4 Р Е Ш Е Н И Е № 485 София, 09 януари 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Т.Комов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1648 / 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл. 346 , т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Т. М. Х. против решение № 122 от 11.08.2014 г. по внохд № 162/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се изразява несъгласие с частта от решението, с която се потвърждава наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Жалбоподателят намира, че при тази продължителност санкцията е явно несправедлива поради несъответствие със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. С този довод е отправя искане за намаляване на времетраенето на наказанието до размера на наложеното наказание лишаване от свобода – две години и два месеца. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в гр.Търговище с присъда № 29 от 09.04.2014 г. по нохд № 34/2014 г- признал подсъдимия Т. М. Х. за виновен в това, че на 25.05.2013 г. в близост до [населено място], като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.”, нарушавайки правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 , б.”в” вр. с чл. 342 , ал. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК вр. с чл.58а от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на две години и два месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ затворнически режим. На основание чл. 343г от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години . В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Варна с решение № 122 от 11. 08. 2014 г. по внохд № 162/2014 г.изменил първоинстанционната присъда, като отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е основателна. Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е явно несправедливо, тъй като неговият срок не отчита в пълна степен значението на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Т. Х. е професионален шофьор от 2002 г , но е наказван по административен ред само веднъж през 2008 г.за нерегламентиран превоз на пътници. Тежкият инцидент, предмет на настоящето производство , е изолирана проява в поведението му като водач на моторно превозно средство. Съдът е подценил относителната тежест на заявените от подсъдимия разкаяние и съжаление за стореното като признак на започнал процес на превъзпитание, за чието завършване не е необходимо изтичането на пет години. Ето защо срокът на кумулативната санкция лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следва да се намали до четири години- достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани от чл. 36 от НК както на плоскостта на личната превенция, така и на плоскостта на генералната превенция. Настоящият състав не споделя аргументите на защитата за още по-голямо смекчаване на наказанието поради професионалната реализация на подсъдимия и свързаните с нейното осуетяване неблагополучия за подсъдимия и семейството му. Напротив, ограничените варианти за поминък е трябвало да формират у подсъдимия по-високи критерии за спазване правилата за движение предвид заявената важност на упражняваната дейност за издръжката на семейството.. Временната загуба на право да управлява моторно превозно средство не поставя подсъдимия в екзистенциална криза , която би могла да се отрази върху справедливостта на наложеното наказание в контекста на смекчаващите отговорността обстоятелства. С изцяло дидактична цел настоящият състав насочва вниманието на предходните инстанции върху постоянната практика на ВКС относно съотношението между правилата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП. Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е резултат на неспазване правилата относно скоростта /каквито са приетите за установени данни по делото/ , извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е самостоятелно и е налице само ако няма връзка със скоростта на движение на моторното превозно средство.. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.2 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ИЗМЕНЯ решение № 122 от 11. 08. 2014 г. по внохд № 162/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд,като намалява срока на наложеното на подсъдимия Т. М. Х. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от пет на четири години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.