5 Р Е Ш Е Н И Е № 322 София, 26.09.2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 325/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 220 от 22.03.2012 година е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. Д. С., чрез пълномощника му адвокат Г., на въззивно решение № 5285 от 17.11.2010г., постановено по гр.д. № 6066 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е обезсилено решение от 21.08.2009г. по гр.д. № 212 от 2007 г. на Софийски районен съд, 47 състав, и е прекратено производството по делото. С обезсиленото първоинстанционно решение е уважен предявеният от Д. С. К. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си К. Д. С. и Й. Д. П./ против Р. Х. А. и В. И. Н. отрицателен установителен иск по чл.97 ГПК/отм./ и е признато за установено, че ответниците не са собственици по трансформация по реда на пар.4А от ПЗР на ЗСПЗЗ и по давност на недвижим имот , представляващ част от У. ..., кв..., с площ на частта от 240 кв.м. , ограничена по букви ЖЗИБ по скица прил.2 към експертизата на в.л. Г. л. 132 от делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от решението.Със същото решение съдът е отменил на основание чл.431,ал.2 ГПК нот. акт №...., н.д.№ .../....г по описа на нотариуса при СРС в частта, с която И. Н. В. е признат за собственик върху реална част от 240.00кв.м. от дворно място, цялото от 640кв.м. съставляващо парцел....., кв. .. в м. Г. - А. по плана на кв. Д., която част е ограничена по букви ЖЗИБ по скица прил.2 към експертизата на в.л. Г. л. 132 от делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от решението. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, че е налице правен интерес от предявяването му, доколкото ответниците оспорват правото им на собственост като противопоставят собствени права върху имота, поддържайки, че наследодателят им е придобил правото на собственост по силата на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и изтекла давност, както и поради това, че те не са във владение на процесния имот. Ответниците по касация Р. Х. А. и В. И. Н. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 220 от 22.03.2012 година касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос , за допустимостта на отрицателния установителен иск при конкуренция на права между бивш собственик на земеделска земя и лице, претендиращо трансформация на правото на ползване в право на собственост, респективно неговите правоприемници. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, основан на твърдението, че на И. Н. В. – наследодател на ответниците Р. Х. А. и В. И. Н., в нарушение на закона е било предоставено право на ползване върху процесния имот , същият без основание се е снабдил с нотариален акт за собственост при липса на предпоставките на §4а ЗСПЗЗ и макар че ответниците не владеят имота, те се легитимират като собственици с издадения в полза на наследодателя им нотариален акт и по този начин оспорват правото на собственост на ищеца Д. С. К. /починал в хода на производството и заместен от наследниците си К. Д. С. и Й. Д. П./, основано на земеделска реституция и наследствено правоприемство. С решение от 21.08.2009г., постановено по гр.д. № 212 от 2007г., Софийски районен съд, 47 състав, е уважил иска, като със съдебния акт е признато за установено, че ответниците не са собственици по трансформация по реда на пар.4А от ПЗР на ЗСПЗЗ и по давност на недвижим имот , представляващ част от У...., кв...., с площ на частта от 240 кв.м. , ограничена по букви ЖЗИБ по скица прил.2 към експертизата на в.л. Г. л. 132 от делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от решението. Със същото решение съдът е отменил на основание чл.431,ал.2 ГПК нот. акт №..., н.д.№...../.....г по описа на нотариуса при СРС в частта, с която И. Н. В. е признат за собственик върху реална част от 240.00кв.м. от дворно място, цялото от 640кв.м. съставляващо парцел ...., кв. .... в м. Г. - А. по плана на кв. Д., която част е ограничена по букви ЖЗИБ по скица прил.2 към експертизата на в.л. Г. л. 132 от делото, подписана от съдията и представляваща неразделна част от решението. С атакуваното въззивно решение на Софийски градски съд е обезсилено решение от 21.08.2009г. по гр.д. № 212 от 2007 г. на Софийски районен съд, 47 състав, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд въззивният съд е обосновал извод, че ищецът няма правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, а има правен интерес от положителен установителен иск, какъвто не е предявен. Поставеният въпрос за допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск е относим към крайния резултат. С определението, постановено в производството по чл.288 ГПК ВКС е констатирал противоречиво разрешаване на този въпрос във въззивното решение и в решение на ВКС №496 от 21.05.2009г. по гр.д.№905/08г., в което се застъпва становището, че при конкуренция на права между между бивш собственик на земеделска земя и лице, претендиращо трансформация на правото на ползване в право на собственост, респективно неговите правоприемници, е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск. Настоящият състав споделя становището обективирано в цитираното решение на ВКС - №496 от 21.05.2009г. по гр.д.№905/08г. Същото тълкуване е дадено и в решение № 1942/15.01.2002 г. по гр. д. № 298/2001 г., ВКС, IV г. о., според което отрицателният установителен иск е допустим стига получената защита да е ефикасна,както и в решение № 2428/13.12.1955 г., IV г. о., според което при отрицателен установителен иск не е необходимо ищецът, който отрича правото на собственост на ответника, сам да претендира за собственост върху имота, а може и да е само владелец и ако владението му е защитимо от закона, то има интерес от предявяване на иска. Следва да се има предвид, че към настоящия момент е налице вече и задължителна практика, формирана с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В същите е застъпено становището, което се споделя и от настоящия състав, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това - дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск, като правният интерес ще бъде налице и когато е избран път на защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е този при отрицателния установителен иск. Следва да се има предвид и това, че лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но все още няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, несъмнено има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ползувателят им противопоставя по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по §4а , както е в процесния случай, или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание да иска от кмета на общината да издаде на негово име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобие права върху спорния имот и той ще бъде записан на негово име в регистъра към плана. С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, както и решението , постановено по гр. дело № 294/2011 година на настоящия състав на ВКС, І ГО, и трите постановени в производство по чл.290 от ГПК. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложеното не се дължи от настоящата инстанция произнасяне по доводите на страните, касаещи съществото на спора по предявения иск. По тези доводи становище следва да изрази въззивния съд при постановяване на съдебния си акт по същество. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по новите доказателствени искания, както и по въпроса за възлагане на разноските, в това число и тези, направени пред настоящата инстанция, в зависимост от изхода на делото. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение въззивно решение № 5285 от 17.11.2010г., постановено по гр.д. № 6066 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: