РЕШЕНИЕ № 135 София, 17.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛСОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №6467/2014 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №61/19.01.2015 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №240/08.7.2014 г. по гр.д.№1205/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав. С обжалваното решение е потвърдено решение №21/08.01.2014 г. по гр.д.№3022/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, петнадесети граждански състав, в частта му, с която е определен режим на лични контакти на В. Б. Л. и Д. В. Л., и двамата от [населено място], област Х., с малолетните им внуци М.-А. А. Л., В. А. Л. и К. А. Л., за виждане и вземане на децата една седмица през лятото, която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и режима на лични контакти на бащата, и по два дена през Коледната и Великденската ваканции. За да постанови решението си въззивната инстанция се е обосновала с разпоредбите на чл.128, ал.ал.1 и 3 СК. Въззивното решение е допуснато по въпроса “Когато съдът е сезиран с искане по чл.128, ал.1 СК длъжен ли е същият да се ръководи на първо място от интересите на децата при постановяване на съдебното решение и представлява ли нарушение на материалния закон поставянето на приоритетно място на качествата и чувствата на бабата и дядото – ищци, при определяне параметрите на режима на лични контакти ?” с оглед приетото с т.1, изречение трето, in fine, от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК, като въпросът е конкретизиран с оглед императивната норма на чл.1, ал.1 от Закона за закрила на детето, както и на основание чл.269, изречение първо, in fine ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира следното: Разпоредбата на чл.128, ал. 1 СК дава същата възможност за намеса на съда при интерес на детето да има лични отношения с бабата и дядото, както това е било уредено и в отменения Семеен кодекс - чл.70, ал. 2. Следва да се приеме, че родителите на детето при искане на баба и дядо за определяне на мерки за лични отношения с него, задължително следва да участват в процеса. Според разрешението, дадено от ОСГТК в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2013 г., т. 6, при задължителното другарство участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост, за тази абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно, и при нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация за нередовността на исковата молба съдът следва да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК. Когато задължителният необходим другар е ответник, както в случая, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да има възможност новоконституираният да реализира правото си на защита. В посочения смисъл е решение №82/22.4.2014 г. по гр.д.№859/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о. В касационната жалба против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд се навеждат оплаквания за неправилност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Ответниците по касация В. Б. Л. и Д. В. Л., посредством процесуалния си представител – адв. Г. Г., са депозирали отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Контролиращите страни Дирекция “Социално подпомагане” – С. З., и Дирекция “Социално подпомагане – Х., не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответниците по касационната жалба, и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Старозагорския окръжен съд процесуално недопустимо. Предвид даденият отговор на правния въпрос следва да се приеме, че решението, постановено без участието на А. Д. Л., баща на малолетните деца М.-А. А. Л., В. А. Л. и К. А. Л., е недопустимо. А. Л. е необходим другар и има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна. Затова се налага обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени и делото да се върне на първата инстанция за осъществяване на необходимите процесуални действия, описани по-горе. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА №240/08.7.2014 г. по гр.д.№1205/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, и потвърденото с него решение №21/08.01.2014 г. по гр.д.№3022/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд, петнадесети граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: