Р Е Ш Е Н И Е № 410 гр. София, 01.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1308 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения А. И. И. за възобновяване на НОХД № 1529/2011 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 242/18.11.2011 г., влязла в сила на 05.12.2011 г., с която бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 18 ал. 1 от НК и осъден на 3 години лишаване от свобода при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от служебния му защитник, се твърди, че И. не е имал възможност да упражни правото си на защита по делото, тъй като е бил в чужбина. Моли делото да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 27.06.2012 г.след привеждане в изпълнение на присъдата по НОХД № 242/2011 г. на 12.06.2012 г. (след задържане в Р Гърция на 12.06.2012 г. във връзка с издадена ЕЗА и привеждане в затвора гр.Белене, което е най-късният момент за узнаването й. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Следователно, съгласно първата хипотеза укриването се отчита за мълчалив отказ за упражняване на правото на лично участие в съдебния процес, тъй като осуетява възможността за надлежно информиране. За да се изгради извод, че е налице укриване обаче, е нужно съдилищата да са положили дължимите грижи за осигуряване на присъствието му, вкл. да са изчерпали възможностите за призоваване и издирване. От материалите по делото е видно, че осъденият А. И. е знаел за образуваното срещу него ДП. Същият е бил привлечен като обвиняем с постановление от 08.02.2011 г., на която дата е бил разпитан в присъствие на назначения му служебен защитник и му е била определена мярка за неотклонение „подписка”. В разпита си е заявил, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани. На 11.02. 2011 г. дознателят е приключил делото и е предал материалите на прокурора, който е внесъл обвинителен акт в Русенския районен съд на 01.07.2011 г. С разпореждане от 02.09.2011 г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в с. з. на 21.09.2011 г. Видно от изпратената призовка на съобщения по делото адрес подсъдимият обаче не е бил открит, като е било посочено, че той не живее там от 2 години. Изпратена е била втора призовка на адреса на неговата тъща, заявила, че лицето е в Гърция за неопределено време (като по неизвестни за ВКС причини е правен опит за заличаване на тази последна информация). В с. з. на 21.09.2011 г. районният съд е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия в задържане под стража и е обявил същия за общодържавно издирване, като е отложил делото за 19.10.2011 г. Въпреки положените усилия той не е бил открит (вж. л. 34), което е било констатирано в с. з. и ход на делото е бил даден в негово отсъствие при условията на чл. 269 ал. 3, т. 2 от НПК с участие на назначения му служебен защитник. Издирването му не е дало резултат и в следващия период до с. з. на 18.11.2011 г., когато делото е било приключено с постановяване на присъдата. Впоследствие, видно и от постановление на прокурор от РП- Русе от 06.06.2012 г., въз основа на издадена ЕЗА И. е бил задържан в Р Гърция и предаден на българските власти на 12.06.2012 г. Изложените дотук обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото, тъй като в периода след приключване на ДП, проведено в негово присъствие и преди датата на съдебното заседание по внесения обвинителен акт, А. И. се е укрил. Преди всичко, адресът, съобщен от него по ДП и валиден за изпълнение на условията по взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, се е оказало, че не е актуален, доколкото в първата призовка е отразено той да го е напуснал две години преди това. Последващите усилия за неговото призоваване и издирване също са останали без резултат поради заминаването му за Р Гърция, където впоследствие е бил задържан въз основа на ЕЗА и предаден на българските власти. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на прото му на лично участие, което е довело до невъзможност да бъде информиран надлежно за първоинстанционното производство въпреки положените надлежни усилия от районния съд. Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. И. И. за възобновяване на НОХД № 1529/2011 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 242/18.11.2011 г., влязла в сила на 05.12.2011 г., Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.