О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 182   София, 07.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 128/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на “Т” АД – гр. Р. против определение №36/ 29.01.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Русенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на “ Т. – Р. ” АД – гр. Р. против определение №155 от 10.10.2008г. по ч. гр.д. 3517/08г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. М. Т. за сумите- 1774.48лв. – главница, лихви за забава в размер на 89.77лв и разноски – всичките произтичащи от парично вземане срещу доставена но неплатена топлинна енергия за периода 18.10.2007г. – 26.08.2008г. и е обезсилена издадената заповедстановено е, че лицето Т. М. Т. е починал на 08.08.2008г. /у-ние за наследници №/09.12.2008г., представено пред първоинстанционния съд/, а искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение е постъпило в канцеларията на Русенски районен съд на 10.10.2008г. С оглед тези фактически данни, въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това, че процедирането на районния съдия е свързано с констатирана липса на страна в производството. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е поддържал, че съществения процесуалноправен въпрос е свързан с приложението на чл.410 и чл.227 ГПК, като са развити доводи за значението на еднаквото решаване на тези въпрос за развитие на правото и точното прилагане на закона. Във връзка, с изложеното от страната относно поставеният съществен процесуален въпрос за процедирането на съда по чл. 410 и сл. ГПК, с оглед тълкуването и приложението на този текст в заповедното производство при хипотеза на починала страна преди образуването му, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Този извод произтича и от неуредения от процесуалния закон регламент за процедирането на съда при констатиране на смърт на страната – ответник преди сезирането му, но след като вече е постановена заповед за изпълнение. Прилагането на способа - аналогия на закона- е пряко относима към систематичното тълкуване на процесуалните правила при липса на изрична уредба. По същество частната жалба е неоснователна. Дружеството – жалбоподател чрез пълномощника си – юрк. Станчев е развил оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че макар и смъртта на длъжника да е настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, това било факт, който страната не можела да установи преди завеждане на искането, с оглед Закона за защита на личните данни- за смъртта на длъжника научавали едва след образуване на производството, поради което съдът бил задължен да го продължи срещу наследниците на починалия, в който смисъл била и разпоредбата на чл.227 ГПК. Оплакването е неоснователно. Доводите на жалбоподателя се основават на неправилното разбиране за възникване и наличие на процесуално правоотношение, като предпоставка за развиване на производството – независимо дали то е исково, заповедно или изпълнително. За да възникне процесуално правоотношение то очертаните от сезиращата съда молба страни следва да разполагат с процесуална правоспособност, която за физическите лица е ограничена от раждането до смъртта. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица. Когато, обаче, тя предхожда сезирането на съда е налице липса на субект на процесуалното правоотношение, което по тази причина не може да възникне валидно. Следователно, липсата на процесуално правоотношение, обуславя нередовност на сезирането и поради невъзможността страната да придобие процесуална правоспособност, тя не може да бъде отстранена, което има за правна последица десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното производство. Нередовността на сезирането има за правна последица и невъзможността да бъдат предприети процесуални действия, в това число не може да бъде разрешен повдигнатия правен спор, тъй като постановения акт не може да обвърже несъществуващата страна и съответно да породи търсените правни последици. Ето защо неоснователно е разбирането на жалбоподателя, че в случая може да намери приложение разпоредбата на чл. 227 ГПК, която е относима само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение, т.е. страната е починала след образуване на производството, което обуславя задължение за съда да конституира нейните наследници, като процесуални приемници във вече висящия процес и в тази връзка и нормата е определена от закона като “ приемство в процеса”. По изложените съображения правно необосновано е и разбирането на страната за това, че не може да намери приложение в случая разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК, тъй като при липса на валидно процесуално правоотношение, процедирането на констатиралия го съд е обусловено единствено от това да заличи предприетите процесуални действия. По тези мотиви с обжалваното определение въззивният съд е дал правилно тълкуване на приложимостта на разпоредбите на чл.410 ГПК и чл.227 ГПК в заповедното производство в хипотеза на настъпила смърт на длъжника преди образуването му. Правилно е била извършена и преценка за наличие на правомощие на първостепенния съд да обезсили издадената заповед в посочената хипотеза, като тази възможност законосъобразно е била изведена от регламента на чл.415, ал.2 ГПК, който по отношение на тази дискреция може да бъде приложен по аналогия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение   О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №36/ 29.01.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Русенски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №36/ 29.01.2009г. по ч.гр.д. №49/2009г. на Русенски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: