и не изпращат свой процесуален представител.
Подсъдимият А. Р. И. се явява лично и с назначеният от ВКС служебен защитник адвокат Т. И. от АК гр.Плевен, осъществил защитата и в предходните инстанции и избран по волята на подсъдимия. Устно и в писмени бележки оспорва основателността на жалбата на частните обвинители. Адвокат Т. И. претендира оставянето й без уважение като неоснователна, тъй като въззивният съд законосъобразно е индивидуализирал наказанието на подсъдимия.
Прокурорът от ВКП заключава, че при постановяване на решението не са допуснати посочените нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, поради което жалбата е неоснователна.
В последната си дума подсъдимият А. Р. И. заявява че има вина, но моли за намаляване на наказанието.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ С ОГЛЕД НА ПОДДЪРЖАНИТЕ ОСНОВАНИЯ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С присъда № 16 от 06.04.2012 год., постановена по нохд № 171/2012 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият А. Р. И. е признат за виновен в това, че на 14.05.2011год., в гр.Никопол, при опасен рецидив, по особено мъчителен начин и с особена жестокост, умишлено умъртвил С. И. Ш. и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3, т. 12 предл.1, вр. с чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК , вр. чл. 54 и вр. чл. 57, ал. 1 НК е осъден на доживотен затвор, като на основание чл. 58а, ал. 2, вр. ал. 3, вр. чл. 39, ал.2 НК наказанието доживотен затвор е заменено с наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, което да изтърпи съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 ЗИНЗС при първоначален строг режим, в затвор. Приложен е чл. 59, ал. 1, т. 1 НК като е приспаднат срокът на задържането под стража на подсъдимия, считано от 14.05.2011 год. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци Е. М. Ш., К. Е. Н. и К. Е. Н. по 75 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като за разликата до предявените размери от по 100 000 лева, исковете са отхвърлени като неоснователни. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, присъдил е деловодните разноски и дължимата държавна такса, в тежест на подсъдимия.
Присъдата е изменена с въззивно решение №141 от 04.07.2012 год. по внохд№128/2012 год. на Апелативен съд гр.Велико Търново, образувано по жалба от подсъдимия, с което е намален размерът на наложеното на подсъдимия наказание за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3, т. 12 предл.1, във вр. с чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК , вр. чл. 54, вр. чл. 57, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 2, вр. ал. 3 НК от двадесет и пет години лишаване от свобода - на двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода, а в останалата й наказателна и гражданска част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е основателна на изтъкнатото основание – явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1,т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК.
Данни относно останалите оплаквания не се установиха. Производството по делото е протекло в предходните инстанции по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата по чл. 371,т. 2 и сл.НПК. Въззивният съд е бил сезиран единствено с жалбата на подсъдимия срещу присъдата. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл.348, ал.3,т.2 вр. ал.1,т.2 НПК е неоснователно. Не се подкрепя от данните по делото доводът, че въззивната инстанция не е изпълнила изискванията на процесуалния закон да формира и да отрази в мотивите на решението вътрешното си убеждение относно степента на обществена опасност на деянието и дееца и да изгради свои собствени констатации и правни изводи при извършената индивидуализация на наказанието на подс.И.. Мотивите на решението са изготвени съгласно правилата на чл. 339, ал. 2 НПК и не страдат от вътрешно противоречие, както се твърди в жалбата. Направена е проверка на присъдата и е отговорено съобразно доводите в жалбата и е извършена служебна ревизия на атакувания акт. Изложени са мотиви (стр.4-стр.8 от въззивното решение) в подкрепа на изводите, че въпреки наличието на превес на отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства ВтАС не може да извърши индивидуализация на наказанието, съответстваща на това новоприето съотношение на определящите вината обстоятелства. Аргументирал се е със свое тълкуване за действието на принципа за „reformatio in peus” , основано на съображението, че първостепенният съд е наложил наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а не при превес на отегчаващите. Тази аргументация не води до вътрешно противоречие в мотивите на съда , както твърдят касаторите и не е основание за извод за допуснато нарушение на процесуалните правила , още по-малко за нарушение от категорията на абсолютните.
От съдържанието на жалбата се извежда несъгласието на касаторите с правните изводи на въззивната инстанция относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия И. и от намаляване неговия размер, с които оплаквания едновременно се претендира нарушение на закона по чл.54 и чл.36 НК, и явна несправедливост на наказанието.
Доводите са ОСНОВАТЕЛНИ.
При проверката ВКС установи, че въззивната инстанция правилно е приложила процедурата по чл.373, ал.2 НПК, във връзка с материалноправната норма относно индивидуализацията наказанието на подсъдимия И. по чл. 58а , ал.2 и ал.3, във вр. с чл. 57 НК, която е императивна. С решението на ВтАС е отстранено допуснатото от първостепенният съд нарушение на закона, състоящо се в неедновременното прилагане на предписанията на посочените две алинеи на привилегированото специално правило по чл. 58а НК. И двете инстанции правилно са приели, че в замяна на определеното от първостепенният съд наказание за деянието на подсъдимия И. - доживотен затвор, се следва наказание - лишаване от свобода. ВтАС е отчел неправилното приложение на закона от Ос гр.Плевен като е приел, че индивидуализацията на наказанието на подсъдимия трябва да се определи в рамките на специалния минимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено в състава на чл. 116, ал. 2 НК от петнадесет години, а не в специалния минимум по чл. 58, ал. 2 НК, неправилно приет от Ос гр.Плевен. В рамките на неправилно определеният специален минимум на наказанието лишаване от свобода от двадесет години и максимум от тридесет години, съдът в първата инстанция е индивидуализирал наказанието на И. при балансиращи отговорността обстоятелства, въпреки направените от съда констатации в мотивите на присъдата за превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Вместо да отстрани цялостно нарушението на закона от първата инстанция при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, въззивната инстанция, макар и отчасти да е съблюдавала неговото правилно приложение, то се е състояло само в първия етап на приложението на комплекса от норми по индивидуализацията на наказанието. Несъмнено, въззивната инстанция е правилно е приела, че дейността по индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода в този случай не се ограничава само в рамката на предписанието по чл. 58а , ал. 2 НК , тъй като тази норма трябва да се прилага кумулативно със следващата разпоредба по чл. 58а, ал. 3 НПК. ВКС споделя тълкуването на съдържанието на цитираната норма, извършено от състава на ВтАС, че нормата урежда само случаите, при алтернативни наказания, когато съдът налага наказанието лишаване от свобода в замяна на определеното наказание доживотен затвор, което е неприложимо в случаите на разглеждане и решаване делото при съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК. Тази оценъчна дейност на съда по индивидуализацията на наказанието се извършва при едновременното, а не отделно прилагане на предписанията по чл. 58а, ал.2 и ал. 3 НК. По този начин се пристъпва към очертаване на пределите на специалния минимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено в състава на конкретното извършено престъпление от Особената част на НК и на максимума, посочен в чл. 58а, ал. 3 НК. При тези изводи е вярна преценката на ВтАС, че в случая пределите на наказанието лишаване от свобода, в които ще следва да се индивидуализира неговият размер, са предвиденият в състава на чл.116, ал.2 НК специален минимум от петнадесет години лишаване от свобода и предвиденият в чл.58а, ал.3 НК максимум от тридесет години лишаване от свобода.
Вторият етап от индивидуализацията на наказанието на подсъдимия е следвало да ангажира въззивната инстанция с правилното прилагане на общите правила за отмерване на наказанието по чл. 54 НК и чл. 36 НК. При индивидуализацията на наказанието контролната инстанция е игнорирала приетите за установени от нея в мотивите ( спр. стр.4 - стр.8 от решението на ВтАС) фактически данни за високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и на личността на дееца. Изводите за определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, при които е индивидуализирано наказанието и от първостепенният съд и от въззивният съд, но при различно съотношение на специалния минимум и максимум на предвидената в закона за престъплението санкция, не съответстват на данните по делото за тежестта на извършеното престъпление и на правилата, съгласно които тези данни подлежат на преценка.
С изменителното решение, постановено по реда на чл. 337, ал.1,т.1 НПК са нарушени нормите за индивидуализация на наказанието на подсъдимия И., което е довело до явна несправедливост на същото като неоснователно занижено. Въпреки формираните констатации в мотивите на присъдата и решението на предходните инстанции за високата степен на обществена опасност на деянието, въззивната инстанция е направила изцяло несъответни изводи при формиране подхода на определяне на наказанието. Индивидуализацията на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е извършена от съда в очевидно несъответствие с установените по делото данни, обосноваващи превес на отегчаващите вината обстоятелства. Това са данните за наслагването на броя на квалифициращите признаци от състава, които завишават степента на обществената опасност на деянието, което едновременно представлява опасен рецидив, извършено е с особена жестокост и по особено мъчителен за убитата начин ; вложената упоритост при умъртвяването на пострадалата - множеството нанесени й удари с нож - десет на брой, всеки от които на значителна дълбочина в тялото (раневите канали достигат до 8-8.5 см., при положение, че режещата част на ножа е 15см.) ; субективните преживявания на И., стоящи извън съдържанието на вината за инкриминираното деяние, изразени в стремежа с умъртвяването на пострадала С. Ш. да прикрие опита си за насилствено съвкупление с нея; непостигането спрямо И. на предупреждаващите и възпиращи последици от предходно изтърпяните наказания „лишаване от свобода” по предишните осъждания и изявената асоциализация на личността . При индивидуализацията на отговорността на дееца за инкриминираното деяние законът не ограничава свободата на преценката на контролната инстанция с обвързаност от оценката на първата инстанция за съотношението на определящите отговорността обстоятелства. Въззивният съд като втора-първа инстанция има правомощието да установи и нови фактически данни за тежестта на деянието и дееца, и да направи нови изводи за съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, валидни за правилните изводи при определяне на справедливо и съответно на тежестта на извършеното престъпление наказание. Въззивният съд, след като е изпълнил задължението си да отстрани нарушението на закона, допуснато от първата инстанция по отношение приложението на правилата по чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК, е бил длъжен, съгласно данните по делото и правилата по чл. 54 и чл. 36 НК да индивидуализира повторно наказанието на подсъдимия като се ограничи определеното от него наказание да не надхвърли размерът, наложен с присъдата, за да спази принципа за „reformatio in peus”. В рамките на защитата на своя правен интерес държавното и частно обвинение са възприели като правилно наложеното по вид и размер от първостепенният съд наказание на подс.И. и не са протестирали / обжалвали присъдата. При това процесуално развитие, ВКС счита, че въззивната инстанция не е била ограничена да извърши индивидуализация на наказанието, съответна на събраните по делото доказателства като направи свои собствени констатации и правни изводи за съотношението на определящите вината обстоятелства, които да са различни от тези на предходната инстанция. Принципът за невлошаване правното положение на подсъдимия само по негова жалба не се простира и върху обсега на преценката на контролния съд за съотношението между определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства, която може да бъде променяна и предвид правомощията на въззивната инстанция по установяване или промяна на фактите по делото.
Ето защо, ВКС не споделя съображенията на ВтАС, че е бил обвързан с оценъчната дейност на първата инстанция във връзка с приетото съотношение на определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства и, че не е могъл да го промени при извършване на самостоятелната си процесуална дейност . В конкретния случай , при други свои изводи за съотношението на определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства, контролната инстанция е обвързана само със забраната да не превишава определеният от първата инстанция размер на наказанието, но не и с ограничаване на свободата си на преценката относно неговата индивидуализация.
Като е изменила присъдата, намалявайки размера на наложеното от първостепенният съд наказание, въззивната инстанция е допусната явна несправедливост на наказанието, по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1, вр. ал. 1,т. 3 НПК. Съгласно чл. 354, ал. 3,т. 1 НПК следва цялостна отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд гр.Велико Търново.
Предвид тези мотиви , настоящият състав на ВКС, ІІІ н.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивно решение №141 от 04.07.2012 год. по внохд№128/2012 год. на Апелативен съд гр.Велико Търново и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, в стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |