Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 196        гр. София, 18 август 2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева          2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова …………………………………….............. в присъствието на прокурора… Велинова ……………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева .……………………………………......... наказателно дело № 147 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. М. за отменяване на въззивно решение № 163 от 12.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 432/08 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 1* от 29.09.2008 г. по н. о. х. д. № 585/05 г. на Шуменския районен съд, влязла в законната си сила. Осъденият, чрез своя защитник, развива доводи в подкрепа на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Навежда съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните му права – не е предоставено триинстанционно разглеждане на делото и досъдебното производство не е спряно докато се е ползвал с имунитет като кандидат за народен представител. Настоява също, че няма престъпление, а предмет на делото е гражданскоправен спор, произтичащ от неуредени облигационни отношения. Прави искане за отменяване на решението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебно назначеният защитник (адв. Дончева) поддържа искането на осъдения. Отбелязва и явната несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С решение № 163 от 12.12.2008 г. по в. н. х. д. № 432/08 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдена присъда № 1* от 29.09.08 г. по н. о. х. д. № 585/05 г. на Шуменския районен съд, с която подсъдимият С. С. М. е признат за виновен в това, през периода м. април – м. май 2004 г. в гр. Ш. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Н. Н. Й. и у Р. Б. О. , и с това да е причинил на ЕТ „Т” с управител Н имотна вреда в размер на 2 282, 25 лева, като подсъдимият се е представял за длъжностно лице, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 69 НК съдът е освободил отчасти подсъдимия С. С. М. от изпълнение на наказанието по н. о. х. д. № 93/03 г., като е постановил той да изтърпи три месеца лишаване от свобода с първоначален общ режим. Съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и в негова тежест е възложил разноските по делото. В срока, предвиден по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият С. С. М. е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 432/08 г. и за отменяване на въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. По делото липсват съществените процесуални нарушения, които се изтъкват от осъдения С. С. М.. На първо място, той не е могъл да бъде тенденциозно лишен от правото да обжалва по касационен ред, тъй като решенията по дела, разгледани от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на касационното обжалване (чл. 346 НПК). На второ място, по време на досъдебното производство осъденият не е имал статут на лице, ползващо се с наказателна неприкосновеност. Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение № 8/26.05.2005 г. на Районната избирателна комисия, избирателен район № 25, гр. С., от което е станало ясно, че на 25.05.2005 г. осъденият С. С. М. е бил регистриран като кандидат за участие в предстоящите избори от името на политическо движение „Е”. Към момента на цитираната регистрация наказателното дело се е намирало в Шуменския районен съд с внесен на 26.04.2005 г. обвинителен акт. По делото няма данни съдът да е бил сезиран от осъдения или неговия защитник, или по някакъв друг начин да е постъпила информация за участието на М. като кандидат за народен представител, налагаща съдебно произнасяне. Видно от приложените материали, в рамките на предизборната кампания процесуални действия не са били извършвани. Съдията-докладчик се е произнесъл на 26.09.2005 г. по реда на чл. 248 и сл. от НПК, т. е. след проведените на 25.06.2005 г. парламентарни избори в страната. При това положение липсва нарушение, което поначало да може да бъде отстранено, респективно да подкрепи довода за нуждата на посоченото основание от възобновяване на делото. Осъденият С. С. М. се оплаква също, че материалният закон не е приложен правилно. Счита, че не е изпълнил поети договорености, което очертава гражданскоправен спор, а не престъплението - измама. Доводът е неоснователен. Такава позиция означава деянието на осъдения да се сведе единствено до фактическо поведение, обичайно за клиент, получил предоставяните от хотела храни и напитки, ползване на хотелски стаи, които той после да не е заплатил. Няма основание да се приеме и обикновена лъжа, че ще плати или че е председател на несъществуващото юридическо лице (Национално сдружение на сираците в България). В разглеждания случай правната квалификация на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 1 вр. чл. 209, ал. 1 НК отговаря на точния смисъл на закона. Въззивният съд задълбочено е интерпретирал цялото своеобразие от конкретни фактически обстоятелства и въз основа на тях е извел активните измамливи действия на осъдения, които по своето естество са могли да въведат и поддържат заблуждение у всеки един от двамата пострадали. Шуменският окръжен съд е счел за доказано, че С. С. М. съзнателно е използвал качеството на длъжностно лице, което не е имал – представял се за председател на Национално сдружение на сираците в България, за да вдъхне доверие към себе си. Това представяне е било придружено с поредица от съпътстващи го действия (осъденият сам изготвил текста и разпратил поканите за бала, в които сдружението било вписано като съорганизатор, осъществявал контакти с директорите на домовете за сираци, официално ангажирал помощници срещу обещание за заплащане), които в своята цялост били насочени да се формира и затвърди невярната представа, че е председател на действителна организация с нестопанска цел, разполагаща чрез дарения с парични средства. Въззивният съд е приел също, че осъденият М. е провел и различни други измамливи действия по отношение на св. Й на св. О, с които мотивирал всеки от тях да се ангажира с предоставяне на храни, напитки и хотелски стаи в полза на осъдения и на абитуриентите, поканени на бала – при предварителната си среща със св. Й той уточнявал организацията и разходите по благотворителното мероприятие, уверявал го във възможността да покрие част от тях; поискал да му изготвят и подписал сметка за допълнителната консумация в заведението, поддържайки в служителите заблудата за платежоспособност, в резултат на което на следващата сутрин по негово настояване св. О разпоредила да се сервира сутрешна закуска; впоследствие осъденият продължил да заблуждава, че парите ще преведе по сметка, за да не бъде обвинен в злоупотреба с чужди средства. Шуменският окръжен съд е констатирал и останалите обективни и субективни признаци на престъплението - прекия умисъл на осъдения и специалната му цел, причинените имуществени вреди на пострадалите, поради което законосъобразно е отхвърлил неизменно поддържаната теза от осъдения М. за гражданско правен казус, който следва да доведе до неговото оправдаване по обвинението за измама. За правната квалификация на деянието е без значение мотивацията на осъдения да облагодетелства с чуждо имущество в резултат на измама деца от домовете за сираци в Североизточна България. Тя може да има отражение единствено при индивидуализация на наказанието, а с оглед съвкупността от значими по този въпрос обстоятелства, наказанието от една година лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 НК, съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на дееца и на необходимостта да се постигнат в пълна степен целите, посочени в чл. 36 от НК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. М. за отменяване по реда за възобновяване на наказателни дела на въззивно решение № 163 от 12.12.2008 г. на Шуменския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 432/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: