8 8 Решение по т. д. № 242/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 242/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №136 С.,02.12.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря К. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 242 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от “С.” АД, гр. С. чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Г. срещу въззивно решение от 27.11.2009 г. по в. гр. д. № 928/2009 г. на П. апелативен съд, с което е потвърдено решение № 303/22.07.2009 г. по т. д. № 783/2008 г. на П. окръжен съд. С последното са уважени предявените обективно съединени искове от синдика и “М.” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. К., против “С.” АД, гр. С., и “М.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез управителя Х., съответно по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С определение № 588/09.07.2010 г. е допуснато касационно разглеждане на делото в частта, свързана с произнасянето по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвид квалифицирането му от въззивния съд като такъв по чл. 55, ал. 1ЗЗД, както и по въпроса за процесуалноправната легитимацията на длъжника - обявеното в несъстоятелност дружество да предяви осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността. В касационната жалба по отношение на осъдителния иск, обусловен от уважаването на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/. Поддържа се и основанието по чл. 281, т. 2 ГПК, предвид въведена евентуална недопустимост на въззивното решение, свързана с осъдителния иск. Застъпва се позиция, че дадената правна квалификация на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при хипотеза на първия фактически състав - отпаднало основание е невъзможна, защото основанието е действително, и служи на третото лице за предявяване на вземанията му в производството по несъстоятелност. Счита се, че в отношенията между третото лице и длъжника плащането е действително, поради което последният не разполага с осъдителен иск за връщането на сумата. Според жалбоподателя, уважаването на иск, който не принадлежи на ищеца, прави решението недопустимо. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния пълномощник на жалбоподателя, като се претендира и присъждане на разноски. “М.” ЕООД /в несъстоятелност/ - чрез синдика Р. Т., е депозирало становище за неоснователността на касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният пълномощник - адв. В. П. излага съображения за законосъобразност на обжалваното съдебно решение в посочената му част, претендират се и разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Жалбата е неоснователна. Съдилищата по съществото на спора са приели, че предявеният установителен иск от синдика срещу “С.” АД и “М.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез управителя Х. по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е основателен, като е признато за установено по отношение на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, че плащанията в полза на ответника “С.” АД, гр. С. на сумата 29 000 щ. д. на 15.11.1999 г. и на 65 000 щ. д. на 17.11.1999 г. са нищожни, тъй като са извършени в подозрителния период, след началната дата на неплатежоспособността. С първоинстанционното решение е уважен съединеният с него осъдителен иск на длъжника “М.” ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика , обусловен от чл. 646 ТЗ и правно квалифициран като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за реално връщане на даденото в масата на несъстоятелността. Ответникът по исковете “С.” АД е осъден да заплати сумата 94 000 щ. д., като получена без основание, поради констатирана нищожност спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършените от несъстоятелния длъжник плащания в полза на това лице. П. апелативен съд е потвърдил решението на П. окръжен съд, като в мотивите си се е позовал на препращащата норма на чл. 272 ГПК по отношение на обусловения иск. Предмет на касационно обжалване е само тази част от въззивното решение, относима към осъдителния иск, квалифициран от съдилищата като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Решението на П. апелативен съд е валидно и допустимо, тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци, свързани с липсата на надлежна процесуална легитимация на обявеното в несъстоятелност дружество, чрез синдика за предявяване на осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, както и досежно определяне правната квалификация на осъдителния иск. За да приеме, че осъдителният иск за попълване на масата на несъстоятелността, квалифициран като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е основателен, П. апелативен съд се е аргументирал с обусловеността му спрямо главния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвид признатото за нищожно спрямо кредиторите на несъстоятелността плащане на парични суми в подозрителния период след началната дата на неплатежоспособността, между длъжника “М. “ЕООД /в несъстоятелност/ и “С.” АД, гр. С.. В мотивите на съда се съдържат аргументи, свързани със спецификата на иска по чл. 646 ТЗ и използвания от закона термин “нищожност” по отношение на извършени плащания след началната дата, дали основание за определяне на искането за връщането на платените суми въз основа на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, т. е. - както е било заявено в петитума на исковата молба. Успешното провеждане на установителният иск по чл. 646 ТЗ не може да доведе до попълване на масата на несъстоятелността. Безспорно е, че производството по несъстоятелност има универсален характер, като централно място в него е определено и на ролята на синдика, който е движещата му сила, при това негова е и отговорността за попълване на масата на несъстоятелността. След като основната задача на синдика е свързана с попълване на масата на несъстоятелността и същият е активно легитимиран по отношение на исковете по чл. 646 ТЗ, няма пречка несъстоятелният длъжник, чрез синдика да предяви предвидения от чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ обусловен от чл. 646 ТЗ иск. Правните последици от уважения иск са изрично прогласени в чл. 648ТЗ, като правната квалификация на претенцията за фактическото връщане в масата на несъстоятелността на конкретното имущество, предмет на уважения иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ в конкретния случай е правилно определена от съдилищата по съществото на спора. Не би могло да се сподели изложеното в касационната жалба, че подобна правна квалификация е “невъзможна”, понеже основанието било действително, т. е. не е отпаднало, и служело на третото лице за предявяване на вземането му в производството по несъстоятелност. В чл. 648 ТЗ са уредени последиците от уважаването на исковете по чл. 646 и чл. 647, вкл. и чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, а именно възстановяване на даденото по недействителното действие в масата на несъстоятелността /платената сума/ и връщане на даденото от третото лице, ако се намира в масата на несъстоятелността, или признаването на качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност. Текстът очертава правните последици при уважени установителни искове по чл. 646 и отменителни по чл. 647 ТЗ и има за цел, за да не се допусне неоснователно обогатяване за някоя от страните, изхождайки от правилото, че длъжникът като резултат от успешно проведен установителен иск и обусловения от него осъдителен иск за реално връщане, ще получи обратно паричните суми, предмет на иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и същите ще попълнят масата на несъстоятелността, а на другата страна, посредством механизмите на чл. 648 ТЗ ще бъде върнато даденото, а ако то не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, ще й бъде признато качеството на кредитор, защото иначе би се достигнало до неравностойно разместване на имуществени блага. Юридическият факт за връщане на даденото по недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение, но предвид принципното правило, че съдът не се произнася служебно, то правото да се възстанови даденото между страните трябва да бъде упражнено чрез предявяването на иск. Аргумент в тази насока е текстът на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, където се регламентират правила, свързани с подсъдността и се визират и “обусловените от чл. 646 или чл. 647 искове”. В този смисъл е и даденото разрешение от ВКС по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г., ТК, ІІ отделение, където е посочено, че субективното право да предяви осъдителен иск принадлежи на страната по сделката, от чиито патримониум е излязла сумата, подлежаща на връщане, както и че “по правната си природа това право е облигационно за получено без основание или въз основа на отпаднало основание”; на Решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. ТК, ІІ отделение, в което съставът на съда е приел, че сумите, платени след началната дата на неплатежоспособността, са били престирани “без основание, предвид признаването на плащанията им за нищожни, съгласно чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ”. Съпоставка между тези правни разрешения с това по решение № 105/25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г., ТК, І отделение е несъотносима, тъй като в последното е разгледана по-различна правна конструкция от тази по настоящото дело. С цитираното по-горе решение по т. д. № 90/2009 г. ВКС се е произнесъл относно определянето на правното основание на осъдителния иск, обусловен от иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, отчитайки обаче спецификата по конкретното дело, при което, както главният, така и обусловеният иск са били предявени от кредитор на несъстоятелното дружество. Съдът се е мотивирал защо приема липсата на активна легитимация на кредиторите за водене на осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, и е коментирал възможната колизия между осъдителните и установителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Последователна е практиката на ВКС, че кредиторите не са легитимирани да действат като процесуални субституенти на длъжника, предявявайки обусловените от чл. 646 ТЗ осъдителни искове. В посоченото от жалбоподателя решение по т. д. № 90/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение, касационната инстанция обаче не е изключила възможността за правно квалифициране на осъдителния иск и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато вземането е парично. Аргументацията на съда е свързана с обстоятелството, че даденото по нищожна на основание чл. 26 ЗЗД сделка е дадено при първоначална липса на основание, а даденото при нищожност по чл. 646 ТЗ е дадено при първоначална липса на основание единствено в хипотезата на изпълнение на парично задължение. Или изложеното до тук сочи, че след като спорът по настоящото дело е между страните по материалното правоотношение, т. е. между носителите на материалните права и задължения, то въззивният съд, като е квалифицирал обусловения осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД не се е отклонил от формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, ТК по приложението на закона и е дал правилната правна квалификация на този иск. Безспорна е активната легитимация на синдика за водене на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, а съединеният с установителния обусловен осъдителен иск за фактическото връщане на даденото в масата на несъстоятелността, предявен от длъжника чрез синдика при такава хипотеза, би могло да се квалифицира правно и по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Неоснователна е и тезата на жалбоподателя за отсъствие на процесуална легитимация на длъжника за предявяване на обусловения осъдителен иск, при сочената хипотеза в конкретния случай на обективно съединение на искове /уважен иск по чл. 646 ТЗ предявен от синдика/. Тълкувайки разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т.7 ТЗ, определяща синдика като единствено легитимиран да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и да завежда от негово име дела, следва извод, че делата се завеждат от името на длъжника, т. е. страната /ищец/ по делата е самият длъжник. В конкретния случай искът за реалното връщане на даденото е предявен от длъжника “М.” ЕООД /в несъстоятелност/ и даденото разрешение в тази насока относно процесуалната му легитимация е възприето и в други постановени по реда на чл. 290 ГПК от ВКС - ТК съдебни актове решения - решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г.; решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г., а така също и в решение № 105/25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. Вярно е разбирането, отразено в мотивите на обжалвания съдебен акт, че при уважаване този иск, реалното връщане на паричното вземане на несъстоятелния длъжник е равнозначно на връщането му в масата на несъстоятелността /чл. 614 ТЗ/. Следва да бъде подкрепен изводът, че длъжникът разполага с надлежна процесуална легитимация да предяви осъдителен иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. При искове, чиито предмет са парични притезания, какъвто е и настоящия случай, ако се стигне до отричане на правната възможност на длъжника, чрез синдика да иска ефективно връщане в масата на несъстоятелността на платените след началната дата на неплатежоспособността парични суми, би се стигнало до лишаване на кредиторите на несъстоятелността от възможността за справедливо удовлетворяване, предвид прогласените с чл. 607 цели на това производство. Изложеното сочи, че постановеното въззивно решение е законосъобразно, тъй като съдът се е произнесъл по предявен от легитимирано лице - несъстоятелния длъжник, осъдителен иск, обусловен от иска по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността. Поради изложените съображения и на основание чл. 293 , ал. 1, пр. 1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора “С.” АД, гр. С. следва да заплати на “М.” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. К., представлявано от синдика Р. П. Т. направените по делото разноски за касационната инстанция, съобразно изготвения списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 3 000лв., съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 349/ 27.11.2009 г. по гр. д. № 928/2009 г. на П. апелативен съд. ОСЪЖДА “С.” АД, гр. С. да заплати на “М. “ ЕООД /в несъстоятелност/ с постоянен синдик Р. П. Т., направените по делото разноски в размер на 3000 / три хиляди/ лева пред касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: