Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * установяване право на собственост * отрицателен установителен иск * правен интерес * допустимост на иск * установяване на факти



Р Е Ш Е Н И Е


N 408

София ,12.09.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1055 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 479 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 1055 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснал по касационната жалба на [фирма] , представлявано от адвокатите С. Д. и А. Г. касационно обжалване на решение от 22.12.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , ІV”б” състав по гр.д. № 9234 от 2009 г. , с което се обезсилва решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 27344 от 2006 г. на Софийския районен съд, 46 състав и се прекратява производството по предявеният иск от касатора срещу Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост. Касация е допусната по следните въпроси : налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл.59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент , ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт. В касационната жалба се инвокират оплаквания неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Т. К. Р. и С. Й. Р. не са депозирали отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Софийския градски съд е обезсилил първостепенното решение и е прекратил производството по делото по предявеният от [фирма] против Т. К. Р. и С. Й. Р. отрицателен установителен иск за собственост върху им. пл. № 505 , находящ се в [населено място],[жк], който е описан в н.а. № 3, т.1-а, рег. № 1596, н.д. № 46 от 2000 г. за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г.
Настоящия състав споделя изводите направени в касираното решение и намира, че те не противоречат на представеното решение № 233 от 16.03.2010 г. по гр.д. № 619 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение.
Установяването на съществуването или несъществуването на едно правоотношение при наличието на правен интерес от това се извършва с предявяване на установителен иск. Правоотношението обаче следва да съществува по време на неговото установяване съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Допустимо е установяването на правоотношение и към минал момент когато това изрично е предвидено в закона. В случая ако се извърши анализ на исковата молба ще се уставнови, че е предявен отрицателен установителен иск не за липсата на правоотношение , а за установяването на факт, а именно : “че за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г. Р. не са били собственици”.
Правилно е посочено, че в рамките на производствата по чл.59 ЗЗД касаторът е могъл да оспори правото на собственост на Т. К. Р. и С. Й. Р. за периода от 26.05.1999 г. до 30.05.2003 г. , включително и като се позове на нищожността на административният акт.
Освен това с решение по гр.д. № 700 от 2002 г. на Софийския окръжен съд касатора е бил осъден да заплати на ответниците обезщетение за ползването на този имот за част от исковия период 27.05.1999 г. до 27.05.2002 г. Следователно не е налице сила на пресъдено нещо за обезщетението само за периода от 27.05.2002 г. до 30.05.2003 г. Действително въпросът за наличието или липсата на собственост като правоотношение е съществен при определяне на обезщетението за ползване на имота по реда на чл.59 ЗЗД. Нещо повече в диспозитива на цитираното по-горе решение е посочено, че обезщетението се дължи за собственият на Р. имот и съгласно чл.189, ал.1 ГПК/ отм./ вр. с чл.221 , ал.1 ГПК / отм./ именно диспозитива формира силата на пресъдено нещо между страните. Постановеното от въззивният съд решение е правилно и следва да се остави в сила.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.



Р Е Ш И :



ОСТАВЯ в сила решение от 22.12.2010 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия , ІV”б” състав .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: