2 Р Е Ш Е Н И Е № 337 София, 03 юли, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1047/2012 година. Производството по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения С. С. С. от гр.С., за възобновяване на нохд № 8289/2009 г., на Софийския районен съд. Сочат се възражения за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, за преквалифициране на деянието по чл. 216, ал. 4 НК, за намаляване на наказанието. Повереникът на частната обвинителка и граждански ищец – адвокат Ю. Д., счита искането за неоснователно поради което не следва да бъде уважавано. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да се уважи. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязла в сила присъда от 21.03.2011 г., постановена по нохд № 8189/2009 г., на Софийския районен съд, 8-ми състав, наказателно отделение, подсъдимият С. С. С., е бил признат за виновен в извършено престъпление на 08.11.2008 г., в гр.С., по чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК осъден на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Уважен е бил предявеният граждански иск от пострадалата Р. Т. – П., за претърпени имуществени вреди в размер на 175 лв., присъдени държавна такса и разноски. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка по същество се свеждат от една страна до твърдения, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден, а от друга – за неправилна квалификация, тъй като е налице „маловажен случай”. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 НПК и тези на чл. 348 НПК. Тази инстанция, следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. При установените и приети такива от предходните съдилища, авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация, е законосъобразна. Подсъдимият С. С., е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е бил признат за виновен и осъден от първоинстанционният съд. В тази връзка, двете предходни съдебни инстанции правилно са приели, че престъплението е осъществено от подсъдимия. Вътрешната им убеденост е изградена на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на свидетелите – очевидци В. и П., които са категорични, че са видели подсъдимия до автомобила на пострадалата, св. А. и В. – служители на МВР, Х., Р. П. и А., пред всички които заявил, че той е спукал гумите на автомобила, подкрепени и допълнени от повторната съдебно - оценителна експертиза и приложените писмени доказателства, правилно оценени от съдилищата, при спазване на процесуалните изисквания на чл. 303 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, заключението на вещото лице и писмените доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно се допълват и налагат извода, че той е извършил това престъпление. Обясненията му, както и показанията на св. К., С. и К., са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и са изложени убедителни съображения защо са отхвърлени. Правилно е било преценено от една страна, че тези лица, поради близките им отношения дават заинтересувани показания, а от друга, че те се опровергават от показанията на останалите свидетели по делото. Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. В случая също така е съществено, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правнорелевантните факти, не са възприели превратно доказателствата - в разрез с правилата на формалната логика. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на съдилищата при вземане на решения по съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК, е напълно законосъобразен. Неоснователно е и възражението, че в случая законосъобразната правна квалификация би била по чл. 216, ал. 4 НК. Това искане е било предмет на внимание, на първоинстанционният съд. В мотивите си – стр. 5, е изложил подробни и убедителни съображения, защо не го е уважил. Точно и законосъобразно е посочил, че въпреки равностойността от 175 лв.- предмет на престъплението, по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, не е налице маловажен случай. Това е така защото, следва да се вземат в пред вид и други конкретни обстоятелства с оглед преценката на обществената опасност на деянието. В случая, със срязването на четирите автомобилни гуми, за известен период от време е направил неизползваем по предназначението си лекия автомобил, създавайки неизбежните неприятни и душевни преживявания свързани с използването му и привеждане в движение. Следователно, не може да се направи извод, че извършеното е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Поради това и направените възражения по това основание за възобновяване, настоящата инстанция намира за неоснователни. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото отменително основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е също неоснователно. Конкретни нарушения не са посочени в искането. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. С.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива не са допуснати. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник за осъдения, възможност за устно изложение по направени искания и доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. От своя страна Софийският градски съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ, на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Подс. С. е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции с упълномощени защитници и да дава обяснения по обвинението. Следователно не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция, за отмяна на съдебния акт. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на районния съд. При това положение след като не приема нова такава на базата на същите доказателства, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е задължение на този съд да анализира доказателствата, събрани при съдебното следствие от първата инстанция след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза той встъпва в нейните правомощия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишен от основание е и този неконкретизиран довод. При определяне вида и размера на санкцията, и начина на изтърпяването й, са били подложени от съдилищата на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно и законосъобразно е било прието наличие само на смекчаващи такива, поради което при условията на чл. 54 НК, тя е била определена във възможния най-нисък размер – три месеца лишаване от свобода при приложение на чл. 66, ал. 1 НК. И според настоящата съдебна инстанция, определеното по вид, размер и начин на изпълнение, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По – нататъшно снизхождение няма да способства за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. С оглед на изложеното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на II наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. С. от гр.С., за възобновяване на нохд № 8189/2009 г., Софийския районен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: