Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

гр. София, 03.08.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2629 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 3778 от 27.04.2022 г., подадена от Министерство на културата чрез главен юрисконсулт М. К. – И. против Определение № 60 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на въззивно Решение № 260338 от 02.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 16055/2016 г. на СГС, IV „в” въззивен състав.
В частната жалба се иска отмяната на обжалваното определение по съображения, че неправилно е прието да не е започнал да тече срокът за касационно обжалване по отношение наследниците на Г. В. М..
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М. чрез адвокат Х. Т. и адвокат С. Н. от САК, с който се поддържа, че частната жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалби е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 740/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. е образувано по предявена от Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М. молба за отмяна на Решение № 260338 от 02.10.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 16055/2016 г. на СГС, IV „в” въззивен състав, обоснована с твърдение, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като техният наследодател и ответник по иска и по въззивната жалба - Г. В. М., е починал на 19.01.2019 г., в хода на делото пред Софийски градски съд. Съдът е постановил решението си на 02.10.2020 г. - почти две години след смъртта на ответника, без съдът да конституира неговите наследници като страни по делото. Те случайно узнали за воденото дело едва след окончателното му приключване в края на м.юли 2021 г.
С обжалваното определение е прието, че постановеното от Софийски градски съд решение не е било съобщавано на молителите и препис от същото не им е бил връчен. Съдът е следвало да извърши тези процесуални действия, тъй като Г. В. М. е починал след приключване на устните състезания по делото (14.11.2017 г.), но преди постановяване на решението (02.10.2020 г.). Предвид отсъствието на надлежно съобщаване на въззивния акт, към момента на подаване на молбата по отношение на молителите въззивното решение не е влязло в сила. По тази причина е прието, че подадената от тях молба за отмяна е преждевременна. Така мотивиран, предходният състав на ВКС е постановил, че оставя без разглеждане молбата и прекратява производството по нея, като делото е върнато на Софийски градски съд за съобщаване на решението на наследниците на починалия Г. В. М. с едновременно връчване на препис от акта.
Определението на ВКС, Първо г.о. е правилно.
Преди да пристъпи към разглеждане по същество на молбата за отмяна, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд извършва проверка по допустимостта й. Първата предпоставка за допустимост изисква молбата да е насочена срещу влязло в сила съдебно решение. По тази причина преди всичко друго ВКС дължи да извърши преценка дали по отношение на съответния атакуван съдебен акт са осъществени предпоставките по чл. 296, т. 1 – 3 ГПК.
В конкретния случай молбата за отмяна е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съгласно чл. 283 ГПК касационната жалба се подава в едномесечен срок от връчването на въззивното решение на страната, което (съгласно и чл. 7, ал. 2 ГПК) изисква съдът да връчи на страната препис от акта, заедно със съобщението за постановяването му. За да е редовно връчването, на първо място то следва да е извършено по отношение на съществуващ правен субект. За случаите, при които страната е престанала да съществува като правен субект, след като е било завършено съдебното дирене, чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК регламентира, че производството се спира след постановяване на решението по делото, след което се извършват процесуалните действия по установяване на нейните правоприемници (като в случай на смърт на ответник, задължението за установяване на наследниците му тежи върху ищеца – в случая Министерство на културата); същите биват конституирани като страна на основание чл. 227 ГПК и им се съобщава подлежащият на обжалване акт, за да се постави началото на срока по чл. 283 ГПК.
В случая тези действия не са извършени по обективни причини – тъй като на съда не е станало известно, че Г. В. М. е починал след приключване на устните състезания по делото. Липсата на тази информация по делото не валидира нередовно извършеното на 07.10.2020 г. връчване на съобщението за въззивното решение, получено от адвокат А. П.. След смъртта на упълномощителя му, настъпила на 19.01.2019 г., представителната власт на адвокат П. е прекратена по право по силата на чл. 41, ал. 1 ЗЗД, поради което извършеното на 07.10.2020 г. връчване не е поставило началото на срока по чл. 283 ГПК спрямо наследниците на Г. В. М. - Б. В. М., С. Г. С. и В. Г. М.. Тъй като не е започнал да тече, този срок не е изтекъл, за да е налице влязло в сила решение в първата хипотеза по чл. 296, т. 2 ГПК. При отсъствие на влязло в сила решение, молбата за неговата отмяна е преждевременна и като такава – процесуално недопустима, поради което подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея производство – на прекратяване.
Изложеното налага извод, че предходният тричленен състав е процедирал в съответствие със Закона и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съдържащото се в диспозитива разпореждане делото да бъде върнато на Софийски градски съд за съобщаване на решението на наследниците на починалия Г. В. М. с едновременно връчване на препис от акта почива на цитираните по-горе правни норми и съставлява даване на указания от йерархично висшестояща инстанция относно дължимите процесуални действия, основано на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК, а не „недопустимо” „разяснение на страната какви стъпки следва да предприеме за атакуване на горецитираното решение”.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА Определение № 60 от 13.04.2022 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на ВКС, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: